Глас от Скопие: Защо Европа толерира България, която открито пропагандира фашизма?

Коментар на Александър ДИМКОВСКИ, "Нова Македония"

Май е месец на големи годишнини и юбилеи. Всички те са напомняне за миналото, но и пътепоказател за бъдещето. В същото време те носят обща нишка за стремежа, борбата и оцеляването на македонския народ през историческите смутове и векове. Ето защо подобни годишнини заслужават специално благочестие и изрази на най-високо уважение. Но дали е точно така в настоящата политическа реалност?

Тези дни скромно и без помпозност бяха отбелязани 4 май и 119 години от смъртта на великия македонски революционер Гоце Делчев. Събитието се проведе без присъствието на лидерите на двете най-големи политически партии в страната. С други думи, неоправдано отсъстваха премиерът и лидер на СДСМ Димитър Ковачевски и лидерът на опозицията Християн Мицковски. Отсъствието на настоящия премиер и лидер на най-голямата опозиционна партия не може да се счита за пропуск. Това е по-скоро политически хазарт и за двамата. Или, както казва президентът Пендаровски, пропастта между Ковачевски и Мицковски е толкова дълбока, че той дори не успя да ги събере за неформално общуване и гледане на футболния мач Македония - Португалия. Наистина беше така. Тук дори Гоце Делчев не успя да събере двамата лидери. Което е само в ущърб на Македония и националните ни интереси.

По същото време същият ден се чества и в България, където присъства цялото държавно и политическо ръководство. Така може да се изпращат фалшиви сигнали към вътрешната и международната общественост, че Македония се оттегля и се отказва от своята история и своите величия, което от друга страна поставя България в позиция пред света да се представи като единствен пазител на Делчевия характер и дело. Наистина е странно и непонятно за македонската общественост как премиерът и лидерът на опозицията не намериха време да се поклонят пред гроба на най-великия македонски велик Гоце Делчев и да изпратят послания, които ще подчертаят значението му за македонската държава.

Защо, кой знае колко пъти, непринудени от никого, се прострелваме не в крака, а в главата? Какъв е онзи македонски синдром на самоунищожение, себеотрицание, разединение, който излиза на бял свят на толкова големи годишнини, които по своята същност носят съвсем различно послание за общомакедонско обединение.

На следващия ден, 5 май, отбелязахме Деня на македонския език и македонската азбука. Също голям и важен юбилей. Честно казано, този път политиците бяха подготвили подходящи речи и изпратиха впечатляващи и мощни послания. Но, за съжаление, изглежда, че ще останат само празни думи. Защото в действителност ситуацията е съвсем различна. Лингвистите отдавна са разтревожени от институционалното и всяко друго пренебрегване на македонския език. Новият закон за македонския език е заседнал в парламента и никой не си мръдва пръста да коригира ситуацията. Катедрите по македонски език и литература и Катедрата по национална история, като национални катедри, които са в основата на създаването на македонската държава, са оставени сами на себе си. Персоналът в Института за македонски език е намален наполовина и през последните години не са назначавани нови учени. Има малък интерес към записване на нови студенти, нито пък има стимул за такова нещо.

Всичко това е индикатор за липсата на стратегия за македонистика на висшите държавни инстанции. Македонският език е в основата на македонската идентичност и поне с това отношение и безгрижие към езика македонската нация е застрашена.

Пред нас е 24 май, Денят на общославянската писменост, когато с право ще се върнем към тези теми и дилеми. Но едно е сигурно - не трябва да се поставяме в ситуация да застрашаваме и обезценяваме македонския език. На всякаква основа и по каквато и да е причина.

И лека полека идваме към поредната голяма годишнина през май. Ден на Европа или Ден на победата над фашизма. Много ми е любопитно, кой ще получи предимство в понеделник, 9 май, по време на вътрешните чествания на тези големи годишнини - дали Денят на Европа или победата над фашизма.

Кой и къде ще отсъства "оправдано" или неоправдано? Ще се разделят ли вътрешните политически елити около тази двойна годишнина, която е еднакво важна за македонската държава и за македонския народ?

Напомняме, че Денят на победата над фашизма се отбелязва в чест на края на Втората световна война в Европа през 1945 г., когато безусловната капитулация на Третия райх беше подписана само минути след полунощ на 9 май в опустошения Берлин.

Денят на Европа, от друга страна, е установен като Ден на възпоменание на декларацията на френския външен министър Робер Шуман през 1950 г., която се счита за първата важна стъпка в формирането на Европейския съюз.

И двата случая са тясно свързани и преплетени, защото Европа, подобно на Македония, участва активно в победата над фашизма. От друга страна, в същата Европа и днес се появяват профашистки елементи и идеологии за възвеличаване на нацизма, шовинизма, геноцида, което е в противоречие с международното право и идеалите на Европа!

Достатъчно е да си припомним скорошното събитие в антифашистка Битоля, дало хиляди жертви в Национално-освободителната война и където нарочно като нагла провокация от страна на България беше открит клуб на името на най-близкия сътрудник на фашистите Ванчо Михайлов.
Фашизмът, тоест неговото проявление в определен исторически период, може да е победен, но тази идеология и опасността, която носи, все още присъства в Европа и нейните членове. И това става все по-видимо напоследък.

Ето защо ключовият въпрос, който Европа трябва да си зададе преди този 9 май, е доколко тя днес е останала вярна на идеалите на антифашизма, за които някога се е борила. Ако остава последователна, защо толерира поведението на някои от членовете си, като България, които открито пропагандират фашизма на публичната сцена. И докато Европа може би все още се чуди в каква посока ще продължи, за Македония може и не трябва да има дилеми.

Македонският народ и македонската държава трябва да празнуват и двете годишнини достойно и с високо вдигнати глави. И Ден на Европа, и Денят на победата над фашизма. Защото и в двете сме дълбоко залегнали като народ и като идея. И ние сме платили скъпо за всичко това. 9 май принадлежи на цялото свободолюбиво и праведно човечество, определено за свобода, равенство и справедливост!

И накрая, за някои явления, характерни за месец май, които нямат допирни точки с политиката, но имат с природата. Май се разпознава по насекомо, наречено Malontha melontha, популярно като майски бръмбар. Някои го описват като дезориентирано твърдокрило, което лети напред-назад, бръмчейки напразно и често удряйки главата си в стъклото, когато е натясно. Така обикновено се казва за някой, който се държи по подобен начин - влезли са му пчели в главата - нещата не са му ясни.

Без алюзия за никого, но феноменът Malontha melontha несъмнено присъства във висшата политика, както в световен, така и локален мащаб. Много хора в него сякаш не разбират напълно нещата и постоянно нещо им бръмчи в главите. А такива дезориентирани, непостоянни и безидейни мръсници са най-опасните за обществото.