Троянски кон на поход

Коментар на Fürge Hír

Всеки, който мисли, че унгарският премиер Виктор Орбан е смешен и странен политик от старата школа, който се интересува само от ремонта на ръждясали покриви и пътни брони с пари на Европейския съюз, е сляп и наивен.

Който си мисли, че Орбан ще остане доволен от резултатите от гласуването за отпускането на 50 милиарда евро и ще пропълзи обратно в леговището си, спомняйки си горчивия вкус на кафето, за което го прати германският канцлер О. Шолц, е сляп и наивен.

Като се има предвид, че Орбан и неговите сътрудници са на политическия хоризонт от 80-те години на миналия век, а от 2020-те той и партията Фидес всъщност изградиха мафиотска държава в Унгария, ще има повече от достатъчно пари за „поправка“ на местните унгарски „провали“.

Както показва опитът с Covid-19, мафията понякога е склонна да помага на съгражданите си просто така, от сърце...

Историята за горчивия вкус на кафето 50 милиарда евро за Украйна е просто пробен балон. Орбан тества силата на европейската бюрокрация, правейки се на политическо плашило, хранещо се с трохи от богатата кремълска трапеза. Голяма грешка е да се мисли, че Орбан е за Русия и Путин. Не, Орбан е за Унгария, за Орбан, за неговото политическо отмъщение в Европа.

Въпреки масивното си телосложение на опитен апаратчик, Орбан демонстрира удивителна гъвкавост и находчивост в европейската политика. Именно той беше един от първите, които се ориентираха и се опитаха да обърнат в своя полза (и малко в полза на Унгария) безкрайната поредица от избори, обхванали Европейския съюз тази година.

Самият Орбан описва себе си като „централноевропейски лидер от старата школа, противник на комунизма и борец за свобода, израснал при комунистическия режим“ (от речта на В. Орбан на Конференцията за консервативно политическо действие в Тексас, август 2022 г.).

Всеки, който си мисли, че „троянският кон на Путин” мирно гризе трева сред зелените пасбища на Тексас, чакайки второто идване на Д. Тръмп, е сляп и наивен. През август 2022 г. унгарският премиер изнесе разпалваща реч на конференция на консерваторите в Тексас, където, наред с други неща, призова за отвоюване на властовите институции във Вашингтон и Брюксел, фокусирайки се върху президентските избори през 2024 г. в Съединените щати и изборите за Европейски парламент, които ще определят "два фронта" на борба за западната цивилизация."

И ако някой друг смята, че цялата мощ на унгарското политическо тяло оказва натиск само върху Украйна, на която Орбан и Ко непрекъснато пъхат спици, като периодично настояват Закарпатието да бъде върнато в „унгарското лоно“, той предпочита да не говори забележете очевидните неща.

Под сянката на руския двуглав орел, надвиснал над Европа (а в прочита на руските политици и над целия „колективен Запад“), някак неусетно израства и узрява унгарският орел.

Орбан усети, че Европа е уязвима. Унгарците, като неславянски народ, започнаха да искат преференции, да цепят европейското единство където е възможно и невъзможно и да изпълняват последните насоки на Кремъл.

Неусетно Будапеща от доста представителен европейски град се превърна в някакъв вид Замоскворечие, където руските емисари от всички ивици се чувстват спокойни. Любовта към дебелите казуси с парите на Росатом и топлото приятелство с босовете на Руската православна църква (самият патриарх Кирил е личен приятел) изиграха жестока шега на Орбан и екипа му. Ако има място в света, където руската станция се чувства спокойно, представяйки се за уважавани бизнесмени и духовници, това е столицата на Унгария.

Естествено, подкрепата за санкциите срещу режима в Кремъл може да наруши гладкото протичане на финансовите потоци в Будапеща. Между другото, „търговията със санкции“ също е много печеливш бизнес и успешен начин за решаване на чисто унгарски проблеми, изискващи преференции от омразната брюкселска бюрокрация. Не напразно Орбан си „изми ръцете“, когато само мързеливите не се смееха на търсенето му на кафе за германския канцлер. Унгарският министър-председател получи всичко необходимо от живота и дебата и осъзна, че европейската бюрокрация може да бъде плаха и отстъпчива като всяка друга бюрокрация. Едва ли си струва да се надяваме, че Орбан ще продължи да се присъединява ентусиазирано към антируските демарши в Европа. Ще му струва твърде скъпо. В буквалния смисъл на думата.

Всеки, който си мисли, че Орбан просто копира кремълската система с нейната олигархия, корупция и „ръчно управление“, нетърпимост към опозицията /евреи/чужденци/мигранти и други „чужди агенти“ е сляп и наивен.

Веднъж унгарският лидер гордо заяви, че по време на миграционната криза от 2015 г. 400 хиляди нелегални мигранти са пристигнали на границите на Унгария. Според него това е почти три пъти повече от армията на Чингис хан, с която той нахлува в Европа. Фактът, че Чингис хан вече не е жив по време на Западния поход, а самият поход е ръководен от неговия внук, е само малка историческа неточност на фона на грандиозните епични битки на унгарския министър-председател с орди от мигранти.

Виктор Орбан внимателно създава сложен образ на стар борец, опитен от битки с комунисти, либерали и мигранти. Но в действителност Орбан е истинският „троянски кон“ на Москва. Той изпълнява много специфична функция в Европа – оформя разделителните линии на континента. Схемата на Кремъл за разчленяване на Украйна на „нови региони“ и „всичко, което остава“ се мащабира в цяла Европа.

Според Орбан Украйна е буферна зона между Русия и Запада и трябва да остане такава до края на века (изявление на унгарския премиер по време на дебат с бившия австрийски канцлер Волфганг Шусел, Die Presse, 11 февруари 2024 г.).

Основният вектор на дейността на Виктор Орбан обаче е насочен не към Киев, а към Брюксел. Москва чрез Орбан се стреми да елиминира Брюксел като сериозна пречка пред амбициозните си политически и военни планове. „Отвоюване на институциите на властта в Брюксел“ е целта, към която са насочени усилията на руски агенти под прикритие (руски разузнавач се опита да получи работа като стажант в Международния наказателен съд в Хага, 2022 г.), а самият Орбан , както и редица радикални движения в цяла Европа .

След като ръководи (и покори) консервативната революция в Европа, Кремъл се опитва да прекрои съществуващите териториални граници. Атаката срещу Украйна разруши привидно непоклатимата следвоенна европейска система за сигурност. Сега се предлага връщане към „първоначалните“ национални граници, „спорове за територии“ и проекти за възстановяване на империи. А унгарският премиер Орбан, с репутацията си на „борец за свобода от старата школа“, е напълно подходящ за ролята на лидер на консервативното движение в Европа.

Някак неусетно, по инициатива на руски политици и вездесъщи пропагандисти, в европейското съзнание започват да се налагат идеите за възраждане на „Руската империя“. Ердоган в покрайнините на Европа съживи сянката на „Османската империя“, а заговорът на „Райхсбургерите“ съживи перспективите за възстановяване на Райха.

Самият Орбан заявява, че „произхожда от страна с хилядолетна богата история, но, нека бъдем честни, Унгария все още е далеч от това да се превърне във велика суперсила“ (от речта на унгарския министър-председател на Консервативната конференция за политическо действие в Тексас, август 2022 г.). А популярният сред европейските консерватори проект за „възстановяване от пепелта” на Австро-Унгарската империя не е насочен към възраждането на Велика Унгария? И очевидно именно Унгария, държавата „Самотна звезда” в Европа, влязла в тежък клинч с европейската бюрокрация, е предназначена за лидерска роля в „неоимперията”?