Евгений Кънев: Изборите в Полша са сигнал за Източна Европа

Въпреки че са периферни в нашите медии, всъщност изборите в Полша са много важен индикатор за настроенията в Източна Европа след близо 2 години война на границата ѝ.

Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.

Все още несигурната победа на проевропейските партии - ако оформят коалиция - радва ЕС и хората, които искат повече Европа като ценности в нейния Изток. Вероятно новият стар премиер ще бъде бившия президент на Европейския съвет Доналд Туск - гарант за връщането на Полша в нейния проевропейски курс.

И все пак наблюдавах през годините доста повърхностни оценки за ПИС - партията на братята Качински, която лесно бе причислявана в лагера на социалните консерватори популисти като подобните партии в Унгария, Италия, Словакия и др. или като нашите патрЕоти. И която все пак - за трети път победи на парламентарни избори.

Всъщност най-голямата разлика с нашите патриотични формации е, че ПИС е автентична полска консервативна партия. Нейните три основни отлики от приписваните ѝ аналози са:

(1) Не само няма нищо общо с финансова или друга подкрепа от Русия, а напротив - нейната идеология и политика е на ограничаване на руското влияние в Полша - изразено в пропагандата, медиите и образованието. Едва ли друго би могло да бъде след дългата враждебна история с Русия и след мистериозната смърт в самолетна катастрофа на руска територия на единия брат Качински като президент през 2010 г.

(2) Липсата на мащабната корупция, която обикновено съпътства националистичните управления - макар че имаше корупционни скандали, за разлика от Унгария и България няма собствени олигарси и олигархичен режим със създадени милиардери чрез политиката.

(3) Самите лидери на ПИС изповядват искрено консервативните ценности, а не са им параван за престой във властта и достъп до финансови ресурси.

Съпротивата срещу ПИС, която отслаби тяхното влияние е по-скоро породена от техния антиевропеизъм и отдалечаване от европейските ценности - в разрез с възгледите за живота на младите поколения и на хората в големите градове.

На първо място, т.н. съдебна реформа, която бе силно критикувана за намеса на правителството целеше подмяна на съдиите от или свързани по някакъв начин с комунизма, които според ПИС изкривяват правосъдието и трябва да бъдат сменени - без да се отчита опасността съдебната система пък да се напълни с техни лоялисти.

На второ място, възгледите на ПИС за ЕС, че той е проект за скрита германска доминация, на която предвид злощастната полска история през ВСВ трябва да се даде отпор. А Полша е петата най-голяма държава в ЕС и в тази почва много лесно хващат корен националистически идеи за независима политика само в интерес на полското общество. По тази причина, ПИС дава твърд отпор на почти всички идеи и ценности на ЕС: като се почне от идеите за равенствата на различни основи и се стигне до Зелената сделка, възприемана като като крайно лява идеология.

На трето място - което роди вероятно най-силна съпротива в полското общество е образователната реформа. Освен в учебниците по история, където са премахнати последните останки на комунистическите интерпретации на Русия в полската история и са издигнати в култ подвизите на полските герои, въведени са часове по религия и етика в гимназиите и пренаписване на учебниците през светогледа на католическата църква. Именно вкарването на религията в светското образование ”прелива чашата”. Особено след назначението на министър на образованието, известен с отношението си към жените основно като майки и след това всичко друго плюс презрителното отношение към нехетерескуалните като по-низш клас хора.

Надеждите на проевропейските хора е за завръщане на Европа с нейните ценности в Полша.

Надеждата на поддръжниците на ПИС е това да не е много по-различно от само повече еврофондове за Полша. А Полша да продължи да е лидер на концепцията “Европа на отечествата”.