Защо Главчев не може да се върне в Сметната палата? Биляна Гяурова пред ФАКТИ

Какви капани заложиха промените в Конституцията, когато си бил служебен премиер… По темата пред ФАКТИ говори Биляна Гяурова-Вегертседер от Български Институт за правни инициативи (БИПИ).

- Г-жо Гяурова, Сметната палата одитира дейността на правителството. Като шеф на Сметната палата Димитър Главчев стана служебен премиер. Сега един от заместниците в Сметната палата – Горица Грънчарова-Кожарева, е кандидат за служебен премиер. Кой ще одитира харчовете на правителството… Остана вторият заместник в Сметната палата Тошко Тодоров. Така ли излиза…
- Казусът със Сметната палата е много показателен за това как у нас систематично се работи за обезличаване на институциите и свеждането им до грубо казано партийни отдели. Много е важен въпросът ви за това кой ще отидитира сега изпълнителната власт, защото Палатата се "оголва" откъм лидерски корпус. Членовете на управителното тяло са 5, а при сегашната ситуация ще останат трима и те не са достатъчно, за да могат да вземат решения. Да не говорим, че са и с изтекъл мандат. Тук трябва да се припомни, че миналата година беше стартирана процедура за избор на ново лидерство на Сметната палата, но тази процедура "потъна" и не беше доведена до край от Народното събрание. Другите две организации, които излъчват членове на Сметната палата, са Института на дипломираните експерт-счетоводители и Института на вътрешните отдитори в България. Миналата година те организираха общи събрания, на които излъчиха своите нови представители и съответно те бяха предложени на вниманието на председателя на Сметната палата. По закон той е длъжен в тридневен срок да внесе тези имена в Народното събрание. Може да се провери, но аз нямам спомен това да е станало.

- Остана ли Димитър Главчев без работа, след като беше служебен премиер и министър на външните работи едновременно?
- Ако говорим за връщането на Главчев в Сметна палата, смятам, че към днешна дата това не е възможно, защото той няма да отговаря на изискването за несъвместимост. Текстовете разписани в Закона за сметна палата, свързани с критериите по отношение на хората, които могат да ръководят палатата, не са самоцелни. Това не е случаен орган и който го управлява, трябва да отговаря на най-високите изисквания за почтеност и независимост. В противен случай уредбата губи смисъл.

Фактът, че г-н Главчев съвместява 2 длъжности - тази на служебен министър-председател и на външен министър, води до нарушение на законовите изисквания той да се върне начело на Сметната палата.

През април парламентът бързо промени закона за БНБ и за Сметна палата, за да "отвори вратичка", създавайки изключения във връзка с промените в Конституцията, но вместо да изпише вежди избоде очи. Условието за несъвместимост е превантивен текст, валиден и към момента на възстановяването, за да се избегне потенциален конфликт на интереси. Такъв няма как да се избегне при така създалата се ситуация. Сметна палата одитира всяка една институция в изпълнителната власт и не може на върха ѝ да се сложи човек, който е бил в изпълнителната власт (на две длъжности), а и докато е бил е направил и доста кадрови промени в различни органи на изпълнителната власт, които също са обект на одитиране. Ако се върне начело на Сметната палата, на практика той ще одитира сам себе си, което е сериозно нарушение на изискването за независимост.

Именно за да се избегнат подобни неприятни ситуации в Закона за Сметната палата, в чл. 19, ал. 1, т.3 е предвидено правомощията на председателя на Сметната палата да се прекратяват предсрочно при несъвместимост.

Мисля, че в момента сме в тази хипотеза и Народното събрание трябва да реагира адекватно.

- Депутатите в желанието си да ограничат правомощията на президента какво сътвориха с промените в Конституцията?
- Като цяло едно такова ограничаване не е непременно лошо. Има държави с подобна уредба (Австрия, Гърция), където това работи, но в списъка има и представител на съдебната власт, респ. на Конституционния съд. В Австрия, например, преди няколко години за служебен министър-председател беше определена председателката на Конституционния им съд. Тук в хода на обсъжданията за промени в Конституцията миналата година имаше и такива предложения, но те не останаха в окончателните текстове. Ако бяха, може би сега нямаше да сме в тази ситуация. Към това трябва да прибавим и факта, че част от посочените длъжности в този къс списък са или с изтекъл мандат (Сметна палата) или направо отсъстват (Омбудсман и заместник Омбудсман). По отношение на Омбудсмана мисля, че сме единствената държава членка, която вече няколко месеца няма нито ръководител, нито негов заместник на тази иначе много важна институция. Само припомням, че Омбудсманът е един от хората посочени в Конституцията, които могат да сезират Конституционния съд. И така късият списък става още по-къс до степен, че президентът е поставен в почти безизходна ситуация. Не искам да спекулирам дали това е нарочно търсен ефект, или не, но като цяло общото усещане е, че при тази промяна в Конституцията трябваше да се търси повече прецизност.

- За одитна институция като Сметната палата важат и международни принципи и стандарти. Още ли важат у нас, или ги побългаряваме?
- Както казах и по-горе Сметната палата не е случайна институция. Тя е част от т.нар. Върховни одитни институции, за които важат международните принципи и стандарти. Това дори е записано в Закона за Сметната палата, който още в чл. 1 казва, че "Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно този закон и международно признатите одитни стандарти." Част от тези стандарти включват именно завишени изисквания по отношение на независимост и несъвместимост. По-конкретно, стандарт 130 посочва 5-те принципа, на които се основава работата на Върховните одитни институции - почтеност, независимост и обективност, компетентност, професионално отношение, поверителност и прозрачност. През последните години българската Сметна палата се ползваше с много висок авторитет. Притеснително обаче е сега какво се случва с Палатата и как това може да се отрази на имиджа на институцията, а и не само. Допълнителен негативен ефект има и фактът, че България все още не е излъчила свой представител в Европейската Сметна палата.

- И накрая излиза, че депутатите - в желанието си да мачкат Радев, правят и приемат глупост след глупост… Какви промени още очаквате?
- Никога не е късно човек да се изненада, а при постоянно работещ парламент, какъвто е нашият след промените в Конституцията, изненадите могат да бъдат всякакви. Една приятна такава ще бъде депутатите да покажат мъдрост и отговорност и да започнат няколко важни процедури за избор - за Омбудсман и заместник, за председател на Сметна палата, заместник и членове, защо не и за членове на ВСС. Ето това ще бъде една положителна промяна.