Какво предвижда българският закон за непълнолетните убийци

Бруталното убийство на 37-годишния Георги Кузев от Кричим, извършено на Младежкия хълм в Пловдив, разтърси обществеността и повдигна вълна от въпроси за тежестта на наказанията при непълнолетни извършители.

Към 13:00 часа на 9 август петимата привлечени към наказателна отговорност тийнейджъри остават в ареста с постоянна мярка „задържане под стража“, потвърдена от Окръжния съд в Пловдив. Разследването показва, че групата е действала под влияние на интернет общности за „ловци на педофили“. Те са примамили жертвата чрез фалшив профил в социалните мрежи, след което са му нанесли жесток побой, продължил повече от час.

В общата група на мястото обаче са присъствали общо 10 младежи на възраст между 14 и 17 години, съобщават от прокуратурата. Докато петима са преките извършители на фаталния побой, останалите петима са наблюдавали и заснемали садистичните действия с телефоните си.

Въпреки бруталния характер на престъплението – умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин, по хулигански и сексуални подбуди, българското законодателство налага т.нар. „законово намаляване“ (редукция) на наказанията за непълнолетни лица. Ето какво предвижда законът за извършителите, каква отговорност носят операторите и как изглеждат българските мерки на фона на международната практика.

Какви присъди предвижда законът след редукцията за убийците?

Според официалната информация от заместник окръжния прокурор на Пловдив Анна Викова, разпространена от БТА, законът разделя преките извършители на две възрастови групи:

• За непълнолетните, навършили 16 години: Наказанието за подобно тежко престъпление се редуцира до лишаване от свобода от 5 до 12 години. Трима от петимата обвиняеми попадат в тази категория.
• За непълнолетните под 16 години: Законът предвижда още по-ниски граници – лишаване от свобода от 3 до 10 години. Двама от задържаните са на възраст 14–15 години.

За непълнолетни извършители Наказателният кодекс на Република България изключва възможността за налагане на най-тежките наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Каква отговорност носят останалите 5 младежи, снимали видеото?

Правният казус с останалите петима тийнейджъри, които са присъствали и са заснели побоя, без да удрят жертвата, е сложен и зависи от събраните доказателства за предварително споразумение. В българското наказателно право съществуват две основни хипотези за тяхното поведение:

• Съучастие под формата на помагачество: Ако разследването докаже, че заснемането на видеото е било предварително уговорено като част от плана за унижение на жертвата или е мотивирало извършителите да бъдат по-агресивни, операторите могат да бъдат привлечени като съучастници (помагачи). В този случай те ще носят същата наказателна отговорност за убийство, но съдът ще отчете по-ниската им степен на участие при определяне на конкретния размер на наказанието.
• Неоказване на помощ и несъобщаване за престъпление: Ако се установи, че те са били просто пасивни свидетели, които не са участвали в замисъла, те не могат да бъдат съдени за самото убийство. Наказателният кодекс обаче криминализира неоказването на помощ на лице, което се намира в опасност за живота си (чл. 139 от НК), както и несъобщаването на властта за извършено тежко престъпление (чл. 294 от НК). Тъй като извършителите са непълнолетни, тези леки присъди най-често се заменят с възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), включително настаняване във възпитателно училище-интернат (ВУИ).

Къде и как се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“?

Ако преките извършители получат ефективни присъди, режимът за тяхното изтърпяване се подчинява на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС):

• Специализирани поправителни домове: Непълнолетните лица не се изпращат в затвори за възрастни. Момчетата ще изтърпяват наказанието си в Поправителния дом към Затвора във Враца. Момичетата ще бъдат настанени в специализираната част за непълнолетни към Затвора в Сливен.
• Продължаване на образованието: Основният акцент е превъзпитанието. Лишените от свобода посещават училище в рамките на дома и могат да придобият средно образование или професионална квалификация.
• Преместване след навършване на пълнолетие: При навършване на 18-годишна възраст осъдените се преместват в стандартен затвор за възрастни. По изключение престоят в поправителния дом може да бъде удължен най-много до навършване на 20-годишна възраст, ако лицето показва добро поведение.
• Предсрочно освобождаване: Осъдените като непълнолетни могат да излязат условно предсрочно, след като са изтърпели едва една трета от наложеното наказание, ако демонстрират трайно поправяне.

Международно право: Как съдят непълнолетни за убийство по света?

Случаят на Младежкия хълм провокира дебат дали българският закон не е твърде снизходителен към непълнолетни, извършили садистични престъпления. Сравнението с международните практики показва сериозни различия:

• САЩ: В много американски щати непълнолетни (дори на 14 години), извършили тежки умишлени убийства, могат да бъдат трансферирани и съдени от съдилища за възрастни (Adult Court). Там те могат да получат доживотен затвор, макар Върховният съд на САЩ да забрани автоматичния доживотен затвор без право на замяна за непълнолетни.
• Великобритания: Минималната възраст за наказателна отговорност е едва 10 години. При извършване на убийство непълнолетните се съдят от Кралския съд и получават задължителна присъда „задържане по волята на Негово Величество“ (Detention at His Majesty's pleasure) – фактически доживотен затвор с определен минимален срок преди право на помилване.
• Германия и Скандинавските страни: Тези държави изповядват подход, по-близък до българския, с фокус изцяло върху рехабилитацията. В Германия максималното наказание за непълнолетни (дори за най-жестоките убийства) е ограничено до 10 години лишаване от свобода, като се изтърпява в младежки затвори със засилен психологически и образователен профил.

Защитата на част от обвиняемите в Пловдив вече заяви пред медиите, че деянието е било „импулсивно“ и под влияние на видеоигри и онлайн групи, а младежите вече се разкайват. Настояванията на близките на убития Георги Кузев за максимална строгост обаче се сблъскват с твърдата рамка на Наказателния кодекс, която поставя възрастта пред характера на извършеното деяние.