Смел като диджей

Въобще не говорим за музика. И за спорт не говорим. Говорим за политика.

Профилът на неолибералния антибългарин се увеличи с още една характеристика – Джокомразец. То е ясно, че Нолан Джокович е мразен защото имаше гръбнак да се изправи срещу малоумието, което беше облечено в бяла престилка. Беше тормозен за което, но оцеля. Оцеля и победи.

Да, ама либералната течност мрази някой да има гръбнак, че и да оцелява, защото тя си е дала… направо е осребрила либералния си гъз срещу попарата, която и осигурява оцеляване. Така е от време оно. Нахранените роби най-яростно мразят свободата.

Сега се търси средство Джокович да бъде принизен. Всякакво. Бил чалгар, простак, миришел, селянин, щракач с пръсти, Ганя! Въобще, пълен нещастник. Да го наречем Голиат на балканската простотия. А срещу него се е изправило нашето момче и скок подскок. С полурозовата прашка взел че го победил, като не уважил желанието му. При това на неговия празник. При това пред неговите гости. Така показал по-гръбнак от Ноле. Ето, виждате ли? Нашите сме по-гръбначни. Въоръжени сме с невидими транс либерални екзоскелети. Браво.

Нека се вгледаме и в детайлите.

Диджеят в смелостта си не осмисли най-важното! Не разбра, че това не е неговото парти. Че обслужва чуждо събитие. Дават му хонорар за да изпълнява функция. Ако функцията не му допада отказва да участва и не прибира парите. Просто е. Но когато приемеш е наложително да си знаеш и функцията и мястото.

За неразбралите ще го кажа така: Хората са си купили билети за да слушат… неговия диджейкси вкус. Нито един. И за кака Златка от бюфета на втория етаж никой не си е купил билет. Тя е там и си върши работата. Залата е разпродадена заради Ноле и Гришо. Неясноти?

Ако искаш да бъдеш музикален стожер и себе си в такъв мащаб – заяви се, бе. Пусни билети, обяви диджейското си парти, напълни залата с народ и тогава се дръж като фактор. Защото тогава ще си фактор. Иначе си функция. Е?

Но това е новия похват. На чужда торта черешката да бъдеш. При това инатлива и своенравна но от тортата да не слизаш.

А сега и за музиката. Наскоро чух великото определение, че съвременните продукти (не мога да ги нарека музиканти) произвеждат „асансьорна музика за бройлери.“ Това е подходящо да слушаме за да не се вълнуваме много. Или бъркам? Котира се беззъбата литература и скучната музика.

Ало! Господарите на боцкалата. Още е рано за този преход. Пак избързахте. Пак не ви се получи. Още дълго време ще ходите с маски като маркирани мишки и ще пишете доноси, че някой е кихал в метрото.

В два свята живеем. Различни са тези светове. И вашия е по-тъп защото не е верен.

А за спортът въобще не ми се говори. Още ми е олимпиадно.