Кога и защо започват сърдечните проблеми при жените? Водещите кардиолози в Сърбия д-р Йолич и д-р Митов пред ФАКТИ

Преди дни в Боровец се проведе ежегодният 13-и Български курс по коронарна физиология с международно участие, който е организиран от проф. Пламен Гацов. На форума се обсъдиха теми, свързани със съвременното лечение на исхемичната болест на сърцето – кога се поставя стент , кога се прави байпас и т.н. Но какво трябва да се знае най-общо за исхемичната болест на сърцето… Пред ФАКТИ говорят двама от водещите кардиолози в Сърбия д-р Александър Йолич (вляво, заместник-председател на дружеството по кардиология в Сърбия) и проф. д-р Владимир Митов, директор на отделението по интервенционална кардиология в Медицински център Зайчар.

- Д-р Йолич и д-р Митов, исхемичната болест на сърцето е сред най-честите заболявания. Защо става така, какво отключва това заболяване?
- Д-р Александър Йолич: Има няколко фактора, които влияят на това. Естествено, имаме генно наследство, но също така и начинът на живот оказва влияние, тютюнопушенето също е много важен фактор. При някои повече е генетичното наследство, при други има и елемент на стрес.

- Взирате начина на живот, който водим?
- Д-р Ал. Йолич: Да, получава се една съвкупност от фактори.

- Какъв процент от заболяването можем да отдадем на фактора наследство?
- Проф. д-р Владимир Митов: Не може да се каже, че има някакъв превес между различните фактори. Но ще споделя друго. Преди време, когато хората сме имали различен начин на живот – визирам живота на нашите родители, баби и дядовци, които са работили на полето, не е имало толкова много пациенти с исхемична болест на сърцето. Сега имаме наследство, имаме стрес, имаме лоши навици в живота. Да обърна внимание и на друго. Ако погледнете в момента хората, които са на улицата, ще видите, че няма много слаби хора. Като сме били деца ходихме много пеш, по-малко се возихме в автомобил, а сега това е начин на живот. Малко се движим.

- В момента животът ни е на стол или на дивана пред телевизора, но с телефон в ръце…
- Ал. Й.: И цигарите, не забравяйте цигарите. Това е фактор, който пряко влияе за развитието на атеросклероза. Доказано е. Цигарите днес са мания, да се пуши е модерно. Малко цигари, малко наследство, малко стрес и нещата се натрупват. Всичко зависи и от физиологията на човека. Понякога превес има наследственият ген, понякога има средата, в която живеем, понякога вредните навици, които имаме.

- Колко е важно исхемичната болест на сърцето да се хване в началото, за да може да се предприеме адекватно лечение, а не вече, когато имаме ясно изразено заболяване?
- Вл. М.: Много зависи от това дали говорим за мъж, или за жена.

- Защо? Принципно е известно, че организмът на жените е по-силен…
- Вл. М.: При жените по-късно говорим за развитие на исхемична болест на сърцето. И това е така, защото при жените роля играе менструалният цикъл. При жените има много различно действие на хормоните, които се отделят в тялото им. А точно хормоните в тялото им предпазват организма им от артеросклероза . Затова при жените говорим за исхемична болест на сърцето в по-късни години.

- Имате предвид, когато вече дамата премине в менопауза и тогава започват проблемите. Така ли?
- Вл. М.: Да, тогава започват проблеми с кръвното налягане, тогава започват и сърдечно-съдови проблеми. При мъжете за артеросклероза може да говорим, след като се навършат 40 години. Докато при жените след 55, 60 години.
- Ал. Й.: Вече е доказано това, че при мъжете говорим за тези проблеми след 40 години, а при дамите, както спомена колегата, след 55, 60 години.
- Вл. М.: Има и нещо друго, което е много важно да се каже. И това е, дали човекът има придружаващи заболявания, защото един диабет можем да определим като главен механизъм за развитието на сърдечни болести. Просто диабетът мултиплицира риска за развитието артеросклероза.

- А защо все повече млади хора - говорим за 30+ години, преживяват инфаркт?
- Ал. Й.: Трудно може да се каже защо, но най-вероятно или е по наследство, или е стресът от живота, или примерно, ако много рано е започнал да пуши, защото това е много съществен фактор, ако имаме ранен диабет също. Ето, всичко пак може да е съвкупност от фактори, които да предопределят това.
- Вл. М.: Има и още нещо, което наблюдаваме при млади хора, които получават инфаркт. И това го установяваме при провеждането на коронарография. Какво се оказва. Виждаме, че човекът има проблем, а при изследването се оказва, че неговите сърдечни съдове са чисти. Няма запушени на кръвоносни съдове, няма атеросклероза … Тогава? Стрес! Преживяването на силен стрес може да предизвика спазъм на сърдечните съдове и се получава инфаркт. И това е пак следствие на живота, който водим. За всичко сме си виновни ние. Затова повече движение и по-малко напрежение.

- Хора със сърдечни проблеми и спорт. Може ли, как, колко…
- Ал. Й.: За хората със сърдечни проблеми е много важно движението, но умерено. Ако говорим за спорт като замяна на физическа активност, каквато са имали нашите баби и дядовци, защото те са били на нивата, нека да кажем не толкова активен спорт, колкото физическа активност.
- Вл . М.: Все пак, когато говорим за спорт, нека разграничим нещата, защото имаме професионално занимание със спорт – което е друга тема, и спорт за лично удоволствие. Важно е хората да знаят, че нас ни трябват 150 минути активно движение на седмица. Може да го разхвърляме по 30 минути на ден, примерно, а по този начин ние правим една превенция на атеросклерозата .

- А спорт и хора, които са преживяли инфаркт, имат стент или байпас. Как трябва да подходят ?
- Вл .М: Това е съвсем друго, защото при такива хора вече имаме доказана болест, имаме нещо констатирано, имаме някакво лечение и вече всичко това зависи на какво натоварване ще се подлагат. Обикновено тези хора имат друг начин и стил на живот, който водят. Ако вече говорим за спортуване при такива хора, наистина е друга тема, защото при тях трябва да се направи спортен режим, който ще е различен от този на един здрав човек.
- Ал. Й.: Също така е много важно и за какъв спорт говорим. Има спортове с голяма физическа активност, има и такива, които не изискват много натоварване. Ако някой иска да плува 5 км на ден, да кара колело 20 км и т.н. Това са неща, които не са добри за човек със сърдечни проблеми. За един здрав човек да се качи на Мусала не е проблем, но за хората, които са преживяли инфаркт, които имат байпас, за тях е добре да имат физическа активност, но не с много натоварване. Важно и хубаво е да заменят колата с ходене.
- Вл. М.: Това е полезно за всички хора, а не само тези, които имат сърдечни проблеми.