Как раждането на дете влияе на удовлетвореността от живота

Мнозина си признават, че да имаш дете е колкото очарователно и смислено, толкова и изтощително и плашещо. Ново проучване за удовлетвореността на родителите потвърждава този привиден парадокс в живота: в сравнение с бездетните хора родителите намират живота си за по-смислен. Същевременно обаче те често са и по-недоволни от хората, които нямат деца.

Социолозите Марита Якоб и Ансгар Худе от Кьолнския университет са направили проучване по темата, а резултатите бяха публикувани в Journal of Marriage and Family. За целите на проучването са били анкетирани над 43 000 души от 30 европейски държави.

Социолозите констатират, че както за майките, така и за бащите животът се изпълва с дълбок смисъл след раждането на дете - независимо от националността и социалния статус.

Но с удовлетворението нещата стоят по-различно. То не само зависи много от съответната жизнена ситуация, но е и въпрос на семейната политика на държавата. Полът също има значение - удовлетвореността на майките е по-малка от тази на бащите.

В скандинавските страни няма разлики между родители и бездетни

„Родителите, които са в по-трудна ситуация, са по-малко доволни", казва Марита Якоб, която е професорка по социология. „Трудна" е ситуацията, когато например става дума за самотни родители, за твърде млади хора или за родители с по-нисък образователен ценз.

Според Якоб обаче това не е неизменен природен закон: „В скандинавските страни разликите между социалните групи са много по-слабо изразени". Освен това в тези страни разликата в удовлетвореността от живота между родителите и бездетните е много по-малка, отколкото например в Централна и Източна Европа.

Обяснението, което дава Якоб, е, че в скандинавските страни системата от грижи за децата, надбавки за родителите и майчинство (бащинство) функционира много добре. „Предположението ми е, че тези мерки дават отражение в обществото. Това означава, че децата не са проблем само на родителите, а са задача, с която се нагърбва цялото общество съвместно."

Този подход се отразява и в отношението на скандинавските работодатели, посочва Якоб. Там е нормално родителите да започват работа по-рано и да свършват по-рано, както и важни работни конференции да са съобразени в по-голяма степен с ритъма на семействата.

По-висока удовлетвореност чрез по-голямо полово равноправие

Както и преди, за семейния живот се грижат основно жените. В Германия всяка втора жена работи на намалено работно време, за да може да се грижи за децата. А от мъжете, които не работят на пълен работен ден, само шест процента го правят по семейни причини. Отпуските за отглеждане на дете също се ползват основно от жените.

Друг фактор, който би донесъл повече удовлетвореност на родителите конкретно в Германия, е равноправието на половете. Еднаквото заплащане, респективно по-малката разлика във възнаграждението в скандинавските страни повишава удовлетвореността на жените, казва Якоб. Това на свой ред се отразява положително на партньорството и на семейството.

"Детето не е проект за самостоятелна реализация"

Марита Якоб разказва, че когато децата ѝ били малки, се свързала с други родители и обединили усилията си - редували се например да взимат децата от детската градина. Този, който има малки деца, знае, че половин час повече или по-малко може да е решаващ за това дали ще приключиш деня с нервен срив или не. Поради това Якоб пледира родителите не само да си предлагат взаимно повече подкрепа, но и наистина да я дават.

Децата са важни. Не само в контекста на застаряващите общества, които без млади хора вече не биха могли да се погрижат за пенсионерите. „Децата имат и собствена стойност. Те носят жизненост, нови идеи и иновации в обществото", подчертава Мария Якоб.

Затова социоложката смята, че държавата трябва да поеме по-големи ангажименти. „Децата не трябва да бъдат проблем на своите родители, ако осигуряването на детски грижи е ненадеждно или има проблеми в училище. Децата са задача пред обществото като цяло."

Автор: Юлия Вергин