Емил Радев: У нас се водят спорове за еврозоната, в Европа се говори за дигитално евро

Докато в България все още се водят тежки спорове за и против присъединяването ни към еврозоната, в Европа вече се говори за дигитално евро, коментира в интервю за БТА евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Емил Радев. По думите му то няма да сложи край на познатите ни банкноти и монети, а ще даде възможност за повече конкурентоспособност и иновативност в системата на плащанията.

Радев допълни, че девет държави членки на ЕС се борят да бъдат домакин на новата Агенция за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (АМLА), като България не е сред тях. Първоначално AMLA ще упражнява пряк контрол върху до 40 високорискови кредитни и финансови институции, както и върху доставчиците на криптовалута, които работят в поне шест държави членки.

Радев припомни, че вече е факт регламентът за цифровизация на съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела. По думите му е постигнато и политическо споразумение по първия в света закон за регулиране на изкуствения интелект. Евродепутатът подчерта, че целта на новата нормативна уредба е да се сведат до минимум рисковете при използването на изкуствения интелект, без обаче да се създават пречки пред инвестициите и иновациите, които носят икономически растеж.

Следва пълния тескт на интервюто с евродепутата Емил Радев:

На какъв етап са разговорите за създаването на новия орган на ЕС за борба с прането на пари и финансирането на тероризма?

- След двегодишни усилия вече имаме постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета за създаването на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA). Като съдокладчик по регламента представлявам Европейския парламент в преговорите и мога да отчета, че в последните работни дни преди Коледа успяхме да постигнем исторически компромис относно правилата за избор на седалище на бъдещата агенция. Както знаете, за първи път след решение на Съда на ЕС от юли 2022 г. ЕП ще има равни права със Съвета при избора на града, където ще функционира AMLA. Това наложи да създадем нови правила, които са прецедент за ЕС.

Ще напомня, че девет държави членки се борят да бъдат домакин на европейската агенция. В края на януари или началото на февруари ще бъдат проведени публични изслушвания на кандидатите и очаквам скоро след това да изберем седалището на новия орган. За него се конкурират Брюксел, Виена, Вилнюс, Дъблин, Мадрид, Париж, Рим, Рига и Франкфурт. За съжаление, за България това е пропилян шанс, защото буквално „не си пусна фиша“, въпреки че страната ни на практика е единствената в ЕС, която няма европейска агенция на своя територия. Заради бездействие на управляващите пропуснахме не само възможността да имаме наша кандидатура, но и един добър лост за политическо влияние по теми, за които се нуждаем от по-силна европейска подкрепа. ЕП има важна роля за окончателното решение, а това можеше да е от полза за страната ни при положение, че дори колегата от испанската листа Ева Мария Попчева, с която заедно работим по досието, също е от български произход.

Европа залага големи надежди на бъдещата европейска агенция. Тя ще бъде център на интегрирана система с участието и на националните структури за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Първоначално AMLA ще упражнява пряк контрол върху до 40 високорискови кредитни и финансови институции, както и върху доставчиците на криптовалута, които работят в поне шест държави членки. За останалите задължени субекти надзорът срещу изпирането на пари и финансирането на терористите ще остане предимно на национално ниво.

Целта на законодателната инициатива най-общо казано е да се повиши сигурността и да се подобри сътрудничеството между надзорните органи, както и между звената за финансово разузнаване в държавите членки. Важен момент е и споделянето на информация с агенции като Европол, Евроюст, Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите. Ясно е, че днес, когато финансовите престъпления са с все по-ясно изразен трансграничен характер, нито една държава не може да се справи сама в борбата с мръсните парични потоци, а това е важно за финансовата стабилност и интегритета на вътрешния пазар.

Приключва ли процесът по дигитализацията на съдебната система на общоевропейски ниво?

- Неотдавна Европейският парламент прие с огромно мнозинство регламента за цифровизация на съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела. Работих по него като съдокладчик и знам колко е важен за сътрудничеството между съдилищата на държавите членки и достъпа на гражданите до правосъдие. Бързам да уточня, че не става дума за промени в процедурите по същество, а по-скоро за разширяване на приложното поле на инструменти като видеоконферентната връзка и използването на системата e-CODEX. С регламента се въвежда точка за електронен достъп на европейско ниво, която дава възможност на гражданите да подават искове и да обменят информация с компетентните органи.

По данни от 2018 г. приблизително 3,4 млн. граждански и търговски съдебни производства са имали трансгранични последици. През последните години, и по-специално след пандемията, този брой продължава да расте, а дигиталните средства спестяват време и пари.

Ключово условие за ефективността на трансграничния обмен на информация е преодоляването на несъвместимостта в системите на отделните държави членки. И в това отношение цифровизацията постигна напредък и чрез Европейския портал за електронно правосъдие, и чрез системата e-CODEX, която е инструмент за бърз и сигурен обмен на информация в трансграничните производства. Не бива да пропускам и агенцията на ЕС за оперативно управление на широкомащабни информационни системи eu-LISA, която съгласно други законодателни актове осигурява платформа за съдебно сътрудничество на съвместни екипи за разследване и обединява съществуващи IT-инструменти за ефективен обмен на данни. Досегашните практики ще се модернизират и с въвеждането на цифрова система за управление на дела и кръстосана проверка на информацията между държавите членки и институции като Евроюст, Европол и Европейската прокуратура.

