OpenLux разкрива финансовите потайности на Люксенбург

Какво има в сейфа на Люксембург – най-богатата държава в ЕС на глава от населението, разположена в сърцето на Европейския съюз и считана за едно от най-големите данъчни убежища в света? Отговорът е в проучването OpenLux водено от Le Monde с десет медийни партньора в продължение на повече от година. То разкрива 55 000 офшорни компании, управляващи активи на стойност най-малко 6 трилиона евро. Биволъ е българският партньор в проекта и проучи над 500 милиона евро активи на български собственици в над 250 фирми.

Тези фантомни компании без офиси или служители са създадени от милиардери, мултинационални гиганти, спортисти, художници, високопоставени политици (лично или чрез техни проксита) и дори кралски семейства. Люксембург със своите 2 586 км2 е истински магнит за световното богатство – отбелязва Le Monde. Стотици мултинационални компании като LVMH, Kering, Altice, Pfizer, Amazon са отворили там финансови филиали. Тайгър Уудс, Кристиано Роналдо, Шакира и краля на Бахрейн са само примери за световни знаменитости, които управляват парите си оттам.

Но OpenLux разкрива и съмнителни средства, за които се подозира, че идват от престъпни дейности или са свързани с престъпници, разследвани от съда. Там са инкорпорирани компании, свързани с италианската мафия, „Ндрангета“ и руската мафия, крайнодясната партия на Италия – Лигата, крие в Люксембург джакпот, който се издирва от венецуелските власти. Роднини на венецуелския режим са рециклирали там средства от корупционни обществени поръчки.

За да извърши това разследване международният екип воден от Le Monde работи в партньорство със Süddeutsche Zeitung в Германия, Le Soir в Белгия, McClatchy в САЩ, Woxx в Люксембург, IrpiMedia в Италия и консорциума от разследващи журналисти OCCRP. Беше създадена огромна база данни, в която са изброени бенефициерите на около 124 000 търговски компании регистрирани в Люксембург. Основно това са документи, които наскоро бяха направени публично достояние, но са трудни за достъп в уебсайта на търговския регистър на Люксембург.

От базата данни изскачат ценни активи, тук парижки замък, собственост на саудитски принц, там лозе във френския виноделски регион Вар, принадлежащо на Анджелина Джоли и Брад Пит, безкраен списък с вили на Лазурния бряг и разкошни парижки апартаменти. Великото херцогство е виртуален финансов дом за яхти, хеликоптери, частни самолети, музикални каталози, права на изображения, произведения на изкуството и сладък бизнес свързан с усвояване на обществени поръчки в страни с изключително високи нива на корупция. Като например България.

Разследването потвърждава, че Люксембург е истински офшорен център, нещо средно между лондонското Сити и Британските Вирджински острови. 90% от нейните “компании” се контролират от не-люксембургци.

Българска следа за над 1 милиард лева

Сред 157-те националности на бенефициери на компании регистрирани в Люксембург има и над сто лица с български паспорт. Откриват се и десетки чужденци, избрали България за свое местожителство. Както и влиятелни чужди граждани със скрити инвестиции у нас. Активите контролирани от български граждани през люксембургски фирми надхвърлят 1 милиард лева, според финансовите отчети на компаниите.

В списъка са някои от най-богатите хора в България, чието благосъстояние се натрупва в тъмните години на прехода. Близки на високопоставени магистрати и свързани с управлението скандални бизнесмени крият във Великото херцогство имане, което не е за показване или извършват оттам операции със силен привкус на пране на пари.

Но освен за обичайните заподозрени, Люксембург е също така финансово пристанище за български хай-тек предприемачи и индустриалци, в чийто бизнес на пръв поглед няма нищо скрито и срамно. Дали това е така и при плащането на данъците предстои да узнаем.

Известно е, че в Европейския съюз данъчните служби си обменят информация за активите на чуждестранните местни лица. В края на миналата седмица изпратихме запитване до НАП. Попитахме известни ли са на НАП българите, които са бенефициери на фирми в Люксембург, дали е търсена такава информация от Люксембург и дали е получена.

В следващите дни и седмици Биволъ ще представи най-ярките и очевидни случаи от България, но работата по данните и разкритията, базирани на тях вероятно ще продължат с месеци и години. Така OpenLux се нарежда до други особено ценни разкрития и бази данни като Панамските документи, Досиетата от Рая, Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка, Досиетата FinCen и материалите на Wikileaks които през последните години създадоха цокъла на модерната разследваща журналистика, базирана на големи обеми данни и документи. Очевидно всички тези неопровержими и свръхскандални разследвания и данни за колосални финансови гешефти, пране на пари и данъчни нарушения, остават без никаква реакция и последствия от страна на българската прокуратура. В това свое бездействие институцията, призована да следи за спазването на законите, следва и порочната тенденция да чадъросва и прикрива най-големите финансови злоупотреби, дори когато те са с европейски пари.

Защо Люксембург?

Малката и богата европейска държава привлича богатите със своя висококачествен финансов инженеринг, финансови разпоредби, съобразени с бизнеса, лесен и пряк достъп до институциите на страната и стабилен политически живот – отбелязва Le Monde.

Но изборът на Великото херцогство обикновено се свързва и с данъчната оптимизация и дискретността – две особено важни характеристики на офшорните дестинации.

