С тоягата към Рая - и добро, и зло насреща ни иде

От известно време върви една такава дискусия в обществото по повод задължителното изучаване на руски език в отделни български училища. И както винаги дискусиантите държат едно непоносимо високо ниво на аргументацията. Както винаги, наблюдаваме битка на талибани с хунвейбини.

При толкова висока летва аз пак ще мина отдолу под интелектуалната бариера и малко ще профанизирам разговора. Аз лично нямам проблем с изучаването на руски език. Имам проблем деца да се обличат с военни униформи и да им се пълнят главите с прокиснала вата. И също тъй не съм съгласен с гледната точка на Мария Захарова, говорителката на руското Външно министерство, която си пъха красивия нос в нашите вътрешни работи, за да надуши някакъв вид "русофобия" в отказа от милитаристична пропаганда под мантията на културен обмен.

Бедата е там, че пясък и вата може да тъпче в главата на детето всеки учител, независимо дали преподава испански, математика, физическо, добродетели или йога. В крайна сметка всичко зависи най-много от последното звено по веригата до главата на ученика - лейката, която пряко му налива в саксията живителна благодат или чиста отрова. Най-често - и двете. Както е рекъл Заратустра - добро ли, зло ли насреща иде - нищо се не види от кьоравия. И пази боже сляпо да прогледа!

Аз уча руски език цял живот, ала също като Даниел Митов и Махатма Ганди не понасям насилието и възхвалата на войната. Има една такава тънкост - когато почнах да уча руски език, за Втората световна война официалният руски наратив беше: НИКОГА ВЕЧЕ. Тоест - да не позволим да се повтори лудостта на войната. А сега официалният лозунг е: МОЖЕМ ДА ПОВТОРИМ. Сиреч - да повторим Победата и да станем велики отново. Ето тези уроци са чиста отрова - за цялото прогресивно човечество!

Ужким повторението е майка на знанието, ала човечеството повтаря, повтаря и все не може да научи най-важните уроци наизуст. Първата световна война никой не искал да воюва. Преди 100 и нещо години хората установили, че войните вече не носят печалба като едно време. Просто сметката не излиза, не само с човешката, но и с икономическата цена. И въпреки това се намерили способни подпалвачи и за Първата, и за Втората глобална война.

А впрочем с въвеждането на еврото е същата работа - насреща иде и добро, и зло, и всичко си има цена. Привържениците на еврото ще видят само доброто, а противниците ще видят само злото. Такива са им гледните точки.

Аз понеже разполагам с повечко гледни точки, мога да ги вадя от задния джоб една след друга.

И така. Със или без евро - инфлация и несигурност ще има.

1. На Земята има 7-8 милиарда човека или както е казал поетът - милиарди някакви картофи. А те искат място под Слънцето и лейка да ги полива. За добро и зло Европа е Райската градина за световния картофелиат.

2. По време на ковида всички печатаха пари и ги раздаваха сватбарски, тук-там някой работеше - и тая болнична сметка още я плащаме.

3. Войната е скъпо неудоволствие. Независимо за кого викате в мача. Добре е да се научим, че това не е мач, но както казахме преди малко, тая гледна точка е непосилен за усвояване урок.

И четвърта точка от сметката вече я пишем на самото евро. Има си чисто хамалски причини за тежестта на разходите - отпечатването на нови пари и унищожаването на старите, всичко туй също струва пари.

Има и още, но да не се обременяваме с толкова много знания и печал.

Накрая искам да се върнем на разговора за руския език. Още преди Първата световна и последвалата Гражданска война в Русия, другарят Ленин пише една статия по повод актуалните тогава спорове - трябва ли в Руската империя всички задължително да учат руски език? Познайте на какви позиции е Ленин.

В статията си Ленин пише на чист руски - много е хубав нашият велик език, ама ние "не искаме да подкарваме хората с тояги към Рая". Това е пряк цитат, сиреч Ленин бил против задължителното изучаване на руски език от всички в голямата необятна страна.

Колкото за тоягата и карането на човешки добитък към Рая - Ленин после сам се опровергал исторически. И той, завалията, носил и добро, и зло, и голяма пастирска тояга.

Иво Балев