Някой в Държавния архив манипулира и премълчава на поразия

От Христо Георгиев, сайт "Нови времена", публикувано в "Земя"

Около Девети септември властващите у нас яростни русофоби като никога досега неистово охулиха празника, щото сме били окупирани от Червената армия и сме били похарчили милиарди да я издържаме. Нито дума няма да чуете, разбира се, че дотогава сме били в коалиция с кръволока Хитлер, че сме победени във войната и че няма как при това положение да ни галят с перце.

В събитията около 9 септември у нас участват не само руснаци, но и Великобритания и САЩ. Червената армия навлиза в България по решение на трите страни победителки и след това в страната ни действа тяхната Съюзническа контролна комисия, която следи Хитлеровите престъпници и колаборационисти да бъдат наказани и България да изпълни точно задълженията си по Съглашението за примирие.

Мирният договор, както знаем, е бил подписан по-късно – през 1947 г. в Париж, и тогава пак представителите на СССР спасяват целостта на страната ни, от която обширни южни райони с помощта на Великобритания е трябвало да станат част от Гърция (още през 2016 г. публикувахме достатъчно аривни документи за това).
Да не говорим за т.нар. харчове – с колко ни е ограбила Червената армия. Няма да чуете от “десните демократи” сравнение по данните – колко провизии, за десетки милиарди, сме дали за войските на Хитлер и за издръжка на изгладнелия Трети райх; Германия и до ден днешен ни ги дължи по сключените още тогава търговски договори (https://duma.bg/tretiyat-rayh-e-ograbil-balgariya-s-desetki-miliardi)n123063?h=pdfarchive&pdfarchiveId =4254).

А и дума не може да се издума, че след 1944 г. СССР създаде буквално наново, при това безвъзмездно, българското армейско въоръжение.

По-долу ще прочетете в справката какво и на каква стойност нашата армия е получила само за първите месеци на 1945 г.

Примирието с България е подписано на 28 октомври 1944 г. в Москва между правителството на победена България и правителствата на страните победителки – СССР, Великобритания и САЩ.

Интересни документи за сключеното примирие разсекрети преди време Централният архив на Министерството на отбраната на Русия, напомнени сега от Руското историческо общество (https://historyrussia.org/sobytiya/osvobozhdenie-bolgarii-ot-natsistskoj-okkupatsii-snabzhenie-1-j-bolgarskoj-armii-prodfurazhom.html). Който иска да прочете изнесеното по-долу от тези архиви.

Предлагаме ви и интересни спомени на незаслужено позабравения генерал Черепанов. Няма начин да не се усмихнете снизходително, като разберете, че американските представители искат и получават над 825 килима за апартаментите си в София. А някои от тях настоявали сервизите им да са само кристални, а приборите – сребърни. И за много пъти по-високи месечни възнаграждения искали от българския изпосталял бюджет, но маршал Бирюзов отрязва мераците им. Май кокошкарството е приоритет на други.

А понеже честваме и 116 години от обявяването на независимостта на България през 1908 г., нека само да напомня на пишман евроатлантиците, че и това събитие се дължи на Русия – за да станем независима държава, Русия опрощава на османците 125 млн. златни франка от дълга им към нея, останал от времето на освободителната война, а България се задължава в срок от 75 години да плати на Русия 82 млн. златни франка. От този заем ние не изплащаме почти нищо, понеже започват войните, а сетне идват на власт болшевиките и Ленин опрощава всичките дългове към дотогавашната Руска империя.

Актуално ще е навярно да припомним на някои “чугунени” глави пророческите думи на Сталин и Молотов пред българска делегация в Москва: „От вас нищо не искаме… Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас”…

В тригодишната суша след 1944 г., която опустошава българската земя, отново братушките се притичват на помощ и безкрайни кервани от кораби и влакове със зърно и дори със слама и сено потеглят към гладуваща България. Макар самите те да гладуват.
Та, хайде имайте малко срама и не говорете кой кому колко е дал и колко дължи!

