Виолета Комитова пред ФАКТИ: Няма история с „отпаднала необходимост“

Паметникът на Съветската армия в София е построен през 1954, осъден от жълтия народен съд през 2011-а, екзекутиран от розовото управление през 2023-а за радост на всички евроамериканци! Днешните “български евроамериканци” страдат, че през 1945 руснаците са победили Хитлер! Затова “наказват” скулптурата на руския войник и смело застават на страната на фашизма. Но това “демократично деяние” нищо не променя. Историята, хубава или лоша, не се трие с гумичка, не се реже с флекс, не се забравя, защото е в съзнанието на хората. Паметта не подлежи на демонтаж! За днешните управленци историята е с “отпаднала необходимост”. Но историята не започва от нас и няма да свърши с нас, по-скоро днешните управленци утре ще бъдат с “отпаднала необходимост”! Това пише в свой пост арх. Виолета Комитова. Ето какво сподели още тя пред ФАКТИ.

- Госпожо Комитова, защо толкова голям дебат се разгоря около вече започналия демонтаж на Паметника на Съветската армия…
- Защото явно нашето общество не е готово този паметник да бъде премахнат. Да го режат така безжалостно, като за скрап. Разбирам, че може би това е част от технологичния процес на демонтажа, но просто трябваше да има по-широко обсъждане, по-широко допитване до гражданите преди да се започне каквото и да било. Демокрацията изисква това - да постигаме съгласие в обществото, а не да налагаме едно мнение върху друго мнение.

- Според вас в момента се налага едно мнение над друго ли…
- Всичко изглежда като налагане на мнение и не го намирам за демократично, защото е видно, че има много хора, които не са съгласни с това. Освен това отмяната, премахването на един паметник не може да премахне историята. Историята нито започва с нас, нито ще свърши с нас. История са неща, които са се случили дори и когато вашите родители не са били родени, нито пък аз.

- В други страни тези паметници оцеляват и се превръщат в символи?
- Така просто хората пазят своята история, а у нас се получава разбиване на историята. Ние в момента виждаме едно варварско отношение върху историята. Историята - хубава или лоша, трябва да се описва в книги, да се увековечава в паметници, за да се помни. Това е част от историята, така се пази историята. Тя не може да бъде променена. Ние просто трябва да продължим да живеем с нея такава каквато е била. По тази логика, казвала съм го и друг път, Колизеумът в Рим трябваше да бъде отдавна съборен, защото там живи хора – гладиатори, са хвърляни на лъвовете да бъдат изяждани. И това е било спектакъл. Или пък да се убиват гладиатори, излизайки един срещу друг, за да се бият до смърт. Това е бил истински театър, посещаван от аристокрацията. Днес - в 21 век, ние отхвърляме този вид забавление - гладиаторските битки на живот и смърт. Но италианците не си развалят Колизеума. В Египет не си разваляте пирамидите, които са символ на един робовладелски период. Ние днес го отхвърляме този робовладелски период, отхвърляме геноцида върху евреите по време на Втората световна война. И в същото време разрушаваме символи и артефакти от тези събития. И това днес се прави от хора, които даже не познават тази история. Или ако я познават, не се отнасят положително към нея и я смятат за история с „отпаднала необходимост“. Няма история с „отпаднала необходимост“. Държава и народ без история са нищо. Като скитници в пустинята са - зад тях няма нищо и пред тях няма нищо.