Николай Слатински: На украинския фронт има нещо ново и то не е никак добро

На украинския фронт има нещо ново и то не е никак добро.
Случва се това, от което неистово се опасявах и за което пишех постоянно с огромна тревога от самото начало на войната.

Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

Още новини от Украйна

Да, украинците се бият изключително самопожертвователно, удивително професионално, невероятно мотивирано и неописуемо храбро. Само украинците са способни да счупят зъбите на бруталния план за блицклиг на рашистите. Но силите са асиметрични, те бяха 7:1 в полза на Русия като количество на оръжията и военната техниката и личния състав на въоръжените сили, и 4:1 пак в нейна полза като качество на оръжията и военната техника.

Русия е пълна с всякакви въоръжения –

да, много от тях са примитивни, но въпреки това са много, твърде.

Русия е една милитаризирана държава. Държава, която фактически от началото на втория от всичките безкрайни мандати на кремълския сатрап, се въоръжава до зъби, за да води агресивни войни.

Може икономиката на Русия да е куца и абсолютно ресурсно ориентирана, може нейният БВП да е карикатурно малък, колкото на Бенелюкс, може изцяло индустрията ѝ (и не само тя) да е оборудвана със западни технологии, може държавата да се управлява апокалиптично корумпирано и ненаситно клептократски.

Но Русия е претъпкана с безброй средства за убиване. Когато бомба разруши училище или родилен дом, тя убива децата и бебетата там с канибалска кръвожадност и няма никакво значение дали е била умна бомба или е била натъпкана с транзистори от 70-те години.

Пак казвам – Русия е милитаризирана държава, държава военен разбойник, а вече и военен престъпник. Нейната индустрия може да бълва всякакви пушкала, военни платформи, стрелково оръжие, муниции. Помни се как Адолф Първи Хитлер е бил потресен от колосалните и постоянно изпращани на бойното поле съветски въоръжения – самолети, танкове, артилерия, автомати... Сега огромният рашистки военно-промишлен комплекс е в ръцете на Адолф Втори Путин.

Паралелно с това Русия, както и Съветският съюз, чието поосакатено, но напълно живо, макар и не съвсем жизнено копие тя е, е неимоверно богата с т.нар. пушечно месо. Фактически запасите ѝ в това отношение са неизчерпаеми.

В Русия има всякакви племена, етноси, народности, националности – с различни отенъци на кожата, с различна постановка на очите, с различни религиозни – паганистки, шаманистки, тотемистки, ортодоксално православни, староборядно православни, мюсюлмански, будистки и какви ли не - вери и опиуми за народа, с различни, но невисоки образования, с различни, но ниски жизнени стандарти.

И те могат да бъдат и са хвърляни хвърляни на бойното поле, в пастта и пещта на войната без да се цени техния живот.

И в СССР, и в Русия винаги се е воювало и се воюва без да има значение колко техни войници ще бъдат избити.

Воюва се не с умение, а с число. Този неизчерпаем резервоар от пушечно месо е смайвал и смазвал ордите на Адолф Първи Хитлер. Той е днес в ръцете на Адолф Втори Путин.
И като въоръжение, и като личен състав (т.е. като брой бойци, които се сражават на бойното поле) Украйна не може да се мери с Русия. На Украйна е наложена силно асиметрична война.

Да не забравяме, че пушечното месо на Русия не може да пресече пределите на страната, докато по една или друга причина, заедно с и без това ограничените в сравнение с Русия, човешки ресурси на Украйна, около една осма от онези украинци, които могат да воюват (поне умеят да стрелят), са емигрирали от страната. В Полша, в Унгария, а и не само там, има възникнали мафии, които срещу определени, нарастващи суми, могат да „помогнат“ да бъде нелегално пресечена границата от украински мъже, страхливо отказали се да воюват за Отечеството си.

Да добавим и една осма от боеспособните украинци, които са блокирани от рашистите на окупираните територии и не могат по никакъв начин да се бият за Украйна.

Една осма плюс една осма е една четвърт. С други думи, да го кажа пак – и при по-ограничените ресурси откъм личен състав на Украйна, тя е лишена от цяла една четвърт от потенциалните си бойци. Докато Русия няма проблем да праща на заколение в Украйна нови и нови маси пушечно месо.

Ясно е, че Западът няма да се намеси със свои бойци във войната. Някои оптимистични коментари по-рано преувеличаваха количеството на т.нар. интербригадисти, отиващи да се бият за Украйна. За Русия няма проблем да прати три пъти повече отколкото са всички тези интербригадисти, само от пушечното месо на дагестанците, чувашите, мордовците, якутите, татарите, чеченците и тем подобните, заедно с руснаците, към живота на които тя се отнася също толкова безразлично, както към живота на неруснаците.

Руснаците и неруснаците в Русия са тор, върху която трябва да цъфти и връзва великоруският имперски шовинизъм и геополитическата мегаломания на Адолф Втори Путин.

Така че като личен състав на сражаващите се на бойното поле, Украйна, за съжаление, има това, което има и нито боец повече. И макар че прави с наличното чудеса, възможностите ѝ и нататък да прави чудеса са ограничени и топящи се.

