"Новговор": как войната на Путин променя руския език

"Трясък" и "мощен звук" вместо взрив, "прилив на води" вместо наводнение, "временни затруднения" вместо икономическа криза и много други думи и изрази станаха част от руския медиен речник още преди началото на войната в Украйна. „Информационните евфемизми, предназначени да прикрият неприятни явления, процеси или решения на властите, станаха факт още преди нахлуването на Русия в Украйна. Така например още през 2008-2009 година на журналистите от държавните телевизия бе препоръчано да не използват думата „криза“, а да я заменят с „временни затруднения“, казва пред ДВ филоложката Ксения Туркова.

Лингвистът Кирил Харатян на свой ред отбелязва, че евфемизми като „трясък“ или „потапяне“ се използват само в руските официози. „Ако река Ганг например излезе от бреговете си, вече се говори за наводнение. Но в Русия нещата се наричат другояче – т.е. на територията на нашата велика родина не може да се случи нещо лошо.“

Още новини от Украйна

Руските държавни институции например редовно говорят за „падане на отломки от безпилотен летателен уред“, където всъщност става дума за пряко попадение на украински дрон. А украинските власти все по-често биват наричани „киевският режим“.

Новият тълковен речник на държавния руски език

Промените в езика обаче съвсем не са свързани само с войната – те отразяват наративите на действащата руска власт, пише изданието Barents Observer, анализирайки Тълковния речник на държавния руски език. Така например авторитаризмът там се определя като „най-ефективната форма на държавно управление в тежки за страната времена“, а демокрацията е определена по следния начин: „В практиката на политическия живот на западните страни това е форма на държавно управление, при която гражданите имат определени права и свободи, а държавните институции действат в интерес на най-влиятелните лица, които въздействат на взимането на решения по въпросите, свързани с политическия, икономическия и социалния живот на обществото“.

Когато става дума за „единство“, съставителите пишат за „историческото единство на беларуси, руснаци и украинци“, а думата „режим“ е обяснена чрез „киевския режим“: „Той съществува в Украйна от 2014 година: вид политическо управление, представляващо заплаха за основните права и интереси на рускоезичното население“.

Как се променя руският език на фона на войната в Украйна

Кирил Харатян дели промените в руския език от военно време на две категории: спуснати „отгоре“ и дошли „отдолу“ - от зоната на бойните действия. Когато става дума за руската власт и нейните съюзници например, „изказването като че ли не може да съществува само по себе си – а непременно трябва да е пълно с идеологически патос“. Поради това унгарският премиер Виктор Орбан е наричан „гълъб на мира“ от близките до властта руски медии. „Представянето на Орбан по този начин, който няма никаква връзка с действителността, има за цел да излъже общественото внимание. Орбан не е „долетял“ с миротворческа мисия, а е просто руски сателит и поддръжник“, обяснява експертът.

Думи като „птичка“ (вместо руски дрон) пък навлизат в бита директно от фронта. „Това не на последно място означава, че фронтовият жаргон получава одобрение от страна на руския народ. Защото, ако не го одобряваше, той нямаше да приеме тази „мода“.

Създаване на "алтернативна реалност"

Според Ксения Туркова, „новият“ руски език е нужен, за да „формира нова, алтернативна реалност“. „Важна част от тази алтернативна реалност е романтизацията, а след това банализацията и тривиализацията на смъртта, превръщането ѝ в нещо делнично. На същата цел служи и съкращението СВО – „специална военна операция“, каквото е официалното руско наименование на войната срещу Украйна. То се вписва в поредицата други абревиатури, които руснаците използват ежедневно.“

Експертката дава пример и с думата „ядерка“ (със значение на ядрена война), където чрез умалителната наставка „ка“ думата се подрежда сред безобидни думи като „катеричка“, „сестричка“ или „баничка“, т.е. изглежда банална и невинна.

Дали промените от военно време в руския език ще се задържат

Ксения Туркова е на мнение, че внесените от войната промени в руския език трудно ще бъдат отхвърлени. „Знаем например колко живи са и до днес думите от времената на сталинизма. Създаденият „антиезик“, изкристализирал по време на войната, ще се преодолее много трудно.“

Харатян пък посочва, че промените, наложени в езика „отгоре“, ще се запазят в него поне докато не се смени властта в Русия. „Когато в езика се говори за нещо с допълнителен патос, с архаични думи и спомени за хилядолетната история на Русия, определено става дума за подвеждане на аудиторията. Тоест, докато лъжливият режим управлява държавата, фалшивият патос ще се запази.“ Въпросът е колко дълго ще трае това.

Автор: Алексей Волошинов