Терорът вече е от нас

Ще обясня.

Нека си представим, че се намираме в голям магазин. Толкова голям, че големината му излиза извън пределите на малката ни клета държава. Купили сме си каквото ни е необходимо и сме на касата. Касиерката е нахлупила маската до долните си клепачи, както се изисква по устав. Тя е нервна. Много нервна. И на втори план много уплашена. От страх е загубила способността за логично мислене и нормално общуване. Непоколебима е и няма да ви обслужи ако не си сложите маската.

Вие, разбира се сте без маска, защото не вярвате в работното време на коронавируса, нито в неговите навици да заразява само на определените за това места… но това е друга тема. Ядосвате се, че касиерката се държи като фелтфебел. Тръскате кошницата на касата и демонстративно си тръгвате.

И резултатът от това е… никакъв.

Защото не предполагате, че там някъде от другия край на камерата, която е над касата стои мениджърът, който следи какво прави касиерката. Тя, милата, има устно предупреждение, че ако обслужи клиент без маска ще я глобят с тридесет лева. Ако обслужи двама без маски, то глобата за деня ще бъде повече от надницата ѝ. Това е достатъчно всяка една касиерка да се поддържа в полупобъркано състояние ако нейните клиенти са хора, решили да не се държат като телета.

Касиерката е отчаяна и вече почти крещи всички да си слагат маските. Ако има картечница, повярвайте, ще я използва. Тя има семейство, деца и ниска заплата… А с тези глоби нещата отиват напълно по дяволите.

От своя страна мениджърът, който дебне за случващото се, също е с опънати нерви. Знае, че ако допусне инцидент в неговия обект ще бъде глобен или направо уволнен. Знае, че проверка ще има, затова не отлепя очи от камерите. Знае, че ако го уволнят това е край на лизинга на колата, край на ипотеката на двустайното жилище и край на нездравото му семейство, което се крепи само на факта, че глупавата му жена вярва, че той е млад и успешен бизнесмен. Затова той е свиреп и ще смачка с мениджърските си лапи всяка една свободомислеща касиерка.

Никой не се интересува от това дали ще се продадат няколко шампоана и няколко франзели в повече. Ще обяснят загубите с пандемията. И толкова. Ние, като клиенти ще останем с гнева си и дотам.

Въпросът е как да не се стига до този терор. Иначе машината е смазана и само трябва да получи команда за да започнем сами да се мачкаме. Неусетно бяхме докарани до състояние, в което за да оцелеем трябва да блеем в хора. Всъщност, дори тогава няма да оцелеем, защото овцете в кошарата не оцеляват. Само се изчаква най-удобния момент да бъдат заклани.