Световните лидери говорят за трансплантации и безсмъртие. Какви са изводите за нас

Преди шест години един от умните ни банкери ми каза, че с напредъка на медицината хората, които се раждат днес, могат да живеят до 110–115 години. Той ръководеше банка в група, която притежава и застрахователни компании, така че изследването на продължителността на човешкия живот за тях е дейност, от която зависи и собственото им бизнес бъдеще. За този разговор се сетих, когато прочетох, че Владимир Путин заговорил със Си Дзинпин за възможността от множество трансплантации на органи, удължаване на човешкия живот и практическо безсмъртие. Китайският му колега пък отговорил, че е чувал за възможността човек да живее до 150 години.

Вярно е, че много диктатори и техните приближени са имали склонността да се смятат за посредници между Създателя и земния свят. За по-висши. За по-заслужаващи да живеят. Може дори да не става дума за егоизъм, а за изкривеното вярване, че само те могат да съхранят държавите си и да ги водят правилно. И затова трябва да продължават да го правят колкото се може по-дълго. Други са имали склонност към езотерика. Хитлер е търсел „копието на съдбата“, с което според Новия завет римски войник е промушил разпнатия Христос, за да провери дали вече е умрял. Американският генерал Джордж Патън вярвал в съществуването на многократно прераждане. Но според него човекът винаги запазва пола си и чертите на характера си. Така той винаги е бил воин – още от времето, когато прародителите ни са се борили с мамути. Дори написал стихотворение, в което допуска, че именно неговото предишно „аз“ е могло да промуши Спасителя – Through a Glass, Darkly.

Отговорът на Си също е доста интересен. Той е условен, съдържа фразата „Чувал съм“. Тоест – не знае, защото не е изследвал темата. Знае за нея, но не е била в центъра на интересите му. И с това ни кара да мислим, че по-скоро гледа на въпроса не като потенциален клиент на напредъка в биотехнологиите, а като човек, който не пречи на тяхното развитие.

Но ако той и Путин разсъждават върху това, няма как и обикновеният човек да не се замисли. Да се следят тенденциите и очертанията на бъдещето е нещо, което може да бъде само от полза. В едно интервю Путин споделя, че младите членове на семейството му изучават китайски език. Майка ми и до днес се гордее, че когато в началото на 90-те ме записала да уча английски език в една от най-добрите школи, оцеляла и до днес, колежките ѝ ѝ казвали, че си дава парите на вятъра и че няма къде и как този език да ми бъде полезен. По това време майка ми работеше като счетоводителка в държавно предприятие и я съкратиха, когато въведоха компютъризираното счетоводство.

Казвам това, за да подчертая, че тя не си е пиела кафето с върхушката, но по свой интуитивен начин се стараеше да павира пътя ми в живота, докато други вече пращаха децата си в частни гимназии-интернати на Запад или подготвяха наследниците си за изпити TOEFL, за да могат поне висшето си образование да получат зад граница. Никога не пречи да се ослушваме, да опитваме да усетим посоката на вятъра и да се подготвим за промяната, така че да спечелим от нея или поне да се задържим над повърхността.

В един от годишните си доклади швейцарската UBS съобщава за рекордно увеличение на т.нар. everyday millionaires – категория, която според мен най-правилно на български може да се нарече „произволни милионери“. Това са хора без родови привилегии, които постигат богатство между един и пет милиона долара – спортисти, певци, артисти, изобретатели, блогъри, инфлуенсъри и т.н. Изводът е, че времената, колкото и да изглеждат хаотични, дават възможности. С малко познания по английски език и с възможностите на изкуствения интелект днес човек може дори докато пасе овце в Родопите да създава съдържание, достъпно за целия свят. Стига да има знания, визия, амбиция и самодисциплина. А тези неща зависят само от човека и от родителите му. Всичко останало – технологии, мобилна мрежа и пазар – е около нас и никога не е било толкова достъпно.

Да, има конкуренция. Тя е чудовищна. Затова саморазвитието – ученето, обогатяването на общата култура – никога не са били толкова важни.