Вече работим и за по-задълбочено използване на дигиталните средства в дружественото право на общоевропейско ниво. Целта е да се намали бюрократичната тежест за бизнеса в ЕС. Очаква се разходите да спаднат с 437 млн. евро годишно. За да смъкнем този административен товар от плещите на европейските предприятия, се предвижда въвеждането на сертификат за дружество в ЕС и стандартен модел на европейско цифрово пълномощно. С промените, освен това, трябва да се осигури хармонизиран превантивен контрол, който да бъде гарант за надеждността на информацията, качена в търговските регистри на държавите членки.

А какъв е напредъкът по правната рамка за регулиране на изкуствения интелект?

- Европейският парламент постигна политическо споразумение със Съвета по първия в света закон за регулиране на изкуствения интелект. Предстои формално гласуване отново в Европейския парламент и приемане от държавите членки, но при всички положения това е голяма крачка напред, защото целта е да сведем рисковете до минимум, без да създаваме пречки пред инвестициите и иновациите, които носят икономически растеж.

Както и друг път съм казвал, навлизането на технологиите в живота ни е необратим процес, затова вместо да ги отричаме, трябва да направим така, че ние да задаваме посоката на развитието им. Разбира се, това изключва всякакви компромиси при защитата на личните данни, на правата на гражданите и демокрацията, затова новото законодателство забранява злоупотреби чрез системи за лицево разпознаване, за манипулиране на човешко поведение, за социално оценяване и изобщо за използване на всяка уязвимост на хората.

Що се отнася до биометричните идентификационни системи в реално време, за целите на правоприлагането се допускат конкретни изключения – при целенасочени издирвания на жертви на престъпления, предотвратяване на терористична заплаха, локализиране или идентифициране на лица, заподозрени в извършване на тероризъм, трафик, сексуална експлоатация, убийство, отвличане, изнасилване и т. н.

Наскоро например ми попадна новина за програма, разработена от компания в Пекин, която е помогнала на семейство да открие отвлеченото си дете след 25 години безуспешно търсене. Да, очевидно тази технология с изкуствен интелект е използвала чувствителна информация, свързана с неприкосновеността на личния живот, което повдига редица етични въпроси, но се твърди, че само за шест месеца е открила четири изчезнали деца. Ето Ви красноречив пример, макар и извън границите на ЕС, как технологиите могат буквално да бъдат ключ за разкриването на тежки престъпления.

Подходът при регулацията на изкуствения интелект безспорно трябва да е основан на риска. Само така няма да се създават излишни пречки пред бъдещото развитие на иновациите и бизнеса. Затова и правната рамка на ЕС в тази област е повече от строга към високорисковите системи. Доказват го и санкциите, които се предвиждат за компаниите – за нарушения, свързани със забранени приложения на изкуствения интелект, глобите възлизат на 35 млн. евро или седем процента от общия годишен оборот на съответното дружество, а за предоставяне на невярна информация са в размер на 7,5 млн. евро или 1,5 на сто от оборота.
И още едно важно уточнение – държавите членки запазват напълно компетентностите си в областта на националната сигурност и отбраната. Те не влизат в приложното поле на новото законодателство.

През тази година предстоят избори за Европейски парламент, но все пак какво трябва да свърши още настоящият?

- Да, 2024-та ще бъде изборна година за Европейския парламент, а гласуването за състав на институцията през следващия мандат ще се проведе между 6 и 9 юни. На фона на ниската избирателна активност у нас и разочарованието на българските граждани от турбуленциите в политиката оставащите месеци са предизвикателство дали и как можем да обърнем негативните тенденции в обществото. За съжаление, бариерите пред дългоочакваното ни пълноправно членство в Шенген и спекулациите по темата за еврозоната „наливат гориво“ в евроскептицизма. През последните години страната ни загуби ценно време, пропусна доста възможности, включително и по Плана за възстановяване и устойчивост, а работата по европейските програми съвсем зацикли.

Но докато тук все още се водят тежки спорове за и против присъединяването ни към еврозоната, в Европа вече се говори за дигитално евро. То няма да сложи край на познатите ни банкноти и монети, но във време, в което все повече хора предпочитат цифровите плащания, ще даде възможност за повече конкурентоспособност и иновативност в системата на плащанията. Колегите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ми гласуваха доверие за изготвянето на становище по темата. Очаквам тази реформа в европейската парична система да бъде важна част от дневния ред на ЕП през тази година.

Свикнахме със свободата да пресичаме граници, за да работим, да учим, да създаваме партньорства, възползваме се от свързаността на финансовата система, но всичко това произтича от европейската солидарност, а тя не е даденост. И за да има повече възможности за развитие на единния пазар, трябва да надграждаме политиките, които ни движат напред. Като юрист знам добре, че правната сигурност е ключова предпоставка за това, така че ще продължа да работя за по-достъпно и ефективно дигитално съдебно сътрудничество, за справяне с глобалните предизвикателства в това число, разбира се, и миграцията, и необходимостта от затягане на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а също и за противодействие на нелегалния трафик на огнестрелни оръжия.