Освобождението на България от нацистите. Снабдяване на Първа българска армия с продоволствия https://historyrussia.org Новини и събития от Руското историческо общество

10 юли 2019 г.
Сред новите документи от архивите на Министерството на отбраната на Русия са обнародвани и две официални справки за разходите, които СССР е направил през 1944 – 1945 г. за осигуряване на издръжка и оръжия за Българската армия, присъединила се към антихитлеристката коалиция. Едната е от 5 февруари 1945 г. – от отдел на Интендантското управление на 3-ти Украински фронт до началник-щаба на 3-ти Украински фронт. В нея е отчетено, че според постановление на Военния съвет през януари 1945 г. на Българската армия са предадени 10 000 чифта обувки. Втората справка е от 9 юли 1945 г. и свидетелства, че през 1944 – 1945 г. СССР е похарчил за нашата армия общо 148 886 172 съветски рубли. И отделно за храна на армията ни общо 341 136 770 рубли.
[…]Така, според справката за количеството и стойността на предадените продоволствия в периода от 1 януари до 1 юни 1945 година, на 1-ва Българска армия в частност бе предадено:
903,3 тона месо на обща сума 8 635 548 рубли;
1464,4 тона хлебно брашно на обща сума 1 793 890 рубли;
5864,8 тона хлебно зърно на обща сума 5 014 404 рубли;
765,2 тона сено на обща сума 172 170 рубли;
1239,5 тона слама на обща сума 89 615 рубли;
7 тона комбинирана храна на обща сума3 570 рубли;
0,2 тона кашкавал на обща сума 1 700 рубли.
На свой ред, според справката за разходите, направени през 1944 -1 945 година за осигуряване на 1-ва Българска армия с продоволствия, са били отпуснати вещи за 800 000 рубли, медицинско имущество за 823 104 рубли, ветеринарно имущество за 18 045 рубли, парични средства за 59 730 000 рубли и пр. – общо вещи за 113 560 172 рубли. Освен това, са отпуснати значително количество трофейни и отечествени боеприпаси и въоръжения, чиято стойност не е било възможно да се определи.
Стойността на превозите за 1-ва Българска армия е била на сума 4 010 000 съветски рубли.
За бронетанкови и механизирани войски по снабдяването и обслужването на 1-ва Българска армия са били похарчени 31 316 000 рубли.
Общата сума на разходите, направени през 1944-1945 година е била 341 136 770.30 съветски рубли.

Шифротелеграма
До Военния съвет на 3-ти Украински фронт
Др. Толбухин и Желтов
Копие до др. Хрулев
В допълнение към № 6/ИУ от 4.01.45 г.
За отпусканата издръжка на Българската армия, действаща съвместно с войските на фронта на територията на Унгария, продукти, фураж и пари (пенго), да не се взема нищо от българското правителство, прехвърляйки всичко към сметката на унгарците.
За изразходването на продукти и пари, използвани за българската армия, да се докладва всеки месец на първо число за предидущия отчетен месец.
Н. Булганин
15.01.45 година

Из СЪГЛАШЕНИЕ
между Правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Съединените щати на Америка, от една страна, и Правителството на България, от друга страна, за примирие
Българското правителство приема условията за примирие, предложени от правителствата на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени нации, намиращи се във война с България.[…]

• Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) Главно командуване за изпълнение на неговите функции.

[…]
Протокол към Съглашението
[…]
5.При изпълнението на член 15 се подразбира, че Съюзното (Съветско) Главнокомандване ще предвиди предоставянето на българска валута, снабдяване, услуги и т.н. също за нуждите на представителите на Правителствата на Съединеното кралство и на Съединените щати на Америка, намиращи се в България.

