Диана Русинова: Градският транспорт не е привилегия – той е социална необходимост

Днес в София нямаме градски транспорт. Автобусите не се движат, хората не могат да стигнат до работа, до лекар, до училище. Това не е просто стачка – това е последствие. Последствие от дългогодишно неглижиране, но и тежко разминаване между заявки за реформи и реални действия от тези, които доскоро управляваха транспорта на София, но накрая се спасиха от отговорност, като блокираха София.

Това коментира във "Фейсбук" Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

Общественият транспорт е социална услуга. Той не е лукс, не е политически трофей, не е инструмент за пропаганда.

Хората се нуждаят от него ежедневно. И затова не можем да приемем като нормално, когато служителите, които осигуряват тази услуга, биват наричани "рекетьори" и обвинявани в "терор". Това е обидно, безотговорно и показва дълбоко неразбиране на проблема.

European Center for Transport Policies още преди година предупреди, че

се задава момент, в който градският транспорт на София може да спре.

Не защото искаме да всяваме страх, а защото проблемите бяха видими – за всеки, който има очи да види и разум да слуша. Днес това предупреждение вече е факт. Защото нямаше кой да чуе. Защото тези, които имаха властта, бягаха от отговорност и замазваха истината с лозунги и картинки във фейсбук.

В последната година хората от организацията „Спаси София“ не просто управляваха транспорта на София. Те се изживяваха като непогрешими – и всяка критика към тях се посрещаше с агресия и лични нападки. Самата аз бях многократно обект на обидни квалификации и манипулативни внушения, само защото имах смелостта да говоря открито.

Днес, в момент на сериозна криза, същите тези хора не подават ръка, не търсят решение. Те сочат с пръст.

Обвиняват. Наричат стачката „извиване на ръце“, удобно премълчавайки, че тъкмо те имаха възможността да направят нужните реформи. Но не го направиха. И днес, когато градът буквално е блокиран, те отново избират ролята на коментатори отстрани.

Въпросът е прост: коя отговорна политическа сила, в момент на напрежение, избира да го задълбочава? Коя политическа сила с претенции за управление, вместо да търси диалог, избира да налива масло в огъня?

Време е за отговорност. Не за лозунги. Не за самохвалство. А за честен разговор и сериозни решения.

Няма да ги видим от политическите дезертьори от "Спаси София" , но е време всички отговорни политици заедно да намерят решенията за града.

Не можем повече да си позволим градският транспорт да бъде заложник на безотговорност, безразличие и политическо его.