Левски и ЦСКА са сами срещу всички

До преди няколко години Левски и ЦСКА бяха най-върлите съперници в родната А група, чудещи се не само как да се победят на терена, но и как да си направят мръсно извън него.
Разгрмните победи са нищо пред отнетите лицензи или казанските афери. Тези дни на омраза и непоносимост обаче изглеждат в миналото и са заменени от крехка дружба и съдружие по неволя.  Всичко това е продиктувано от едно – липса на пари и липса на трофеи. Нито един от двата отбора не е печелил шампионската титла през последните 6 години. Левски станаха шампиони през 2009 г. и от тогава не са виждали трофей. ЦСКА пък се успокояват с купата от 2011 г. Клубовете страдат от изключителни вътрешни проблеми, липса на организация и най -вече липса на пари. В същото време един клуб като Лудогорец, който се радва на финансова стабилност и стройна организация, през последните години сложи в малкото си джобче и двата гранда. Това стана както на вътрешната сцена, така и на международната.

За това и столичните грандове се принудиха да сключат съдружие по неволя, насочено най-вече към искане на повече пари от телевизионни права. Основното искане на Левски и ЦСКА е парите от телевизионните права да се разпределят на базата на гелдаемостта на отделни мачове, което да им осигури лъвския пай от финансирането. По ирония на съдбата пък телевизионните права се държат от фирма, собственост на президента на Лудогорец Кирил Домусчиев.

Всъщност в искането на Левски и ЦСКА има логика. Обществена тайна е, че мачовете на двата
отбора са основният фактор, гарантиращ гледаемост на А група по телевизията. Независимо на какъв хал са и на кое място са в класирането, Левски и ЦСКА гарантират зрителски интерес, а с това и интерес на спонсори и рекламодатели. Колкото и неприятно да звучи за останалите клубове, включително и за Лудогорец, е трудно  те да достигнат интереса, който мачовете на грандовете пораждат  сред феновете. Наскоро TV7, телевизията която излъчваше мачовете от А група през последните няколко сезона, изкара статистика с най-гледаните мачове от родния шампионат през сезон 2013 – 2014. Тя показа, че във всеки един от първите десет мача по рейтинг са имали участие някой от двата гранда. Четирите най-гледани мача през сезона пък са именно дербитата между Левски и ЦСКА. Лудогорец има три мача в десетката. Два от тях са срещу ЦСКА, а един срещу Левски. Тоест безапелационно ясно е, че грандовете са постоянни величини, които влачат след себе си интереса към А група. Пловдивските Локомотив и Ботев отдавна имат претенцията, че дербито по между им е мач номер едно на българския футбол. Статистиката показва обаче, че нито едно пловдивско дерби не е намерило място сред десетте най-гледани мача през миналия сезон.

Факт е, че столичните грандове с право могат да претендират за лъвския пай от парите за телевизионни права, просто защото те са основния фактор, пласиращ продукта А група. Реално с по-сериозните постъпления от това перо в бюджета, Левски и ЦСКА ще могат да стабилизират финансовото си положение и да са по-конкурентноспособни на Лудогорец. Истината е, че и заплахата на грандовете да да бойкотират телевизионното излъчване на първенството не остави президентите на останалите клубове съвсем безразлични. Кирил Домусчиев се опитва да обясни, че Лудогорец е най-гледаният отбор във България, но явно бърка мачовете в Шампионската лига с тези в А група. Венци Стефанов пък се изцепи, че Славия е третият най-гледан отбор у нас, предизвиквайки смеха на много футболни запалянковци. Реално останалите отбори  крепят популярността си въз основа на мачовете с грандовете.

