Стефан Антонов: Идеята за данъчната амнистия е трудна за реализация и би наказала добросъвестните

За да осигури допълнителни приходи в бюджета за идната година Министерство на финансите обсъжда и евентуално опрощаване на наказателни лихви при деклариран и невнесени данъци от фирми и физически лица. По-крайната идея е да се намери механизъм за опрощаване на наказанието за недекларирани доходи, ако те все пак се декларират през 2025 година и върху тях се внесе дължимият 10-процентов данък. И двете идеи попадат в дефиницията за данъчна амнистия. Първата е по-ограничена, втората много по-широка. Оценките са, че така евентуално може да се съберат 4.5 милиарда лева, които в момента са извън обхвата на данъчната администрация.

Това коментира за "Гласове" Стефан Антонов.

Разликата е, че в първия случай мярката се насочва само към компании, които добросъвестно са декларирали своите задължения, но не могат да ги платят заради ликвидни затруднения. Тук трябва да се установи дали отказът на държавата да си събере наказателните лихви, ще бъде достатъчен стимул за фирмата да си даде зор и да плати главницата. Ако, и то е много вероятно да не съумее да стори това, защото в противен случай, щеше да го е сторила, (наказателната лихва добавя 10% към стойността на задължението всеки месец) фирмата дори да ѝ се отвори прозорец на възможностите, пак ще се нуждае от ликвидна подкрепа. Когато търговските банки търсят отсъствие на просрочия към държавата за да кредитират един бизнес, това ще означава, че съответната фирма не може да разчита и на банков кредит да си набави нужната ликвидност. Освен ако Българска банка за развитие не предложи като продукт „кредит за изплащане на данъците“. Това е технически осъществимо, но дори ако парите отиват за добросъвестни фирми, пак ще изниква въпросът – защо ББР кредитира нередовни платци.

Вярно, не е заем за 150 милиона, който да остане без обезпечение дни след усвояването му, и четири години по-късно да се окаже несъбираем.

Положителните ефектите на данъчната амнистия са само в краткосрочен период. В дългосрочен оказват негативни последици обществото. След като с години се гради данъчна политика, за която трябва да са равни по отношение на закона и справедливостта, сега се обмисля промяна. Данъчната амнистия дава предимство на тези, които нарушават закона. Наказанията губят своята ефективност и в средносрочен план това води до увеличаване на данъчните престъпления.

Данъчна амнистия са въвеждали следните страни: Южна Африка, Русия, Филипините, Пакистан, Малайзия, Индонезия, Индия.

Австралия, Германия са позволявали само по отношение на недекларирани данъчни задължения. Канада – единствено премахва за определен период глобите, но не и лихвите. Норвегия, Франция, Италия, Испания предлагат амнистия само за активи, които са притежавани в т. нар. офшорни зони, но собствениците им желаят свободно да си ги ползват в държавите, където живеят.

На 30 септември 2010 г. гръцкият парламент ратифицира законодателство, прокарано от гръцкото правителство в опит да събере приходи, предоставяйки данъчна амнистия на милиони гръцки граждани чрез плащане на само 55 процента от неизплатените дългове. През 2011 г. Европейската комисия поиска от Гърция да промени своето данъчно законодателство, тъй като нейната данъчна амнистия се счита за дискриминационна и несъвместима с договорите на Европейския съюз.

Все още не е ясно как ще бъде регламентирана данъчната амнистия при нас, но от европейските държави, много наподобява на тази в Гърция през 2010 г.

При въвеждане на данъчна амнистия трябва да се имат предвид няколко неща:

- Ефектите в средносрочен и дългосрочен план, описани по-горе;

- Правната рамка трябва да е съобразена с изискванията на Европейския съюз, за да не се окаже, че е дискриминационна и несъвместима с договорите на Европейския съюз;

- Усилията, които би следвало да полагаме, за да излезем от т. нар. „сив списък“ по отношение на прането на пари. Гарантираме ли си, че с такава амнистия на светло ще излязат само чисти доходи. Едно е например всички строителни работници и майстори, които с годините са натрупвали спестявания от работата си по обекти, да ги извадят от бурканите и да ги вложат в банковата система. Съвсем друго е дилърите на наркотици да се представят за майстори по гипсокартон и фаянс и да узаконят престъпните си доходи.

До момента остава неясно и как Министерство на финансите е направило оценката си, че с амнистия може да се съберат 4.5 милиарда лева от двата вида амнистия. Публично не е известно и равнището на просрочените данъчни задължения (в т.ч. събираеми, частично събираеми, трудно събираеми и несъбираеми).

Към момента предложението за данъчната амнистия прилича повече на опит да се намери източник „на хартия“ за връзване на бюджета до дефицит в отношение 3% от БВП за 2025 г. Нещо, което никаква обозрима мярка не може да подсигури и затова се подхвърля отчаяна идея, която може да си остане само на хартия.