Хулио Веласкес: Веднага усетих, че съм желан в Левски и че двете страни, искаме заедно да направим нещо голямо

Хулио Веласкес е име, което носи със себе си модерно виждане за футбола, дисциплина и ясна философия на играта. Начело на Левски, испанският специалист се стреми да изгради отбор, който не само печели, но и впечатлява със стил и характер на терена. Пред „Мач Телеграф“ той говори за предизвикателствата пред клуба, адаптацията му към българския футбол, както и за визията му за бъдещето на „сините“.

- Помните ли първите съвети, които ви дадоха Наско Сираков и Даниел Боримиров, след като поехте Левски?
- По-скоро не може да се говори за съвети, а за най-нормални разговори, базирани на взаимно уважение и от двете страни. Винаги съм отличавал и връзката ми с ръководството, в която винаги нормално са протичали процесите.

- Вие сте вторият испанец, който поема Левски. Първият е Хосе Мурсия. Познавате ли го, обадихте ли му, за да го разпитате за Левски?
- Нямам честта, да го познавам и да съм говорил с него. Но, да знам, че е бил треньор на Левски. Но аз към всички треньори, независимо от каква националност са, изпитвам изключително голямо уважение.

- Какво знаехте за Левски преди да дойдете в клуба и какво ви направи най-силно впечатление, че е по-различно от другите места, където сте работил?
- Когато получих предложение да дойда, един от факторите, които наклониха везните да приема предложението, беше историята на тази институция, каквато е Левски. Също така фенската маса, която стои зад клуба, което считам за нещо изключително важно. А и още от първите разговори, усетих, че съм желан и че двете страни, искаме заедно да направим нещо голямо.

- А имаше ли нещо, което ви изненада?
- Опитвам се да съм много балансиран в изказванията си в моментите, в които анализирам нещата. Извън нещата, които стават на терена, изненада ме огромният брой привърженици, които има Левски. Нещо фундаментално в този спорт е страстта. И това много ме впечатли. Това е нещо, което трябва да ни накара да се чувстваме изключително отговорни, както нас – треньорите, така и футболистите. Защото нито една тренировка не може да е за нас просто следващата и нито един мач не може да е просто следващият. Трябва да сме наясно, че с нашите постъпки, а вследствие от тях и с начина, по който се представяме, можем да генерираме много хубави емоции в хората. И това ме кара да се чувствам привилегирован.

- Преди 29 години, когато сте бил едва на 15, сте станал треньор на детския отбор на Сан Николас. Какво помните от онези години?
- Започнах в професията много млад. За България това може би не е много характерно, но в други държави го има. Тогава и самият аз тренирах и играех футбол. Спомените ми са, че бях едно момче с желание, глад за изява и страст, които и досега притежавам Както и със стремеж винаги да правя нещата по най-добрия начин, знаейки, разбира се, че често допускам и грешки. Но може би съм и малко по-прагматичен и се фокусирам в размисли върху настоящето, а не чак толкова върху миналото.