Пука ли й на Европа за Кончита?

Песенният конкурс Евровизия постанови с победата на австрийския артист Кончита Вурст нова актуална, брадясало-дантелена евро-визия в шоубизнеса, която ошашави по-консервативната част от човечеството и даде аргументи на войнстващата толерантност. И заваляха „Разпни го!“ заради дръзката уродливост и „Осанна“ заради смелостта да бъде заявена различност на всяка цена. Светъл авангард или мрачен декаданс на духа вещае брадясалата жена, ерго мъжът в рокля с рожденото бюргерско име Томас Нойвирт?!

Когато в края на ХІХ век символистът Валерий Брюсов пише своя скандален за времето моностих „О, закрой свои бледние ноги!“, Антон Павлович Чехов здравомислено репликира: „Декаденти?! Мошеници са те, не декаденти! Не им вярвайте. Краката им съвсем не са „бледни“, а като на всички – космати. Те са яки момчета...“. Нещо подобно може би се случва и в момента.

Кончита Вурст е проект. Маркетингов трик. Не е жена, родена в тяло на мъж. Не е и мъж, роден в тяло на жена. Едва ли мечтата в живота на Том Нойвирт е да се фръцка с токчета в ежедневието и надали някой сериозно поставя под съмнение наличието на вурст в гащите му. Кончита Вурст е сценичен образ. Да, много артисти – безименни или световно прочути, са го правили преди, ще го правят сигурно и в бъдеще. Великият Фреди Меркюри неведнъж е влизал в женска роля в клипове, без да оставя съмнение, че това е именно роля. Така се и казва една от известните песни на „Куин“, във видеото към която Фреди и приятелите му са с корсети – The Great Pretender, големият преструван, позьор, лицедей... Показвал е гротескно женско лице и украинският артист Андрий Данилко на същия този европейски подиум в амплоато на „тьотката“ Верка Сердючка. Ролята на Нойвирт обаче е да ни убеди, че това не е роля, а самият той... Дано е от полза за транссексуалните, изстрадано различните, а не само за нечии продуцентски банкови сметки и маргинални организации на защитници на човешките права.

Преди няколко години на фестивала на италианската песен в Сан Ремо също имаше скандал със сексуален привкус. Тогава дразнителят беше парчето на певеца Повия „Лука беше гей“. Повия е мъж - Джузепе Повия, на чиято кариера без малко да попречат признанията, че в един период от живота си е имал хомосексуални връзки и песента е изповедна. Срещу него парадоксално скочиха именно представителите на хомосексуалната общност, които постановиха, че ако си гей, то е завинаги. В своята обратна праволинейност те загърбиха принципите на художествената условност и факта, че това е само песен. Вярно, от всяка гледна точка щеше да е по-коректно Повия да изчурулика „Лука беше бисексуален, дълго време беше с мъже, а сега е с жена...“, но тогава тотално щеше да излезе от ритъм...

Сега част от европейското общество е надраснало тази дискусия. Вярваме, че любовта се случва между човешки същества, а полът понякога е само условност. Музиката обаче, особено на форуми като Евровизия, за съжаление отдавна вече не е поле за изява на спонтанната различна индивидуалност, а за бизнес стратегии и политика. И идва нова политическа поръчка или просто ловко яхване на вълната "политическа коректност". Точно днес милозливата стара дама Европа е готова да оцени проекта на Кончита Вурст (в превод от немски – игрословица, която би означавала „на Кончита не й пука“) и имиджмейкърите й, особено когато в Русия са такива твърди хомофоби... И тя, Европа, го оценява, понеже влиза в списъка й с либерални ценности-дърнкулки във все по-глобализиращия се и оставащ без традиционни ориентири духовен контекст. Останалите проблеми – ужасяващото обедняване, безработицата, обездушаването и липсата на каквато и да е реална перспектива пред милиони млади и не само млади хора, тя така и така не може да реши. По-лесно й е да забива жалоните в ония съкровени пунктове, в които човек трябва да взема решенията лично, насаме със себе си - мъже ли харесвам, или жени и дори мъж ли съм, жена ли съм... Наскоро Австралия официално призна третия пол, неутралния; защо Европа да остане по-назад? Защо да не го промотира - просто сега му е дошло времето.

Относно кариерата на Кончита Вурст – тя не тръгна с равен старт с останалите участници в конкурса. Дали „сценичната й личност“ е бонус, или минус – нека всеки прецени сам за себе си. Видяхме какво реши Европа или пък някой „световен конспиратор“ реши тя да реши така, защото ни е трудно да повярваме, че примерно консервативна католическа Ирландия или част от бившето ОНД дават своя максимален вот за точно този тип различност, която там масово наричат перверзия. Иначе, ако слушате Кончита, без да я гледате, без „екстрите“ - редова фестивална песен на приличен поп тенор, който обаче не се състезава на равна нога с останалите...

Дали БНТ този път взе правилното решение за неучастие, или сега някой си хапе лактите, че не посмяхме от патриархални комплекси по-рано да пратим там Азис в качеството му на нещо повече от беквокалист?! Той би представлявал и сексуално, и етническо малцинство на европейския подиум, пък може и да пее, но дали тогава щеше да има евро директива да се гласува за българин? Както и да е, вече е късно – нашият арт пионер се върна към мъжката визия, а и Евровизията е чудо за три дни – освен АББА, чудовищата от „Лорди“ и още неколцина едва ли някой задълго помни победителите там...