Антон Гицов: За Николай Слатински и Петър Дертлиев

Една известна политическа личност написа наскоро във своята фейсбук страница за Русия и Путин:

“Русия на Путин е болна държава с болна обществена психика, с болен народ и, най-кошмарното, с болен диктатор. Путин е болен психически, болен ментално; той е кръвожадно и допотопно съчетание на психопат и социопат едновременно. Путин заповядва бясно, оголил е хищни зъби и с отвратителна людоедска морда”.

Името на тази личност е Николай Слатински, доктор по математика и професор по национална и международна сигурност, преподавал е в УНСС, Военната академия. СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов.

От една такава титулувана личност и със забележителна политическа биография би трябвало да се очаква интелигентност и подбор на думи. Както и задълбочени познания в областта на геополитическата обстановка в света и оттам на причините , обусловили руско- украинската война. Би могъл да ги разбере от анализите на такива американски и европейски политически наблюдатели като като Джон Миършаймър, Жак Бо, Анатол Ливен, Тед Карпентър, Стивън Брайън, Скот Ритер, Каролин Галактерос и ред, ред други.

Да наречеш Путин психически болен, кръвожаден психопат и людоед е израз на злоба и ненавист, недопустими за един професор по национална сигурност. Да наречеш Русия болна държава и да твърдиш, че руският народ е „болен“ е от отблъскващо и от това изявление също лъха ненавист към един велик народ.

Николай Слатински е доказан антикомунист и русофоб. А защо е такъв може да се разбере от биографията му.

Неговият дядо, както сам той често споменава, е съден и осъден на две години затвор като враг на народа от Народния съд.

Неговата жена е украинка, така че в семейството му няма начин да изпитва чувства на любов към Русия и Путин. Което е разбираемо.

Но един истински политически анализатор, при това професор по национална и международна сигурност би трябвало да не позволява родовата памет и семейни причини за влияят, при това в такава невероятна степен, върху погледа му върху събитията произтичащи в страната ни и в света, върху способността му за трезв анализ на миналото на държавата ни.

Да си спомним в това отношение Петър Дертлиев, виден социалдемократ, лежал след 9-ти септември по лагери и затвори. След падането на комунистическия режим, той възстановява Българската социалдемократическа партия, става един от лидерите на СДС, но не проявява отмъстителност, не се връща към миналото, а обръща поглед на бъдещето, търси път за изграждането на нова стабилна България. Изважда БСДП от СДС през 1991 г. и се опитва да създаде политически център, алтернатива на БСП и СДС като привлича даже бивши членове на БСП.

Но Николай Слатински не е Петър Дертлиев. След разпада на СДС, не е ясно към коя политическа партия гравитира. Но пък става стипендиант на НАТО, специализирал е по проблемите на контрола върху разузнаването във Форин офис на Великобритания, изнасял е доклади пред парламентарните асамблеи на ЗЕС и на НАТО.