„В ония бурни години”, генерал Александър Черепанов, Спомени, превод от руски Георги Георгиев, Военно издателство, С., 1981 г.
…Докато американците и англичаните честно изпълняваха задълженията си в СКК, нашето отношение към тях си оставаше като към съюзници, с които до вчера бяхме воювали съвместно. Но щом тръгнаха по пътя на изопачаването на един или друг член на Съглашението за примирие, те срещаха най-решителен отпор от наша страна.
При това те всеки път вдигаха страшен шум по повод мнимото накърняване на правата на Англия и ние трябваше да проявяваме твърдост и търпение, за да отстояваме справедливата си позиция.
И американците и англичаните прибягваха до различни уловки, за да заобиколят по някакъв начин установения съветски административен приоритет в СКК…
За да могат да подхвърлят по-големи подаяния на своята агентура, американските представители, основавайки се на задължението на българското правителство да издържа СКК, представяха на българските власти неимоверно завишени заявки за пари, продоволствие и други материални блага. На фона на страшното разорение на страната и на лишенията, които изпитваше населението, това изглеждаше като най-обикновено мародерство.
Генерал Бирюзов бе принуден да издаде заповед всички искания за продоволствие да не се предявяват непосредствено към българските органи, снабдяващи СКК, а чрез икономическия отдел на комисията, който да проверява тяхната обоснованост. Сега заявките се удовлетворяваха само с парафа на С. С. Бирюзов, със заверка от мен или началник-щаба А. И. Сучков.Отново се наложи да се водят не особено приятни разговори с представителите на САЩ и Англия, като например следния:
„Крейн: Още на 26 юли ни обещаха да ни дадат известен брой леки коли, но и досега не сме ги получили.
Бирюзов: Когато водя със Стайнов разговор за тези коли, той отговаря, че американците имат 24 коли, а офицерите им са само 20. Освен това бих ви посъветвал да не слагате в сметката колите на Бърнс и кореспондентите, защото България не е длъжна да осигурява тези коли.”
Голям натиск упражняваха съюзниците и относно паричните суми по чл. 15 от Съглашението за примирието. Например в края на 1945 г. Крейн предяви искане да получава 10 милиона лева на 20 число всеки месец, без да представя предварително в СКК сметка за разпределянето на разходите.
Бирюзов отговори: „Съгласно съглашението за примирие България е длъжна да ви издържа, но това съвсем не значи, че някой може да трупа тук капитал. Ние всички сме поставени при равни условия и трябва да осигурим на всеки член на СКК и неговите сътрудници добър екзистенц-минимум. Аз например получавам 140 000 лева месечно, [Преди обмяната на лева – бел. А. Ч.] изпълнявайки функциите на председател. Ние знаем, че месечните заплати на англичаните и американците са по-високи и се съобразяваме с това. Все пак 10 милиона е голяма сума. Преди да дам съгласие трябва внимателно да се анализира нейното разпределение. Една сума в размер на 10 милиона ме плаши, това прави по 200 000 на човек при безплатна храна.
[…]Бих искал да попитам как да разбираме чл. 15 за осигуряването на СКК. Някои смятат, че приборите трябва да бъдат само сребърни, а сервизите кристални. Цялото жилище да бъде постлано с килими. Например американски представители получиха вече 825 килима и те все още не им стигат. Аз не мога да схващам така този член на Съглашението за примирие.”
Генералите Оксли и Робъртсън нямаше какво да възразят.
[…]Връзката на опозиционерите от всички направления със задграничните им покровители чрез представителите на съюзниците в СКК бе, разбира се, „публична тайна”. Но политически марионетки вярваха, че те се отнасят към тях сериозно като към защитници на буржоазната демокрация. Голямо заблуждение! Техните цинични, изпечени в политическата борба покровители знаеха истинската им цена. В един разговор със С.С. Бирюзов и мен политическият представител на САЩ Бърнс в пристъп на откровеност ги нарече „политически проститутки”. „Вие – каза Бърнс – по свой начин желаете доброто на България, а те съвсем не се интересуват от нейната съдба и ни гледат като уличници с немия въпрос – колко ще дадете. Само в София има няколко хиляди такива „политически проститутки” .
Няма що, добре казано. […]

