Емил Василев: Ето как Станах антикомунист на 13 години

Станах антикомунист на 13 години през 78-а. Не вярвате? Ще ви разкажа как. Трябваше да ни приемат тържествено в Комсомола в бившето кино "Сердика".

Това коментира във "Фейсбук" Емил Василев.

Понеже бях пълен отличник на мен се падна честта да открия събранието пред претъпканата зала със следната безсмислена фраза, която ще помня цял живот: "Слушай, Родино, боевия ми поздрав срещни, пионерски огън, отведи ме към щастливите утрешни дни". Понеже не виждах никакъв смисъл в тези думи, реших просто да ги наизустя механично.

Да, но изправен пред близо хиляда бъдещи комсомолци аз естествено ги забравих и едвам успях да отроня "слушай, Родино...".

Всички почнаха да се смеят.

Щатната комсомолска секретарка на 130-то училище, жена на около 27-28 години, ме дръпна от сцената и просъска в ухото ми: "Как не те е срам така да ме излагаш...". Отвърнах й: "А вие защо ме карате да рецитирам глупости?".

Последва отровен поглед, който ще ме преследва, докато съм жив. Дадоха ни комсомолските книжки и решихме с двама-трима приятели да отпразнуваме това с ядене на пица в първата софийска пицария, която беше точно на ъгъла на бул. "Мадрид" с Канала. Силно казано пицария, но там за пръв път започнаха да правят тесто с шунка или сирене отгоре.

Понеже масата се клатеше, с целия си акъл /едва ли е било случайно/ подпрях крачето с чисто новата си комсомолска книжка. И... естествено я забравих. Така прекарах в Комсомола точно един ден. Никога след това книжката не ми беше преиздавана, нито съм плащал членски внос. Седем години по-късно в университета някакъв комсомолски секретар се опитваше да ни иска членски внос, но ние предпочитахме да дадем тия пари за бира и "Академик Неделчев".

Спомням си как го изгонихме с думите: "

Когато спреш да чу.аш колежките от провинцията срещу даване на общежитие,

тогава може да дойдеш за членски внос". Поради което цялата ми желязна група в университета бе изключена официално от Комсомола. На никой обаче не му пукаше, защото вятърът на промяната леко беше започнал да подухва.

Псувахме мръсните комсомолски активисти де що ги видехме. После някои от тях станаха милионери, но това е друга тема. През 90-та се записах в независимото студентско дружество на моя факултет и бях под №11. Шегувах се, че когато комунистите изкарат първите десет до стената, аз ще стана пръв...

Та така ми се размина комсомола, а омразата ми към тия червени психопати, които ме унижаваха от най-ранна детска възраст си остана за цял живот.