Западът може да помогне (и го прави) само с въоръжение и техника. Както и чрез санкциите.
Но темповете, с които Западът доставя на Украйна въоръжение и техника са направо нищожни в сравнение с огромните потребности на Украйна.

За България просто нямам думи, това, което тя (не)прави в това отношение е срам и позор за всички нас!
Силно и несправедливо е от днешна гледна точка да се каже, че Западът извършва предателство спрямо Украйна. Но това е от днешна гледна точка. Какво ще каже по този повод Историята след време – не се знае.

Може би тя и да използва думата „предателство“...

А санкциите? Вие сериозни ли наричате това ефективни санкции?
Всеки Божи ден Западът плаща на Русия по 1 милиард евро! Всеки Божи ден! 1 милиард евро всеки ден!
Всъщност, понеже войната излиза на Русия също по 1 милиард евро на ден и понеже е без значение за какво точно се използват тези западни 1 милиард евро и с какви пари конкретно Русия поддържа войната си срещу Украйна, бихме могли да кажем, че:

- Основно Западът финансира войната на Русия срещу Украйна!

Русия може да си организира държавата по време на война както Адолф Втори Путин пожелае. Може да орязва жизнения стандарт на гражданите или да повишава частично заплатите и пенсиите, за да неутрализира каквито и да било социални недоволства, защото всъщност финансирането на войната ѝ срещу Украйна е обезпечено. За това се грижи Западът.

Ето защо на украинският фронт има нещо ново.
Русия постепенно, като боа, като питон поглъща Украйна.
Русия не бърза, времето вече сякаш работи за нея.

Тя има достатъчно военно желязо и достатъчно човешко пушечно месо, за да воюва по този абсолютно кръвожаден и военнопрестъпен начин още дълго. Докато силите на Украйна намаляват.

Адолф Втори Путин може още дълго с репресивните си структури и гьобелсовата пропаганда да принуждава руснаците да мълчат и да понасят несгодите. Руснаците и без това са известни като покòрен и покорèн народ, като народ, на когото е най-лесно да затвориш устата.

На огромни територии на Русия хората са свикнали на мизерен живот и на минимизиране на нуждите – преди заради утехата Само война да няма!, а сега заради илюзията Само войната да спечелим!

В същото време украинците бяха си построили съвременна, развиваща се с бързи темпове държава, бяха започнали да живеят донякъде по европейски и много по-трудно могат да се върнат към скотските и непоносими условия на изцяло унищожения от войната бит.

Тяхната умора от изтезанията и мизериите на войната вече започва да си казва думата. Заедно с разделените семейства, заедно с пръсналите се из Украйна и Европа техни близки, заедно с умиращите на бойното поле всеки ден по 100 бойци и заедно с умиращите от бомбардировките, от руското насилие по 200 цивилни граждани...

Всеки ден, пак да използвам този израз – всеки Божи ден – умират по 300 украинци. А тези умиращи украинци само преди 3 месеца живееха същия живот, който живеем и ние днес, вълнувайки се за цени, за политика, за футбол, за почивки край морето...

Самият начин, по който воюват рашистите изтощава Украйна.

Рашистите избиват безогледно цивилно население,

изнасилват момиченца и девойки, майки и баби, разграбват всичко, до което се докопат – зърно и метал, лекарства и санитарни материали, ширпотреба и посуда, спортен инвентар на детските клубове и принадлежности на школите за балет и спортни танци. Онова, кооето не могат да заграбят, те унищожават. Това освен материалните щети води и до психологически травми, още по-невъзстановими от материалните щети.

Трябва да се признае, че както през 1942-1943 година, когато след безумно некадърното военно ръководство, довело до ужасната катастрофа през 1941 години с милиони жертви и пленени, съветските военачалници започнаха (макар и на такава кошмарна цена) да се учат да воюват, така и сега, след първия месец на въпиюща некадърност на военното командване, постепенно руските военачалници започват да се учат да воюват.

Безобразната некомпетентност, потресаващите глупости, които се правеха в началото на войната лека-полека се преодоляват, започват да се извличат поуки от безобразния непрофесионализъм и от простотията на някои генерали (често плащана с живота на тези генерали).

Появяват се командири, които „напипват“ верните решения, които се опитват да провеждат грамотни офанзиви, понякога „надхитрят“ своите украински противници и печелят макар и малки, но важни за самочувствието тактически победи. Вярно е, това е най-вече не заради някакъв особен военен гений, а заради превъзходството в жива сила и техника, но наистина влиянието върху самочувствието на рашистите то е съществено.

Така че, ако Западът не удесетори темповете на снабдяване на Украйна с въоръжение и техника, тактическите победи на рашистите и постепенното поглъщане от тях на Украйна – хапка по хапка, къс по къс, прешлен след прешлен, град след град, могат да преминат в стратегически успехи, които да поставят Украйна на колене и в безкрайно тежка позиция при евентуални мирни преговори, когато условията ще бъдат диктувани вече не от украинците, а от рашистите.

Западът трябва да направи всичко, за да спаси Украйна от тежки загуби, които да поставят под съмнение дори самото нейното съществуване като държава.