Хуманитарни коридори – от Сирия до Украйна

След като още украински градове биват подлагани на обсада, има все по-голяма тревога за попадането на милиони цивилни под кръстосан огън.

Русия обяви създаването на безопасни коридори, които да позволят на цивилните да напуснат, но изглежда, че желаещите да се възползват от тях не бяха много. Маршрутите за евакуация водеха предимно към Русия и нейния съюзник Беларус, което предизвика ожесточени критики от Украйна и други. А Русия продължи да обстрелва някои градове с ракети дори след обявяването на коридорите.

Подобни тактики бяха широкоразпространени по време на войната в Сирия, след като Москва влезе в конфликта през 2015 г., за да подкрепи силите на президента Башар Асад.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ХУМАНИТАРНИТЕ КОРИДОРИ?

Хуманитарните коридори възникват, когато едно население е попаднало във военна зона, особено когато даден град е под обсада. Идеята е бойните действия да бъдат спрени за определено време, за да се позволи на цивилните, които искат да избягат, да направят това по обозначени маршрути, или да може спешна хуманитарна помощ да бъде доставена на цивилните, които остават.

Терминът за първи път беше използван по време на войната в Босна през 90-те години на миналия век, когато ООН създаде „безопасни зони“ за цивилни. Но този опит беше сметнат за провал, тъй като ООН не беше в състояние да защити зоните, когато те биваха атакувани.

Усилия за хуманитарни коридори бяха направени и при войната в Етиопия, където милиони хора в региона Тигре са под правителствена блокада от месеци.

КАК БЯХА ИЗПОЛЗВАНИ ТЕ В СИРИЯ?

По време на сирийската гражданска война армиите на Русия и Сирия следваха стратегия на системно обсаждане на контролирани от опозицията градове и области, понякога в продължение на месеци или дори години. Обсадите причиниха опустошение за населението, а жилищни райони, болници и инфраструктура бяха подложени на въздушни удари, артилерийски и ракетен обстрел.

В крайна сметка във всеки от случаите руснаците и сирийците предлагаха хуманитарни коридори, като казваха на цивилните и дори на някои бойци, че могат да напуснат. Повечето впоследствие бяха насочени към северозападната провинция Идлиб, която до днес остава контролиран от опозицията анклав в Сирия.

Хуманитарни коридори бяха създадени за обсадени области около Дамаск и части на градовете Хомс и Хама. Най-големият и най-известен беше за източната част на Алепо в края на 2016 г. след четиригодишна опустошителна обсада.

БЯХА ЛИ ТЕ БЕЗОПАСНИ?

Руските и сирийските сили често бяха обвинявани в нарушаване на примирията, сключени във връзка с хуманитарните коридори, чрез продължаване на бомбардировките върху обсадените градове.

„Когато те говореха за тези хуманитарни коридори или за примирията, ние никога не им вярвахме. Как можеш да вярваш на някой, че ще спре, след като те бомбардира през цялото време?“, каза 40-годишната активистка Афра Хашем, преживяла обсадата на Алепо и живееща сега в Лондон.

Тя си спомни как по време на примирие във връзка с хуманитарен коридор на 14 декември 2016 г. къщата, където се била подслонила със семейството си, била поразена от запалителни бомби.

Имаше също така случаи на задържани от сирийските сили цивилни или бойци, докато се опитвали да използват хуманитарните коридори, въпреки обещанията за безопасно преминаване. В някои случаи беше съобщено, че опозиционни бойци са обстрелвали коридорите – било за да не позволят на хора да напуснат или за да предизвикат сблъсъци.

Все пак десетки хиляди хора използваха коридорите, за да излязат от бойните зони. Те съставляват по-голямата част от 3-те милиона души, вкарани в провинция Идлиб, която е обкръжена от сирийските сили и продължава да е подложена на руски въздушни удари.

„След като четири години бяхме бомбардирани, те ни принудиха да напуснем, това е“, каза Хашем. „Те не ни спасиха. Поставиха ни в друга зона на бомбардировки – Идлиб.“

СЛЕДОВАТЕЛНО БЯХА ЛИ ЕФЕКТИВНИ КОРИДОРИТЕ?

В крайна сметка те бяха ефективни за постигане на целите на Русия и сирийското правителство: да си възвърнат контрола върху опозиционни райони.

Критиците казват, че Русия и Дамаск са извлекли полза и в друг смисъл – като са извършили сериозна демографска промяна, премествайки значителни групи от опозиционно население, голяма част от което не може да се върне по домовете си.

Правозащитни организации и хуманитарни агенции посочват, че съгласно международното право би трябвало да се положат всички усилия, за да се гарантира безопасност на цивилните, независимо къде се намират.

Според тях тактиката на обсада плюс хуманитарен коридор по същество изправя жителите пред жесток избор между това да избягат в ръцете на своите нападатели или да умрат при бомбардировки.

Те казаха, че предложението също така създава илюзия за легитимност на масовото избиване на цивилните, които останат, щом обсадата бъде подновена с пълна сила.

„Не че Русия може да създаде хуманитарен коридор за два дни и после да каже – ето, ние си свършихме работата, сега можем да унищожим всичко“, заяви изследователката на Сирия Сара Каяли от „Хюман райтс уоч“.