Ако не играеш с Левски или ЦСКА, далеч не си толкова интересен за телевизионния зрител. Грандовете може да прибегнат до крайна стъпка и да поискат да продават правата си отделно. Това определено ще осигури сериозно финансиране за тях, но ще ощети всички останали. Ясно е,че за всяка телевизия, която плати да излъчва А група, работа номер едно е да определи кога ще излъчва мачовете на Левски и ЦСКА. Всъщност основните инвестиции за излъчване отиват именно към мачовете на тези два отбора. Ако те се отделят, те биха докарали сериозна криза на останалите отбори.  Повечето от тях трудно биха могли да договорят добри условия за излъчване, а някои от тях може да останат и въобще без такова. Вероятно Ботев Пловдив и Локомотив ще си  намерят вариант за излъчване, като другите класически отбори у нас. Лудогорец и Литекс също, но парите по тези сделки ще са много по-малко спрямо тези, които се дават за мачовете на грандовете.

Тодор Батков често дава пример с начина, по който се разпределят парите от телевизионни права в Испания. Там Реал Мадрид и Барселона продават правата си отделно и прибират по 150 милиона на година. Проблемът е, че останалите отбори взимат четворно, че и петорно по-малко пари от тях. Това прави и испанското  първенство толкова неравностойно. В началото на годината по-малките отбори обявиха, че са готови да бойкотират шампионата, ако правата не започнат да продават пакетно, както е в Англия. През изминалия сезон се стигна до там, че последният отбор в класирането на Висшата лига е получил повече пари от телевизионно излъчване от испанските шампиони от Атлетико Мадрид. Това разпределение на парите създава явна неравнопоставеност и за по-малките клубове е практически невъзможно да се съревновават с Реал и Барса. За това и испанското първенство не може да достигне популярността и нивото на постъпления на английския шампионат,  въпреки че в Ла Лига играят двата най-популярни отбора в света и двете най-големи звезди в лицето на Меси и Роналдо. В Англия правата се продават пакетно и всеки тим може да бъде определен като финансово стабилен и конкурентноспособен.  Самата популярност на шампионата пък непрекъснато расте и преди месец се сключи сделка за излъчване за рекордните 5 млрд. паунда.

Естествено у нас не говорим за подобни суми. Тук става въпрос за 5 млн. на сезон за всички отбори. Проблемът обаче е, че много от тези отбори имат нужда от тези пари, за да могат въобще да съществуват.  Ако Левски и ЦСКА се преборят за правото си да получават огромната част от постъпленията от телевизионни права, те ще оставят редица малки отбори в критично положение и може би ще убият конкуренцията в А група. Останалите отбори попитаха какво ще правят грандовете без тях? По-тежкият въпрос обаче е какво ще правят те без грандовете? За по-малките от тях сблъсъците с Левски и ЦСКА са единствената по-сериозна възможност да привлекат някакво внимание по телевизията.  Ясното обаче е едно. Левски и ЦСКА имат право да си искат парите, но не бива да задушават първенството. Ако те решат  да продават правата си отделно, биха спрели каквото и да е финансиране от телевизионно излъчване към повечето от останалите отбори.

Испания е интересен пример, но оказва се не най-добрия.  Реал Мадрид и Барселона са мастодонтите на местния футбол, които обаче възпират неговото развитие. Те  си навлякоха гнева на останалите отбори и вече се говори за това, че хората от самата футболна лига ще ги принудят да продават правата си в пакет с тези на останалите клубове.

Ясно е обаче, че компромис у нас е нужен.  Левски и ЦСКА са в правото си да искат повече пари, след като всеки техен мач се излъчва по телевизията. Опити за състезание по популярност от страна на Лудогорец и пловдивските тимове е общо взето безсмислено. Футболът е бизнес повече от всякога, а сега и у нас тази максима започва да важи. Това обаче не значи и че по-малките тимове нямат право да се преборят за средства, с които да се развиват. Може би най-добрия вариант в е разпределението на парите от телевизионни права да се отдели определен процент, който да се разпределя спрямо гледаемостта. Към момента Левски  и ЦСКА са сами срещу всички, но от това никой не печели.