Свети червената лампа за демокрацията в България

Червената лампа свети: България е в най-тежката категория на ерозия на демокрацията. Въпросът е какво да се направи, за да не се развие ерозията до степента, която наблюдаваме в Турция и други автократизиращи се държави.

Атаките и арестите на кметове на опозицията в България са покушение срещу демокрацията в страната. Казусите в София и във Варна са идентични. Разликите са в конкретното съчетание между политическа поръчка и милиционерско въображение. Но дори и там няма кой знае каква креативност: обвинения в корупция по съмнителните показания на лица, изпаднали в зависимост по една или друга причина.

Затова детайлите на оформяне на постановките не си струва да се обсъждат - фокусът трябва да е върху същността: опит с полицейски мерки да се обезглави опозицията и да ѝ се отнемат властовите постове в местната власт. С АПС на Ахмед Доган планът буквално успя - лидерът на тази формация беше отстранен (Джевдет Чакъров), като никой дори не оспорва, че това е станало чрез институционално изнудване през сина му. Сега тече процес срещу ПП и коалицията им с ДБ. Кирил Петков подаде оставка, Благомир Коцев - кмет на Варна - е в ареста по зле-скалъпените показания на бизнес дама, приближена на ГЕРБ, заместник кмет на София от ПП е в ареста по подобни причини.

В една и съща лодка

Червената лампа за опасност за демокрацията у нас свети, а сирената ѝ за тревога вие от няколко месеца. Августовските ваканционни дни отминават и този вой вече не може да бъде приглушаван от отпускарски планове. (Ваканцията не е оправдание за бездействие, но все пак е обяснение за паузата в защитните действия, която безспорно се получи.)

На провелата се в Солун Обща конференция на Европейския консорциум за политически изследвания (най-авторитетната политологическа асоциация на континента) основните теми бяха две: надигащият се илиберализъм и самозащитата на демокрацията. България, за съжаление, е пример за обща тенденция, според която демокрацията ерозира заради автократи или злоупотребяващи с властта си мнозинства. Конфликтът между централна и местна власт, между илиберални мнозинства и опозицията е наличен на много места: Екрем Имамоглу - кметът на Истанбул - е в затвора, напрежения има между кметовете на Будапеща и Загреб и централната власт в тези страни, Гавин Нюсъм и други демократи губернатори или кметове на големи градове в САЩ са в остър конфликт с управлението на Тръмп.

Но трябва да кажем, че България е в най-тежката категория на ерозия на демокрацията - там, където репресивният апарат на страните се използва срещу опозицията. Паралелът между това, което се случва в Истанбул, София и Варна е безкрайно видим и ясен. Затова подкрепата на Васил Терзиев за Имамоглу е израз на точна политическа преценка: те са в една и съща лодка.

Интересният въпрос е какво трябва да се направи, за да не се развие ерозията на демокрацията у нас до степента, която наблюдаваме в Турция и други автократизиращи се държави. Въпросът за степента всъщност е много важен, защото дори Орбан, когото мнозина упрекват в автократични тенденции, не си е позволил да вкара опонентите си в ареста - така, както се случва у нас. И кметът на Будапеща Гергей Карачон, и лидерът на основната опозиционна формация Петер Магяр са си на свобода засега.

София и Варна не са отделни казуси, а част от общ план

Голяма част от отговорността за запазването на демокрацията у нас пада върху самата опозиция и върху гражданите. Опозицията в лицето на ПП-ДБ трябва да е ефективна и координирана и да разбере много добре, че София и Варна не са отделни казуси, а част от общ план. Дейностите в този смисъл не трябва да се ограничават и свеждат само до тези два града, а да се види как репресивната логика се прилага към представители на местната власт в цялата страна. Съвместни действия по този въпрос с АПС и кметове на движението, които още не са преминали към Новото начало, не бива да се изключват. Като цяло, необходимо е да се търсят съвместни действия между националното и местното ниво. Необходимо е да се градят и структури и представителство извън столицата и големите градове. Сегашната ситуация дава възможност на опозиционната ПП-ДБ да демонстрира, че тя може да е силен защитник на своите представители и симпатизанти по места.

Една от основните задачи на опозицията е всъщност да убеди хората колко опасно е използването на насилие срещу опозицията. Част от проблема е, че този процес не е еднократен, а бавен и постепенен. Всъщност има и много мимикрия, криене зад фалшива борба с корупцията, която удобно се търси там, където най-малко я има.

Важно е също така и международното измерение. София и Варна вече са, но трябва да бъдат сложени на картата на ерозията на демокрацията наред с Истанбул - това ще направи картината по-ясна за европейската публика.

Но спасението и самозащитата на българската демокрация няма да дойдат отвън, а от самата нея. Международните сравнителни изследвания показват, че партиите в център-дясно имат най-голяма отговорност за колабирането или спасяването на демокрацията. В нашия случай това означава, че ако ГЕРБ продължи да бъде послушен и безвъпросен следовник на формации със силни автократични тенденции като Новото начало, демокрацията в България ще е изложена на огромен натиск. Тук не става дума за вбиване на някакъв клин между Бойко Борисов и Делян Пеевски - място за клин между двамата няма, както е добре известно.

Опасността не е хипотетична, а съвсем реална

Но все пак в ГЕРБ има много продемократично и проевропейски настроени избиратели, които не може да не виждат опасната тенденция, свързана с арестите на опозиционери. Тези избиратели не може да не отчитат, че пътят, по който техният лидер ги води, е Ердоганов тип автократизъм. И опасността не е отдалечена и хипотетична, както досега, а съвсем реална.

Нещо повече: проевропейските избиратели на ГЕРБ не може да не са забелязали, че съвместни действия на проевропейските партии у нас са задължителни за успеха на страната. По въпроса за еврото например взаимодействието между ГЕРБ и ПП-ДБ доведе до значително обръщане на общественото мнение в последните месеци в полза на общата европейска валута. Този процес не е необратим и не е завършен - затова и взаимодействието между проевропейските партии по този въпрос е абсолютно задължително. Но това взаимодействие е торпилирано от сляпото Борисово съучастие на Пеевски. И тук не става дума за това дали те са автономни един от друг или не, а за това, че тяхното сдвояване повлича по авторитарен път и избиратели с демократична и европейска нагласа.

Идва гореща политическа есен. Основният въпрос в нея ще бъде защитата на българската демокрация. И е добре граждани и избиратели да мислят по този въпрос, а не за спасяването на кариерата на лидери, които отдавна би трябвало да са отвъд спасение.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.