Заслуги за тази атрактивност на Люксембург определено има бившият министър-председател Жан-Клод Юнкер (1995-2013), който по-късно стана председател на Европейската комисия. Това беше разкрито в скандала „LuxLeaks“ – изключително изгодни споразумения, предоставени на големи мултинационални компании, които впоследствие бяха премахнати, но страната остава все още предпочитан остров на данъчно планиране за компании и богати лица чрез преференциални данъчни режими. Това насърчава в някои случаи злоупотреби и, вероятно, измами.

Мащабът на финансовите потоци е такъв, че Великото херцогство няма как да гарантира ефективен контрол. Търговският регистър има само 59 служители, които трябва да изпълнят законовото задължение да се декларират действителните собственици на над 100 000 юридически лица и да извършат първоначален контрол на декларациите. Комисията за надзор на финансовия сектор на Люксембург (CSSF) има 900 служители, въпреки че финансовият сектор представлява една четвърт от икономиката на страната.

Публичността на собствениците – мисия невъзможна?

Многото недостатъци, открити от проучването OpenLux, поставят под въпрос способността на държавите-членки да прилагат евродирективата гласувана от Европейския съюз през 2018 г., която изискваше създаването на публични регистри на реалните собственици на компаниите. Това важи и за България. Проучването на Биволъ показва, че определени фирми в България, ноторно свързани с така нареченото “Задкулисие”, продължават да използват “сламени лица” – сред които и люксембургски граждани.

Люксембург беше един от първите, които приложиха европейската директива. Неговият регистър стана публичен през есента на 2019 г. Но и до момента почти половината от компаниите, фондовете и фондациите, регистрирани в Люксембург нямат реални бенефициери, които могат да бъдат идентифицирани. Близо 68 000 юридически лица нямат идентифициран собственик към днешна дата.

От тях около 26 000 компании просто не са изпълнили задълженията си за отчитане. Люксембургският бизнес регистър (LBR) твърди, че през януари 2020 г. вече е предал досиетата на 18 966 от тях на прокуратурата в Люксембург за евентуални правни действия – непредставянето на декларация е наказуемо с глоба между 1250 и 1,25 милиона евро.

В България директивата също се прилага като от 1 февруари до 31 май 2019 г. трябваше да бъдат декларирани действителните собственици на фирми с чуждестранно участие у нас. Няма обаче отделен регистър на бенефициерите, а за целта се ползва Търговския регистър. В него търсенето по име на действителен собственик не е възможно, също както и в люксембургския регистър.

Според проучване на Бюрото за разследващи репортажи и данни до края на 2020 г. са вписани действителните собственици на 16 686 компании. Но някои от фирмите очевидно не са декларирали истинския собственик или истинските си собственици и вместо тях са посочени “сламени лица”. Това става ясно от анализ на данните публикувани от Агенцията по вписванията в Портала за отворени данни на правителството.

От тези 16 686 компании само 39 са посочили изрично, че бенефициерите им са свързани с Люксембург. В повечето случаи са посочени имена на люксембургски фирми изписани само на кирилица и без да се споменава държавата им на регистрация. С тези врътки Търговският ни регистър се оказва “тъмна Индия” за невладеещите писмен български. Вероятно, за да не се изложим пред чужденците, интерфейсът на сайта поддържа само български език, въпреки еврофинансирането по Оперативна програма „Добро управление”.

Какво съдържа OpenLux?

Около 4 милиона документи и записи извлечени от Le Monde от онлайн платформата на Люксембургския бизнес регистър и споделени с екипа на #OpenLux. Те включват корпоративни документи, финансови отчети и декларации за бенефициерни собствености от повече от 260 000 компании, обхващащи период от 1955 г. до декември 2020 г. Записите включват имената на 117 424 отделни бенефициери на люксембургски компании.

Основни констатации

Въпреки очевидните си ангажименти за прозрачност, Люксембург все още е непрозрачна юрисдикция, където правилата за задължително оповестяване за компании и лица могат да бъдат заобиколени без налагани санкции.

Една година след създаването на регистъра на бенефициерите, около половината от действащите люксембургски компании са изпълнили задължението си да декларират поне един бенефициер.

Няколко чуждестранни лица, свързани с корупция, присвояване на публични фондове, организирана престъпност и данъчни престъпления, са успели да отворят компании в Люксембург, без да бъдат засечени от правоприлагащите органи и финансовите регулатори там.

Многобройните реформи, наложени на Люксембург след скандала LuxLeaks (2014 г.) и края на данъчни облекчения не са намалили значително данъчната привлекателност на Великото херцогство за мултинационални компании и за богатите от цял свят.

Основни числа

Най-малко 266 от членовете на списъка на милиардите на Форбс (към януари 2021 г.) се появяват директно с името си в базата данни OpenLux. Много повече са бенефициерите на големи компании, присъстващи в Люксембург, които не са се декларирали.

140 165 активни юридически субекта към 31 декември 2020 г.

64 458 отделни бенефициери от 157 националности (+ 69 080 други администратори, посочени като бенефициери по подразбиране)

Партньори

Le Monde (Франция)

OCCRP + партньори: IrpiMedia (Италия) + iStories (Русия) + Arij + Krik + Bivol

Süddeutsche Zeitung (Германия)

Le Soir (Белгия)

Woxx (Люксембург)

McClatchy + Маями Хералд + Ел Нуево Хералд (САЩ)

Други местни партньори включват Piaui (Бразилия), Tempo (Индонезия), Armando Info (Венецуела), La Nacion (Аржентина), Inkyfada (Тунис).

Очаквайте последващите материали в Биволъ по темата, които ще разкрият конкретните фирми, реалните собственици и парите, които са скрили, или перат в Люксембургския данъчен рай.