Разговорът с доц. д-р Маргарита Златарева е провокиран от предложението за промени в Конституцията, внесени от ПП и ДБ в Народното събрание, което ще даде тон на горещи дебати в започващия нов парламентарен сезон. Със своя богат опит, натрупан и като редови съдия в страната, и като върховен съдия, особено като конституционен съдия, а и преподавател по граждански процес, състоянието на съдебната система и необходимостта от реформи ѝ е добре познато. Тя, като магистрат, приел професията си за дълг и призвание, е убедена, че върховенството на правото винаги трябва да доминира, независимо от конюнктурата на момента. Затова и смята, че характерът е задължителен, за да вземаш непопулярни решения, да отстояваш натиска на властимащи, на медии и на улицата, в името на справедливостта и държавността.
– Доц. Златарева, за мнозинството от хората смяната на главния прокурор сякаш беше символ на промяната. Какво обаче оттук нататък трябва да се случи, за да настъпи истинската промяна и да се върне доверието в съдебната система?
-Мисля, че имаше някаква фиксация по отношение на престъпленията, които би могъл да извърши главният прокурор, но в основата на реформата, на създаването на ефективна съдебна власт в отделните ѝ звена – съдии, прокурори, стои контролът. Контролът на административните ръководители спрямо действащите съдии и прокурори. Достатъчно е този контрол да обхване само бързото движение на актовете, което ще удовлетвори донякъде гражданите.
Що се отнася до генерална смяна на устройството на съдебната система, това вече е правено. Конституционни изменения от 1991 година насам имаме шест на брой, от които пет в главата „Съдебна власт“. Но в гражданите обаче продължава да има усещане за несправедливост. А всъщност правовата държава включва спазване на законите, на правовият ред, но и усещане за справедливост у хората, които се ползват от тези закони.
Законът пък за съдебната власт е изменян многобройно, конкурсите за назначаване на съдии и прокурори стават все по-сложни, все по- публични, формалистично-организирани, обаче ефекта от тези промени не се чувства.
Мисля, че началото трябва да започне от реформа в образованието. Образованието на юристите. Защото многото юридически факултети не създават еднакви по качества юристи. Наложената практика да се взима диплома, без да има изисквания към студента, е широко разпространена в много университети. И оттук тръгва проблемът с кадрите в съдебната система. И след това вече, тези конкурси за влизане в съдебната система, които уж са толкова сложно направени, не мисля, че дават възможност за избор на най-качествените хора. Защото преценката не винаги е обективна.
Да бъдеш независим магистрат, каквито са призвани да бъдат съдиите и прокурорите, се изисква не само да знаеш законите, а да имаш характер.
Още когато бях млад съдия, имаше възрастни колеги, инспектори от Министерството на правосъдието, които ни казваха: трябва да имате характер, за да взимате непопулярни решения. Виждате сега какво става, как активността хората, които излизат на улицата, които реагират на всеки съдебен акт, на всяко прокурорско или съдебно решение, оказва влияние. Но понякога в закона пише друго и съдията трябва да има самочувствието на знаещ човек и на човек, който не се страхува от общественото мнение и да постъпи така, както повелява закона като има предвид и справедливостта. А не да се влияе от това какво ще кажат хората, какво искат митингите, какво ще иска обществото точно по това или онова дело.
За мене има натиск, бих казала, който се осъществява напоследък върху съдебната система в България, и е много трудно за съдиите, които правораздават. Те са подложени в момента на изключително въздействие от медии, от митинги, и те сякаш са длъжни както искат хората от митингите, така да напишат решението си, което никак не е лесно за тях.
-Как си обяснявате, как се стигна до това недоверие в съдебната власт и в правораздаването?
– Първо е, бавното правораздаване, второ, поради факта, че не винаги прокуратурата откликва на всичко, което се е случило като вероятност за престъпление. Очевидно съдебната система е неефективна. Струва ми се, че следва да се започне от образованието на юриста, да се мине през административните ръководители на отделните звена, които са длъжни да следят защо не се насрочват на време делата, защо не се внасят обвинителни актове и едва тогава да се стигне до закона, който да речем, е несъвършен.
-А сега започваме от промяната на Конституцията. Това ще доведе ли до реални промени?
– Нашата Конституция е от типа „твърда“ конституция. При нея има изрични разпоредби, които сочат в кои случаи изменението ѝ да става чрез Велико народно събрание. При създаването ѝ през 1991-а година, когато държавата ни преминава в многопартийна форма на държавно устройство, в държавно управление с пазарна икономика, тогава е било необходимо да се осигури стабилност на държавата именно чрез този по-сложен начин за изменение на конституционното устройство. В тази връзка има едно много известно решение на Конституционния съд №3 от 2003 година, в което се дава обширно разяснение какво се разбира под форма на държавно устройство и какво се разбира под форма на държавно управление. Защото именно промени във формата на държавното устройство и формата на държавно управление е посочено, че не могат да се извършват от обикновено Народно събрание. И ако формата на държавно устройство не е толкова разтегливо понятие, и е ясно, че държавата е унитарна, без отделни автономни териториални образувания и единнна с местно самоуправление, то форма на държавно управление вече е нещо, което Конституционният съд в това решение е развил по-подробно и по-широко. Съобразно това решение всички конституционно установени институции, като се започне от Народно събрание, Президент, Министерски съвет, Съдебна власт, трябва да имат устойчиво място в цялостната държавна конструкция. А това означава, че условията и начина на формиране, мандата им и възложените дейности не могат да се променят без Велико народно събрание.
