Татяна Буруджиева пред ФАКТИ: Не се очертава май нова Тройна коалиция

Надлъгването в парламента започна, но дали ще има кабинет… Нова Тройна коалиция ли се задава... Каква ще е ролята на „Величие“… Пред ФАКТИ говори политологът Татяна Буруджиева.

- Г-жо Буруджиева, Тройната коалиция управлява до 2009-а, а тогава от Борисов чувахме как за всичко са виновни. 15 години по късно ще имаме ли пак Тройна коалиция?
- Предвид гласуването за председател на Народното събрание по-скоро май не се очертава нова Тройна коалиция. И друго. Тройната коалиция, все пак, беше класическа коалиция - между първите три партии по резултат, при това резултатът на тези партии като брой гласове бе близо до седемцифрени числа, а не до шестцифрени, както сега се измерват. В политиката е нормално и морално да има правила. Ние често казваме, че има морал, но това не е моралът на обикновения човек, не е моралът, който се измерва по правилата, които са създадени. Традициите и политическата култура се гради на това, което приемат и одобряват по-големи групи от хора, а не отделните индивиди. Тогава имаме и повече компромис в политиката. Сега виждаме, че в настоящото Народно събрание - както сме го избрали, няма място за никакъв компромис. В този смисъл мисля, че няма много логика да се направи просто някаква коалиция, защото Борисов ясно заяви, че не би си позволил да разчита на някакви плаващи мнозинства, на договорки, които трябва да се правят в ход за един или друг приоритет. Това вече го играхме, видяхме го при „сглобката“, че дори и големи мнозинства - както беше там с конституционното мнозинство, самото мнозинството не е гарант и не е в състояние да гарантира стабилност на процеса на управление. Сега политиците казаха, че трябва да има отговорност, че хората искат правителство, че те – политиците, смятат ще трябва да направят каквото трябва, че нещата са други, но не е така. Ще видим какво ще стане.

- Факт е, че само ДПС и ИТН се срещнаха с контактната група на ГЕРБ…
- Това също не е в правилата. Няма лошо да откажеш. Нормално е всяка партия, която е в парламента, да преследва целите си и това, което е обещала на избирателите, но да откажеш разговор и среща по основния разговор… В този смисъл партиите, които отказаха, какво казаха на избиратели си, на останалите българи – не, но без да чуят аргументите защо не можеш да приемеш едно или друго. Някак това няма нищо общо с политическия процес. Политиката в една демокрация се прави с другите, с различните, с тези които мислят различно от теб. Дори и когато говорим за правилото на мнозинството. Тук ключовият момент е какви са правилата, какво се случва, как убеждаваме, как мотивираме хората, които не искат да приемат нашите решения.

- Партиите отиват на избори, за да управляват...
- Точно такава е логиката, за да правим избори. Те са свързани с управлението.

- Да си довърши тогава въпроса. А у нас става така, че всеки след избори иска да е в опозиция. Защо…
- Това е тежко ненормално поведение на политическо ниво. Ако беше на индивидуално равнище, други специалисти щяха да го коментират и да поставят диагнози. В политиката битката е за това кой, как, защо и с какъв дял ще участва в управлението. Битката не е кой как ще показва колко е сърдит, колко е по-велик от другите, но видите ли, другите не са го оценили и така нататък.

- От ГЕРБ обявиха как трябва има кабинет на споделената отговорност, а от Христо Иванов чухме, че това ще е кабинет на споделена отвратителност. Кога разбра Христо Иванов, че ГЕРБ и ДПС са отвратителни? Преди да пие турско кафе или след това…
- На мен ми се губи някъде периода, в който Христо Иванов го е разбрал това нещо. Нека се върнем към акцията му на „Росенец“, после протестите… Тогава той все убеждаваше всички нас, че това нещо е неговото кредо. После видяхме и момента, в който му трябваха тези партии – ГЕРБ и ДПС, за да се реализират неговите „мечти“ за промени в Конституцията. Със сигурност тогава ГЕРБ и ДПС не бях отвратителни. Но и той стигна, все пак, в някакъв момент до основното правило в политиката, че отиваш в парламента, за да свършиш работа с другите. И майсторлъкът е как се договаряш и как я вършиш тази работа. В политиката не отиваш, за да доказваш колко са лоши едните и колко са добри другите. Това нещо е работа на избирателя. Лошото е, че в политиката отдавна не виждаме хора, които отиват да вършат работа. Хората подредиха партиите. Така една част от хората, когато говорим за избори, продължават да се лутат в търсенето на някакви екзотични политици. Визирам попадането на „Величие“ в парламента. Така хората показват и своето разочарование от политиците. Няма никакъв смисъл да ги избираме, освен да ги изберем, за да свършат работа. Иначе няма никаква логика от съществуването на политиците и партиите.

- В този смисъл каква работа може да свърши Николай Марков от „Величие“, който каза, че не се е заклел, защото по време на клетвата е излязъл от залата. Това какъв казус е…
- „Величие“ е инженерен проект. Социолозите ги изпуснали, другите не разбрали, че ще дойдат. Това е все едно в процеса на готвене – ако приемем, че всички парии ще готвят, да разберете, че някой е пуснал да пере, че не участва в общия процес. „Величие“ са от типа партии, които са бизнес проект. Така бе с Бизнес блока навремето, като РЗС на Яне Янев, като партията на Бареков. В България има една група хора, които са по-крайни, които се поддават на това да приемат по-крайни послания, да дават шанс на такива партии, които излъчват подобни послания, че идва спасителят. Винаги може да се намерят такива по-крайни партии, които да привличат по-крайни избиратели, и това е причината периодично да виждаме в парламента проекти като „Величие“. От това дали ще седи в зала г-н Марков, или не, ще си проличи и за какво е създаден един такъв проект.