Икономическото положение на България
[…] 2. Селско стопанство
Състоянието на селското стопанство в България бе разгледано на заседание на СКК през декември 1945 г. във връзка с член 1 на Протокола към Съглашението за примирие с България, подписан на 28 октомври 1944 г. по пълномощие на съветското правителство от А. Я. Вишински, на правителството на Обединеното кралство от Арчибалд Кларк Кер и на правителството на САЩ от Джордж Ф. Кенан.
Този член гласеше: „Във връзка с член 9 се подразбира, че българското правителство незабавно ще предостави някои хранителни продукти за подпомагане населението на гръцката и югославската територия, пострадало в резултат от българската агресия. Количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще бъде определено от споразумение между трите правителства и ще се разглежда като част от обезщетението, което България дължи за понесените от Гърция и Югославия щети и загуби.”
Присъстващият на съвещанието офицер за връзка полковник Папагеоргиу от Гърция представи писмо с гръцките искания за репарации в размер на 120 млн. лири стерлинги, придружено от продуктите, за които се говореше в споменатия протокол.
С. С. Бирюзов веднага възрази на гръцкия полковник […]
„Но Гърция не иска да получи хранителни продукти от България безвъзмездно – каза генерал Оксли, а в чл. 1 е казано, че получените продукти ще се разглеждат като част от обезщетението, което България дължи за щетите и загубите, понесени от Гърция и Югославия.”
Тук генерал Бирюзов възрази на генерал Оксли: „В същия член обаче е казано, че количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще бъде определено по споразумение между трите правителства. Такова споразумение няма и СКК не е оправомощена да решава този въпрос. […]
По-горе казах, че по онова време изпълнението на гръцкото искане щеше да бъде за правителството на Отечествения фронт равносилно на самоубийство, и по същество, и българите, и ние бяхме прави, като възразявахме против това. Ето защо аз още веднъж се позовах на изискването на чл. 1 на Протокола към Съглашението за примирие, че количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще бъде определено по споразумение между трите правителства и добавих: „Но през тези 15 месеца, споменати от Крейн, трите правителства не са взели конкретно решение по този въпрос. Чудно ли е, че СКК се затруднява да вземе каквито и да било мерки?”
Оксли и Крейн заявиха, че не са съгласни с данните в доклада на Петко Стайнов, че икономиката на страната не била в състояние да задоволи искането на Гърция за незабавно доставяне на хранителни продукти, и че те могат да представят на заседание на СКК свои цифри показващи, че България е в състояние да стори това. „Следващото заседание ще бъде на 7 февруари. Може би дотогава вие ще ни предоставите вашите данни?” – казах аз. […]
Количеството хранителни продукти, което трябваше да бъде доставено от България, не бе определено от трите правителства до подписването на мирния договор и този въпрос въпреки настойчивите искания на английско-американските представители в СКК си остана открит.

• Братска помощ

За нас обаче тук е важно, че разглеждането на този въпрос ни даде възможност съвсем подробно да се запознаем с реалното състояние на българското стопанство.
Не е нужно да припомням какво огромно напрежение на силите наложи на съветските хора историческата им победа, какви тежки жертви им костваше тя. Под ръководството на партията всичко на нашата страна бе поставено в служба на великия подвиг – изгонването на хитлеристите извън пределите на съветската страна, пълното унищожаване на фашизма, освобождението на източноевропейските народи от игото на окупаторите. Съветските хора недояждаха, недоспиваха, икономисваха всяка троха хляб с една единствена цел – победоносната армия да не изпитва недостиг от нищо. Войната като жесток пожар бе опустошила развитите в икономическо отношение области на страната, цели градове бяха още в развалини, до машините стояха жени и деца, в много села от мъжете бяха останали само старци инвалиди от войната.[…]
Разбира се, мащабите на нашата помощ за България се определяха от конкретната ситуация. С поражението на хитлеризма, а след това и на японския империализъм реалните възможности за оказване на тази помощ нараснаха, но още през първите месеци след 9 септември се правеше всичко възможно да се облекчи положението на българите.
Значителна помощ бе оказана на българското село. Още през октомври 1944 г. интендантството на Трети украински фронт отпусна за нуждите на есенната оран 300 т петрол, 200 т газолин, 80 т бензин и 15 т минерални масла. През май 1945 г. С. С. Бирюзов уведоми Кимон Георгиев, че съветските войскови части, намиращи се в България, не са безучастни към стремежа на българските селяни да увеличат посевната площ на пролетните култури и са изразили желанието да помогнат за обработването на земята на семействата на братските български войници, намиращи се на фронта. Само в Бургас, Банкя, Горна баня, Радомир, Сливен и Ямбол части на Червената армия по предварителни данни са разорали в помощ на селяните над 13 000 декара земя и са засели 4640 декара.
През пролетта на следващата година председателят на Върховният съвет на народното стопанство Добри Терпешев се обърна към С. С. Бирюзов с молба да се окаже помощ на селяните в посевната кампания като се предоставят от ресурсите на Червената армия работен добитък, трактори и камиони. Молбата бе удовлетворена.
През септември 1946 г. от името на българското правителство Кимон Георгиев изрази на Сергей Семьонович най-сърдечна благодарност за оказаната на населението от Русенска, Варненска и Бургаска област помощ с подвоза на продоволствие до железопътните гари и пристанища и на вода в безводните населени пунктове.
[…]През юли-август 1946 г. съветските войски бяха превозили над 2400 тона вода и над 9150 тона зърнени храни, с което оказаха голяма помощ на населението на трите области през трудните месеци.
Значителна помощ бе оказана на българското население и с непосредственото отпускане на десетки хиляди тона различно продоволствие […]
През септември 1945 г. в телеграма до Анастас И. Микоян министърът на търговията и промишлеността изрази признателността на българското правителство във връзка с решението на СССР да отпусне на България овес и сено за изхранване на гладуващия добитък и същевременно молеше за доставяне на царевица, тъй като населението започнало масово да коли свинете. […]
Лошата реколта през 1945 г. се отрази толкова неблагоприятно върху българската икономика, че правителството на Отечествения фронт бе принудено да се обърне с молба да бъдат отстъпени на България правата върху имуществата и капиталовложенията в български предприятия на германски поданици, които права бяха придобити от СССР по силата Потсдамското споразумение. Тази молба бе изложена през ноември 1945 г. от Петко Стайнов в паметна бележка до С. С. Бирюзов. Тя бе сериозно аргументирана. Националния доход на страната бе спаднал с около 30% в сравнение с предишната година, паричното обръщение се бе увеличило с 11 милиарда лева, влоговете бяха намалели, вътрешният дълг на държавата се бе удвоил и надвишил 10 млрд. лева. А на държавата предстояха извънредни разходи: изпращане на военноинвалидни пенсии, възстановяване на разрушенията от въздушните бомбардировки.
Както вече отбелязах съветското правителство по-късно се съгласи да удовлетвори молбата на България и германското имущество бе предадено на българския народ. Така че, като го взехме на времето под своя контрол, ние спестихме значителни средства на правителството на Отечествения фронт. […]