Струва ме се, че в ново предложените изменения на Конституцията се засягат някои от изброените елементи на държавно управление. Аз не съм ги чела още като текстове. Но се прокрадва например идея за промяна в мандатите, например, че може на председателите на двете върховни съдилища да се намали 7 годишния мандат, но да се допусне повторно избиране-нещо, което с обикновено народно събрание едва ли е възможно.
Действащите законотворци в момента трябва да прочетат Конституционно решение №3 от 2003 година и да видят, че някои от предложените изменения влизат в разширителното тълкуване на „ формата на държавно управление“ и не може да се извършват без Велико народно събрание.
-Предложението на ПП и ДБ за промени в Конституцията е отворено за дискусия, която предстои да се проведе, то наистина засяга основните съдебни институции, фокусирано е и върху необходимостта от контрол върху дейността на главния прокурор
– Тук има пак едно решение на Конституционния съд, което е съвсем скорощно и което отговори на питането на министъра на правосъдието на временното правителство Крум Зарков, дали главният прокурор по Конституция има право на общ надзор. По същото дело има и искане да се обявят за противоконституционни няколко разпоредби от Закона за съдебната власт, които според вносителя му дават това неограничено правомощие да се възлагат на органи извън съдебната власт проверки. Конституционният съд отговори, че в съответната разпоредба на Конституцията не става дума за осъществяване на общ надзор, поради което и отхвърли искането за противоконституционност на посочените разпоредби от ЗСВ. Даде се тълкуване, че Конституцията предвижда надзор за законност и методическо ръководство от главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
Идеята в предложенията за изменение на Конституцията, доколкото разбирам, е да се премахне правото на главния прокурор да осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. И това право да се възложи на Висшия съдебен съвет, колегията на прокурорите. Те да осъществяват методическо ръководство. За мен такова изменение не би съответствало на функциите на Висшия съдебен съвет да администрира магистратите – съдии и прокурори. Още 1995 година има едно решение на Конституционния съд №17, което казва изрично, че ВСС има компетентност по управление, а не по правораздаване. Тук ще се получи смесване на правомощия, защото да се осъществява методическо ръководство на всички прокурори не може да стане от този орган, който администрира. ВСС назначава, уволнява, премества прокурорите, но няма как да дава методически ръководства. Още повече, че се предвижда тези, които ще бъдат в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, да не бъдат действащи магистрати. Нещо повече, предвижда се по-голяма част от тях да бъде предложена от Народното събрание и те да бъдат извън магистратската общност. Тоест, юристи, които никога не са работили в съдебната система, изведнъж ще дават методическо ръководство на прокурорите.
-Явно, ще има доста дискусии, но по този начин ще се стигне до верните решения. Решението за разделянето на Висшия съдебен съвет само по себе си каква роля ще има?
– Тази идея е пак на ръба на правото обикновено Народно събрание да изменя Конституцията в този ѝ вид. Предишното изменение, когато разделиха ВСС на две колегии- съдебна и прокурорска, се съобрази с факта, че в самата Конституция фигурира един орган, един Висш съдебен съвет. Сега се предлагат като структура два висши съдебни съвета. Което според мен противоречи на решение №3 от 2003 на КС.
-Предложението да се отмени правото на президента да назначава с указ председателите на съдебните институции, оспоримо ли е?
-Без да съм фен и защитник на Президента, считам, че не може персонално да подхождаме, когато променяме Конституцията. Сега не харесваме този президент. Утре можем да харесаме следващия. Аз мисля, че правомощията, установени в Конституцията, които има президента също принадлежат към формата на държавно управление, която не може да се променя с обикновено Народно събрание.
-Да се надяваме, че в предстоящите дебати ще се избистрят противоречивите моменти, ще се повдигнат и същностните въпроси, свързани със същинските промени, които биха върнали доверието в системата, чувството за сигурност и справедливост, за функционираща държавност у хората, да се погледне отвътре защо нещата не се случват
– Аз не съм против усъвършенстване на правилата, по които трябва да се движи съдебната власт. Но тези изменения, които настоящето конституционно мнозинство предвижда, не трябва да бъдат повлияни от конкретни личности, които заемат в момента определени постове. Конституцията е стабилен юридически акт, който регистрира обществото и държавата, затова измененията ѝ трябва да са с по-широк поглед, насочен изобщо към държавното устройство и държавното управление години напред. Съществува мнение, че всяка власт иска да подчини съдебната власт. И при предишни управления се е наблюдавало. Никога не се харесва на една част от населението прокурор, който е осъдил определено лице. Или съдия, който в делото е взел решение в полза на едната от спорещите страни. Винаги губещата страна е против съответния магистрат. Така че желанието, стремежът да се подчини съдебната власт на изпълнителната, или на законодателната не е много ново явление.
