„Петрохан“: какво стои зад шестте смъртни случая – разказът на Росен Йорданов ВИДЕО

Историята „Петрохан“ може да бъде разказана като криминална хроника – шестима души са мъртви, има оръжия, пожар, хижа в планината и кемпер край Околчица. Но според криминалния психолог Росен Йорданов това би означавало да се види само последният епизод от много по-дълга история.

В двучасов разговор с Явор Дачков и Виктор Блъсков Йорданов представя възстановката на събитията и средата около Ивайло Калушев. Записът е направен на 21 септември 2026 г. в „Ехо Медия Студио“. По думите на психолога и според представянето на разговора реконструкцията се основава на съдебномедицински експертизи, свидетелски показания, видеозаписи от камерите в хижата, аудиозаписи на Калушев и криминално-психологичен анализ.

Това е съществено уточнение. Защото в случая има много версии, предположения и публични спорове. Йорданов обаче представя своя разказ като резултат от работата на експертен екип, а не като свободна криминална хипотеза.

И именно оттам започва най-мрачната част от историята.

Не само последните часове

Според Йорданов, за да бъде разбрана трагедията, трябва да се върнем много преди събитията, завършили със смъртта на шестимата.

В центъра на неговия анализ е Ивайло Калушев и общността, която според експертизата се е формирала около него.

Описанието е на затворена, йерархична среда, в която не всички хора са имали еднакъв достъп до информация. Според представените от Йорданов изводи Калушев е бил фигурата, която е определяла правилата и е разпределяла информацията между останалите.

Това създава специфичен тип зависимост.

Човек не е задължително да бъде държан насила, за да бъде контролиран. Контролът може да минава през принадлежността, доверието, страха да не изгубиш групата, обещанието за по-добър живот или убеждението, че човекът, който стои в центъра на общността, притежава специално знание и способност да решава проблемите на останалите.

Именно такъв механизъм описва Йорданов.

Според него около Калушев се е изградил свят със свои правила, роли и нива на достъп.

Контролът не е бил само психологически

Един от детайлите, които Йорданов поставя във фокуса на разговора, е наличието на предварително подготвяни сценарии за това как членовете на общността да отговарят, ако бъдат питани от полицията по сексуални въпроси.

Това твърдение вече беше публично представено от психолога и преди разговора с Дачков и Блъсков. Според него в материалите са открити сценарии, в които е било обсъждано кой какво да казва при евентуален полицейски разпит. Йорданов определя това като част от модел на „тотален контрол“.

Ако се потвърди в рамките на разследването, подобен детайл е важен не само заради конкретното съдържание на разговорите, а и заради това, което показва за отношенията вътре в групата.

Защото вече не става дума единствено за влияние върху личния живот.

Става дума за предварително управление на поведението в ситуация, в която може да бъде потърсена сметка от институциите.

Най-тежката част – децата

Сред най-сериозните теми в експертизата и разговора са данните за сексуално насилие над деца и подрастващи.

Тук трябва да бъде направено важно разграничение.

Психологическият профил или експертният извод не са равнозначни на съдебна присъда за конкретно престъпление. Именно затова твърденията за сексуално насилие следва да бъдат представяни като данни и изводи, изложени от експерта и съдържащи се в материалите по случая, а не като самостоятелно установени от редакцията факти.

Йорданов публично определя Калушев като човек с профил на преференциален и селективен сексуален насилник, като посочва, че според анализа му влечението към подрастващи се проследява през различни периоди от живота му.

В последващи свои изяви психологът говори и за свидетелски данни за предполагаем сексуален инцидент от юношеските години на Калушев.

Това са твърдения с изключително тежък характер и затова не могат да бъдат превръщани в сензационни подробности.

Но те са съществена част от разказа на Йорданов, защото според него сексуалното поведение, психологическото влияние и контролът върху членовете на общността са свързани елементи от една и съща система.

„Червената стая“

В публичните си изяви около експертизата Йорданов говори и за помещение в хижа „Петрохан“, което според свидетелски разкази е било наричано „червената стая“.

По думите му в разказите за помещението се споменават и психоактивни вещества.CCross.bg

Този детайл е важен именно като част от цялостната картина, която експертът се опитва да изгради – изолирана среда, специални пространства, вътрешни правила и поведение, което според свидетелските данни е оставало извън погледа на външния свят.

Но и тук границата е ясна: свидетелски разказ или експертно обсъждане на такъв разказ не трябва да бъде представяно като доказан факт извън контекста на цялото досъдебно производство.

Какво показват записите

Особено място в разказа на Йорданов заемат аудио- и видеозаписите.

Според представянето на разговора именно записите от камерите в хижата и аудиоматериалите на Калушев са сред източниците, върху които е изградена реконструкцията.

