Трябва ни лидер, а не златен медал на стената

Вчера в Народното събрание Пламен Орешарски бе избран за премиер. Мариана Георгиева, професор по лингвистика, встъпи в длъжност като министър на младежта и спорта.

Това решение бе като гръм от ясно небе, на пръв поглед! Не закъсняха и ироничните подмятания по неин адрес. Жена, отдалечена на светлинни години от спорта. Жена, която не знае колко медала спечели България на последните Олимпийски игри.

Последваха и шеговити, и не дотам, предложения – професор по история на изкуството да вземе земеделието, някоя чалга певица да оглави икономическото министерство...

И сякаш на шега, стигнах до извода, обществена тайна, че спортът ни не върви. Въпросът защо е така е разковничето.

Нима не ни трябва точно такъв човек като Мариана Георгиева, която ще изпълнява ролята на мениджър, да застане начело на спорта?

Разбира се, тя ще има подкрепата на видни спортисти, които ще я съветват по чисто спортните въпроси. Но тя трябва да изпълнява ролята на лидер, ръководител на министерството, а не да влиза в задкулисни или явни пререкания с федерациите, които сякаш са загубили вяра в държавата.

А ние имаме нужда точно от мислещ, можещ човек, който да управлява. Трябва ни фигура, която с лидерските си качества да взима правилните решения, а не да показва златните си медали на стената.

Дали Мариана Георгиева е този човек?

Не знам, времето ще покаже. Но съм склонен да погледна на това „странно“ решение от различен ъгъл. Защото историята не лъже! Тя показва, че спортът е едно от малкото неща, които могат да обединят всички българи, било то и за кратък момент на щастие. А спортът се нуждае от силни личности. Дано сме взели вярното решение!