Успоредно с това опасностите са много повече. Опростачването на населението вече застрашава живота ни. Идиоти забиват колите си в автобуси, други причиняват смърт с АТВ-та. В TikTok е пълно с хора, които записват километражите си, когато надхвърлят 180 километра в час. Други наричат глобите „формални признания“ за шофьорските си способности. Трети се хвалят, че ако имат видимост, не ги интересува, че линията между двете платна е непрекъсната, и спокойно предприемат изпреварване.

Деца се предизвикват да гълтат капсули с прах за пране, снимат се на покривите на влакове и на електрически стълбове, рискувайки да бъдат убити от дъгата. Катерят кранове. Даваме ли си сметка, че всеки ден научаваме за хора, които доброволно рискуват живота си – не като саможертва, а подведени от онлайн трендове с анонимен създател?

В годините на нашата младост сериозните беседи с родителите ни бяха извънредни събития. Какво е секс? Как да изберем гимназия? Как да не се погубим след първото любовно разочарование? Защо да не консумираме наркотици? Да влезем ли в казармата, да работим ли или да продължим с ученето в университета? И като си кажехме нещата, не се стигаше до спиране на телевизора и сериозни разговори с месеци.

Днес трябва да предупреждаваме децата си да не издават лична и семейна информация пред анонимните си „приятели“, с които играят онлайн. Да не се подвеждат по примерите, които дават участниците в риалити формати. Да разберат, че не е хубаво да си вредим и да рискуваме, само за да ни видят и лайкнат. Но преди това трябва да обясним какво е вреда, самонараняване. Колко е ценен човешкият живот и че, за разлика от компютърните игри, в него няма рестартиране. Последното го каза човек в TikTok, докато снимаше как спасителите за втори път в рамките на един ден вадят човек, който не ги слушал да стои на сушата заради големите вълни и червения флаг.

Всичко това обещава да раздели света на две – привилегирован елит и плебс, който ще зависи от естествения подбор. Не че досега не е било така, но днес залозите са много по-големи, а перспективите – ясно очертани.

Преди 500 години чумата е покосявала хората, без да се интересува дали са бедни или богати, аристократи или простолюдие. Дори през XVI и XVII век в Англия диетата на бедните е била далеч по-здравословна от тази на аристокрацията. Всички бактерии, които вървели с месото, яйцата и млечните продукти в епоха без хладилници, далеч не защитавали богатите в по-висока степен от бедните. Това ни припомня Ангъс Дийтън – носителят на Нобелова награда за икономика за 2015 г.

Днес е почти обратното. Напредъкът във фармацевтиката вече позволява на хората да отслабват с десетки килограми в рамките на година, без да пазят хранителен режим или да се потят във физическа активност. Може би някога тези решения ще идват и без риск от странични ефекти. Ако ли не, то поне цените им вече са паднали до такава степен, че фитнес индустрията, бизнесът на диетолозите и нутриционистите в богатите общества вече се задъхват и са на път да се превърнат в лукс за избрани.

Социалната мобилност днес е възможна. Роден в семейство от една класа, човек спокойно може да се изкачи в по-висока и по-богата в рамките на живота си. Стресът, простотиите, изкушенията и моментните удобства само могат да ни отклонят от всичко онова, което светът предлага в исторически невиждани пропорции. В същото време увеличаването на продължителността на живота ще означава натиск върху пенсионните системи. Може да се наложи да работим до преклонна възраст, и затова ще е важно да сме подготвени за смяна на професии или за някакво дребно предприемачество в третата възраст.

Може да изчезнат и златотърсачите, които сключват брак за пари. Ако вместо пет–десет години, наследяването на богатството на възрастния партньор започне да ги дели 30–35 години, със сигурност ще се замислят.

Ключово е да бъдем самодисциплинирани, внимателни, ученолюбиви и здравословно амбициозни. Както пее Роби Уилямс – Go Gentle, through your life – живей умерено.