В други свои публични изяви Йорданов разказва и за продължителен разговор между Калушев и родител на момиче, станало свидетел на сексуален епизод, като според психолога записът показва опит за въздействие върху родителя и дискредитиране на момичето.

Тъкмо тук записите придобиват значение, което надхвърля обикновеното документиране.

Те позволяват да се сравняват разказите на различни хора с реално записани разговори и действия.

А това е един от начините, по които експертите могат да проверяват дали дадена версия за отношенията между участниците се вписва в останалите материали.

Петрохан и Околчица

Втората голяма част от разговора е посветена на самата трагична развръзка.

Според представените от прокуратурата заключения и публичните обяснения на експертите тримата мъже, намерени мъртви край хижа „Петрохан“, са се самоубили. За събитията под Околчица публично беше представена версията, че Ивайло Калушев е застрелял Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев, след което се е самоубил. Публикуваните данни се позовават на балистични изследвания, барутни натривки, отпечатъци и разположението на телата.

Йорданов отива още по-далеч в интерпретацията на последователността на събитията.

Според него Калушев е бил централната фигура, която е разполагала с цялостната информация, докато останалите членове са получавали само отделни части от нея. В публично представените заключения се описват и различни роли и рангове в общността.

За Петрохан Йорданов представя и конкретна теза за ролите на участниците – според него Калушев е планирал убийствата, а Пламен Статев ги е извършил, докато Дечо Василев е подпалил хижата. Това са експертни твърдения, представени от Йорданов, а не присъди на съд.

Тъкмо това разграничение е важно.

Материалът на експерта може да предложи реконструкция на събитията, но окончателната наказателноправна оценка принадлежи на разследването и съда.

Телефоните и последните неизвестни

В разговора и в предходните си публични изяви Йорданов говори и за информацията от телефоните на участниците.

По думите му устройствата са били върнати към фабричните настройки преди самоубийството, но впоследствие специалисти са успели да възстановят част от информацията. Отделни устройства са изпратени за техническо разкодиране и извличане на данни в рамките на международно сътрудничество.

Това означава, че дори след представянето на основните експертизи не всички информационни източници по случая са били окончателно изчерпани.

Именно цифровите следи могат да дадат допълнителен контекст за комуникациите, контактите и отношенията между участниците.

Въпросът за обществото

Може би най-големият въпрос, който Йорданов поставя, не е свързан непосредствено с оръжието или с последните минути на жертвите.

Той е много по-неудобен:

Как една такава общност е могла да съществува толкова дълго?

Според разказа на психолога около Калушев са се създали отношения на зависимост и контрол. В тази среда, по думите му, са попадали и уязвими хора и деца.

Ако тези данни бъдат потвърдени от разследването, неизбежно възниква въпросът дали и кога са съществували сигнали, които са можели да доведат до намеса.

Тук историята вече не е само криминална.

Тя се превръща и в история за пропуснатите сигнали, за доверието, което обществото предоставя на определени хора, и за границата между личната свобода и ситуацията, в която един човек започва да упражнява разрушително влияние върху други.

И още един въпрос – какво не знаем

Случаят „Петрохан“ е от онези истории, при които количеството информация не означава автоматично, че всички въпроси са получили окончателен отговор.

Напротив.

Колкото повече материали се появяват – експертизи, записи, свидетелски показания, цифрови данни – толкова по-ясно става, че трябва да се различават три неща.

Първото са фактите, установени чрез експертизи и други доказателства.

Второто са експертните реконструкции и психологическите изводи.

И третото са версиите и твърденията, които предстои да бъдат проверени в рамките на разследването и съдебния процес.

Това разграничение е особено важно при обвиненията за сексуално насилие над деца и при твърденията за участие или връзки с други лица.

Защото тежестта на историята не се нуждае от преувеличение.

Историята зад трагедията

Разказът на Росен Йорданов пред Явор Дачков и Виктор Блъсков поставя „Петрохан“ в по-широка рамка.

Не просто като последните часове на шестима души.

А като история за една затворена общност, за влиянието на човек, който според експертния анализ е стоял в нейния център, за психологическите механизми на зависимостта и за данните за сексуално насилие, които са част от материалите по случая.

Това е и причината историята да не може да бъде приключена само с въпроса кой е стрелял и кой е умрял.

Остават въпросите за времето преди трагедията.

За хората, които са били вътре.

За тези, които са били отвън.

За информацията, която е съществувала, но може да не е била видяна.

И за границата, до която една затворена общност може да стигне, преди обществото да разбере какво се случва зад затворените врати.

Именно там, отвъд последните изстрели на Петрохан и Околчица, започва най-трудната част от тази история.