Голът на Шевченко, който Путин не успя да забрави и после започна война

На 9 октомври 1999 г. един футболен мач в Москва се превръща в повече от спортно събитие. Русия и Украйна завършват 1:1 на стадион „Лужники“, а изравнителният гол на Андрей Шевченко срещу вратаря Александър Филимонов изважда домакините от борбата за Евро 2000.

За Украйна равенството е достатъчно. Русия се нуждае от победа, за да продължи напред. Голът на Шевченко идва в момент, когато домакините вече се виждат победители, а последвалата реакция показва колко голямо значение е било придадено на двубоя.

„Ти ли ни вкара?“

След края на срещата Владимир Путин влиза в съблекалнята на украинския отбор. Тогава той е министър-председател на Русия, бивш директор на Федералната служба за сигурност и човекът, когото Борис Елцин вече е посочил като свой наследник.

Путин се обръща към 23-годишния Шевченко с въпроса: „Ти ли ни вкара?“. След утвърдителния отговор казва: „Добре, ще те запомня“. Според анализа на Украинская правда репликата по онова време може да е изглеждала като опит за шега, но по-късно започва да се възприема в различен политически контекст.

Бившият треньор на руския национален отбор Олег Романцев описва преживяното след мача като силен шок. „Когато това се случи, сякаш припаднах, бях като робот“, казва той. По думите му е получил коняк, а разочарованието било толкова тежко, че мислел за самоубийство.

От футбола към политиката

Мачът се играе в период, когато Русия все още се опитва да възстанови самочувствието си след разпадането на Съветския съюз. Спортът е сред малкото области, в които държавата може да търси международно признание, а двубоят с Украйна е натоварен и с очакването за доказване на руско превъзходство.

Още преди срещата руското издание „Советски спорт“ публикува заглавието „Бий, Хохлов, спасявай Русия!“. Хохлов е руският полузащитник Дмитрий Хохлов, но формулировката използва и етнически натоварена дума за украинци. След равенството изданието се опитва да представи публикацията като шега, но заглавието остава знак за отношението към мача.

В руското телевизионно предаване „Един на един“ през 1997 г. Леонид Кравчук предупреждава срещу отношението към Украйна като към територия, зависима от Москва. „Вие казвате, че отивате на Украйна. Но ние не сме територия, ние сме държава“, заявява първият украински президент.

Един гол като част от по-голям конфликт

През следващите години Шевченко се превръща в международна звезда и през 2003 г. празнува спечелването на Шампионската лига със синьо-жълт флаг. В Русия обаче той дълго е представян като „нашето момче“, въпреки публичната му принадлежност към независима Украйна.

Украинская правда свързва спомена за мача с по-широка поредица от конфликти около украинската държавност – от спора за остров Тузла до Оранжевата революция и Революцията на достойнството. Изданието уточнява, че голът на Шевченко не може да бъде посочен като пряка причина за руската война срещу Украйна. Той обаче се вписва в продължителен процес, в който украинската независимост е възприемана в Русия като политическо и национално предизвикателство.

Така един удар с глава на „Лужники“ остава не само футболен спомен. За украинците той е момент на самостоятелно заявяване, а за руската публика – поражение, което дълго се помни като национално унижение.

Източници: pravda.com.ua