Из уводната статия на официалния сайт на Българските военновъздушни сили
От началото на март 1945 г. на базата на двустранно споразумение между СССР и България започва превъоръжаване на нашата авиация. Получени са общо 358 бойни и учебни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2.
През следващите години идват торпедоносците Ту-2, а към края на 1948 – по-новите изтребители Як-9П и транспортните Ли-2.
Щурмовите самолети Ил-10, чехословашко производство, идват у нас през 1951 г. Към 1950 г. са получени и известен брой свързочни самолети По-2 и Як-12, а също така и учебните Як-11.
Към края на 40-те години самолетостроителните фабрики в Ловеч и Казанлък започват производството на Лаз-7, последван след няколко години от Лаз-7М.
През 1952 г. когато завършва структурното изграждане на авиацията, ВВС имат следния състав:
– три изтребителни авиодивизии;
– една щурмова авиодивизия;
– две нощни лекобомбардировъчни дивизии;
– два разузнавателни авиополка;
– един транспортен авиополк;
– една коригировъчна авиоескадрила;
– една водосамолетна разузнавателна авиоескадрила.
През пролетта на 1951 г. започва превъоръжаването на изтребителната авиация с бойните реактивни самолети Як-23 и учебните Як-17У, а през есента на 1951 г. навлизат и по-новите машини МиГ-15 и спарките МиГ-15У.
Първият български пилот, летял с реактивен самолет в родното небе, е майор Васил Величков. Той е и първият българин, изпълнил самостоятелен полет на реактивен самолет – на 1 юли 1950 г., в учебен център в СССР. Не след дълго на въоръжение постъпват и реактивните бомбардировачи Ил-28 (1952 г.). […]

„Советско – болгарские отношения 1944 – 1948 г.г.”, Министерство иностранных дел СССР, Министерство иностранных дел НРБ, коллектив, Издательство политической литературы, М., 1969 г.

Письмо Председателя Совета министров Болгарии Председателю Совета Министров СССР о предоставлении Болгарии зерна в порядке займа
5 апреля 1946 г.
Уважаеми господин Министър-председателю,
Българският народ и неговото правителство непрекъснато получават от вашето правителство и особено от вас лично доказателства за благосклонно и съчувствено отношение към нуждите на нашата страна. Не би било преувеличено да се каже, че при всяко по-голямо затруднение, което е непреодолимо за скромните сили на нашата страна, погледите на всички българи се насочват към вашата страна и особено към Вас лично с твърдата вяра, че нуждата ни ще бъде разбрана и помощта в рамките на възможното и справедливото ще бъде дадена. Тия множество факти циментират за вечни времена безграничната признателност на българския народ към вашата страна.