-Как наистина може да се върне достойнството на тази професия, защото ако си върши работата както трябва, тя винаги ще е неудобна някому.
-Жалкото е, че и между съдиите, и между прокурорите има изключително интелигентни юристи, които работят много, и които минават под общата шапка на недоволство срещу цялата съдебна система. Те се демобилизират, те се демотивират да бъдат блестящи, с каквито качества разполагат. Аз определено считам, че това е една много хубава професия да си съдия или прокурор, в нея има много поле за изява и творчество и съчувствам искрено на колегите, които могат и знаят, а са под шапката на общото недоволство.
– Вие, самата, как се насочихте към правото?
-Аз имам наследствена връзка с тази професия. Баща ми беше адвокат, завършил е 1924-а в СУ, един от първите випуски. Той ми казваше – юристът е дялан камък, където го сложиш, там става. Големият си стаж изкарах при легендарния професор Иван Апостолов, който след 1944-а е изгонен от Университета, имах честта една година да дишам въздуха му и когато на края на стажа ставаше дума къде да започна да работя, той и неговите колеги в кантората казаха: първо в Съда. Там потъваш в дълбокото, никой не ти избира лесните дела, но се научаваш още от началото да се занимаваш със всички видове проблеми на правото.
– Родена сте в Карлово, и сигурно сте откърмена с идеите на Левски, за чиста и справедлива Република. А затова трябват закони и качествени юристи, които да ги прилагат справедливо, написахте и книга за него „Юридически поглед към процеса на Васил Левски“
– Е, професията ми беше повод да напиша тази книга, защото се промъкнаха в литературата, нямам предвид историците, някакви идеи, че Левски е обесен за нищо, нямало в какво да го обвинят, ей така, заради едно убийство, дайте да отменим този процес че бил незаконен. И по този начин всъщност изключително много подценяваха величието на Левски и отношението на Османската империя спрямо него. Ядосах се и се задълбочих в османските закони и установих, че Оманската държава към онзи момент на процеса, има доста добър, реципиран от Европа наказателен закон. Материален наказателен закон, процесуалният наказателен закон се появява едва през 1879г. Процесът срещу Васил Левски е организиран в съответствие с действащия Императорски наказателен закон, защото случващото се в София придобива значителна гласност и отзвук навън и властта в Цариград не може да не се съобрази с това. Моят поглед към османското право тогава показва че Портата, се е уплашила от разкритията за мащабна революционна организация, създадена от Левски по българските земи, и това дава отражение върху сериозността на процеса. Последната година се откриха и много нови документи, които показват че Левски е бил познат и търсен много преди данните, които имахме за 1872 г. Намери се оригинална снимка, с която полицейските служби на Османската държава са го търсели много преди това.
Не можех да не напиша тази книга, след като чувах в пространството как се омаловажава образа на Левски, как отношението на Високата порта към Левски се свежда до това как той ей така, убил слугата. И се започва доказване, че не е убил слугата. Не, Дяконът не се нуждае от подобна защита. Той е бил революционер, борел се е срещу османската държава, длъжен е бил да защити себе си и с признаване на един факт най-малко можем да се притесняваме за величието на образа му.
-Казахте, че ви вълнува създаването и отглеждането на нови поколения юристи, вие самата сте преподавали, на какво сте искали да научите своите студенти?
-На обич към правото. Исках да им внуша, че правото е една необятна материя, в която всичко има логика и най-малко е зубрене. И че организацията на държавата от най-древни времена се крепи на правото. Исках и те да издигнат правото в пиетет, да разберат, че това не е нещо сухо, нещо формално, а това е много голяма наука, знание, което управлява обществото. Всяко общество.
2 Септември, 2023 13:51 1 806 8
Дoц. д-р Маргарита Златарева: Да бъдеш независим магистрат, трябва не само да знаеш законите, но и да имаш характер
Искала съм да уча моите студенти на обич към правото, заявява съдията
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 3.3 от 6 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Сарафов
13:53 02.09.2023
2 И ще
14:06 02.09.2023
3 ТрампЛин
14:31 02.09.2023
4 Абе, вие едни незаконни палатки от МОЧА
14:54 02.09.2023
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 За 6819 лв заплата
16:20 02.09.2023
7 УЙКО -КАЛЕКО
17:15 02.09.2023
8 Зико
07:45 03.09.2023