Калина Андролова: Големият губещ е България! Тя е ТЕРИТОРИЯ ЗА РАЗДАВАНЕ, И ОТ ЕДНИТЕ, И ОТ ДРУГИТЕ

Когато през пролетта на 1393 г. султан Баязид I обсажда Търново с огромна войска, т.нар. цар Иван Шишман избягва и се скрива в Никополската крепост, а патриархът на Българската православна църква по онова време Евтимий ръководи защитата на града.

Как ви изглежда духовник и книжовник да защитава Търновград, а царят многократно да проси милост от султаните, да обещава и предава още и още градове на Османската империя, да шикалкави, да лъже султаните ту така, ту иначе, и накрая да бъде сразен, заради липса на стратегия и ясно и коректно поставени отношения с много по-силния враг.

Това коментира във "Фейсбук" Калина Андролова.

Но ние си тачим Шишман, както си харесваме и президента, сега, че сключил предателски договор с Турция, голяма работа. Някои предатели стават светци! Зависи от предателството. Ако е много голямо, може да се митологизира.

Историята се повтаря. Ние сме едни и същи. Публицистиката понякога си позволява да каже това-онова, да алармира, затова и публицистиката и медиите отдавна са придобити и контролирани, а Църквата е изолирана от светските обществени дела.

Войната на Русия за Украйна ще коства пренареждане и на Балканите. В сблъсъка за контрол и влияние България попада в неформалната засега разширяваща се зона на Турция – инвестиции и интерес в енергетиката, присъствие в здравеопазването, интензивно изкупуване на земеделски земи и жилищни площи, обособяване и подготвяне за трайна идентичност на региони с наситено турско етническо население, подкрепа на партия за РЕШАВАЩО политическо влияние, наблюдение и анализ на процесите на разпад във властовата тъкан и службите за сигурност, стратегия за икономическа и културна асимилация, и най-важното – кооптиране на терен при представителството на интересите на глобалните фактори.

Тоест Турция постепенно се превръща в устойчив вариант за мащабно влияние на Балканите, тъй като умее да партнира със силите на глобално влияние и добре обменя своето посредничество срещу придобиване на възможности в посока на неоосманистката доктрина. Балканите са зона на отворена конкурентна борба между глобалните субекти не заради ресурсите, а заради местоположението между Европа и Русия. Турция се възползва от стратегическите съперничества както вътре в атлантическата ос, така и отделно между атлантическия фактор и Русия, за да се позиционира устойчиво, без да се солидаризира напълно с нито един от играчите.

Подслоняването на Балканите изцяло под чадъра на НАТО, както и напрежението с Русия дават допълнителни предимства на Турция и възможности за изграждане на ефективно присъствие. Турция ще бъде ползвана за „управление на кризата“ в Черноморския регион и ЗА ТУРЦИЯ ЩЕ СЕ НАДДАВА! За добро изпълнение Турция ще бъде възнаградена или по-скоро – сама ще си реализира и усвои наградата.

Границите са символични, когато става дума за процеси на влияние и видимо изменение в баланса на силите. Най-ефектното за Турция е, че тя успява да се позиционира като субектен изпълнител, на който могат да заложат и едните, и другите. И те наистина залагат.

Големият губещ е България! Тя е ТЕРИТОРИЯ ЗА РАЗДАВАНЕ, И ОТ ЕДНИТЕ, И ОТ ДРУГИТЕ. Но най-ужасяващото е, че царете и принцовете ни участват в приключването ни, сключват договори с БОТАШ, скриват се по маргинални международни срещи, плетат нови избори, свикват протести и ходят на почивки в Гърция, вдигат патриотарски популизъм за дребни теми в груби истерии, и оставят вече почти „неживите“ публицисти да мрънкат нещо нихилистично из Фейсбук или в подкастите. Както аз мрънкам сега.

Казвам, че заплахата не е тази, за която Кики и Асен вдигат протести, тръгнали да се борят с мухички винарки на фона на валяка, който идва срещу нас. С този перманентен хаос, който поддържат, ОГЛУШАЛИТЕ СЛЕПЦИ системно и методично допринасят за мощното движение на онази тежка и неизбежна машина, която ще прегази България. Тогава еврото може да ни се стори като лекарство за идентичност.

ПП и техният политически родител ще останат в историята като пусковия механизъм за началото на края. Всичко, което направиха, беше серия от съзнателни и несъзнателни грешки, предателства и профукване на последни възможности. И тъй като разрухата е безспирачна инерция, а спирането, обръщането и вдигането изисква интелигентно усилие, ще се търкаляме още дълго.