Независимо от така щедро даденото ни политическо и военно съдействие, както и в областта на стопанското ни възстановяване, българският народ с особена признателност и благодарност посрещна трогателната готовност от страна на правителството на СССР да ни се притече в услуга, за да се справим със страшните последици на миналогодишната суша. Изхранването на хората и добитъка бе абсолютно невъзможно със собствените ни средства. Дадената ни помощ облекчи в значителна степен крещящата нужда от храни и фураж. Изхранването обаче на населението в предстоящите 4 месеца – месеци на най-усилен труд – без една допълнителна помощ в зърнени храни ще бъде крайно затруднено.

По горните причини ние се обърнахме към уважаемото правителство на СССР с молба да ни се отпуснат взаимообразно още 70 000 тона (30 000 тона пшеница и 40 000 тона царевица), с които да посрещнем нуждите си, и то при крайно намалени дневни дажби, до новата реколта. Получи се обаче съобщение от намиращия се в този момент в Москва наш министър на търговията г. Нейков, че правителството на СССР е отговорило отрицателно на тази ни молба.
Имайки предвид очертаващото се крайно незадоволително състояние на прехраната през предстоящите 4 месеца, което ще има не само здравословни и стопански последици, но и известни политически отражения, аз си позволявам да се обърна лично към вас, уважаеми г. Министър-председателю, с молба да се направи възможното, сведено до 40 000 тона зърнени храни (15 000 тона пшеница и 25 000 тона царевица), с които да можем при едни минимални, то все пак поносими дневни дажби да посрещнем нашите нужди до новата реколта.

Очаквайки, че настоящата ни молба ще бъде разгледана най-благосклонно, позволете ми да Ви отправя най-искрени благопожелания и да ви изразя дълбокото си уважение.

Министър-председател К[имон] Георгиев

Телеграма от министъра на външните работи на СССР до посланика на СССР в България С.П. Кирсанов
14 април 1946 г.
Посетете Кимон Георгиев във връзка с неговото писмо до др. Сталин от 5 април и му предайте, че Съветското правителство, отчитайки продоволствените затруднения в България, взе решение да удовлетвори молбата на Българското правителство и да достави в България в течение на три-четири месеца 40 хил. т. зърно (царевица и пшеница). Условията на доставките и асортиментът на зърното трябва да бъдат съгласувани между Министерството на външната търговия на СССР и Министерството на търговията на България. Съобщете също, че Съветското правителство разчита, че Българското правителство ще вземе предвид пожеланието на СССР за доставяне на български тютюн в предложения от Министерството на външната търговия размер. В случай на необходимост, можете да поясните, че става дума за доставянето на 20 хил. т. тютюн.
Докладвайте за изпълнението и за отговора на Георгиев.
Молотов

Писмо от Председателя на Министерския съвет на България до Министъра на външната търговия на СССР А. И. Микоян
20 април 1946 г.
Моля, господин министре, да приемете сърдечната ми благодарност за оказаното от Вас лично съдействие при водените в Москва търговски преговори. Българското правителство високо цени усилията на правителството на СССР да задоволи възможно най-широко потребностите на българското народно стопанство. Особено голяма е нашата благодарност за доставката на 20 000 тона пшеница и 20 000 тона царевица, която ще обезпечи изхранването на населението и на оцелелия добитък до новата реколта.
Българското правителство с най-голямо удоволствие желае да удовлетвори искането на правителството на СССР да се увеличи количеството на тютюни [за износ в Съветския съюз], за което прави по-долу конкретно предложение.
Българското правителство моли да се подпише час по-скоро търговската спогодба за 1946 г. За тази цел то предлага в спогодбата да бъдат включени две основни предложения: 1) стоковите листи за договорените количества по вноса и износа, които се изравняват приблизително при 10 000 тона тютюн, и 2) задължение за Българското правителство да достави допълнително до 7000 тона тютюн срещу доставки на крайно необходими за нашето стопанство суровини, машини и съоръжения по допълнително споразумение.
Българското правителство моли да се има пред вид, че то е поело някои задължения към Полша и Чехословакия за доставката на тютюни срещу срочно необходими стоки и затова не е в състояние да увеличи количеството на тютюна по спогодбата за 1946 година до 20 000 тона.
Българското правителство моли също така да се приемат онези количества пулпове, мармалади и плодови концентрати, които бяха първоначално приети от съветската страна.
По такъв начин става възможно незабавното подписване на спогодбата, което е крайно необходимо.
Министър-председател на България
К[имон] Георгиев