Да не храним големи надежди за класиране на европейското

Жребият за квалификациите за Европйското първенство през 2016 г. вече е изтеглен, и пътят на българския национален отбор към Франция е вече ясен. Италия, Хърватия, Норвегия, Азербайджан и Малта ще са конкурентите за еврофиналите на момчетата на Любо Пенев. Групата въобще не е лека, но не е и най-тежката. Тоест можем да кажем, че сме изтеглили средната клечка. Веднага обаче родните фенове трябва да се подготвят за идеята, че нашите национали въобще не са фаворити за някои от първите три места.

Из интернет форумите вече започнаха да се появяват коментари, за това, че ако сега не се класираме, нямало кога друг път. За това, че едва ли не, можем да си вземем всички домакинства и т.н. Истината обаче е много по-различна. Бъглария не случайно е четвъртия отбор в групата. Просто класата на нейните играчи отговаря на това място. Към момента единственият роден национал, който може да бъде определен като звезда е Георги Миланов, който все пак е титуляр в руски гранд като ЦСКА Москва. Ивелин Попов вероятно е най-качественият футболист в този национален отбор, но в крайна сметка той играе за руския средняк Кубан Краснодар, като от вече година се готви за трансфер на запад. Положението при лидерите на отбора също не е розово. Кариерата на Иван Иванов тъкмо бе тръгнала на горе в наистина представляващия европейска класа швейцарски Базел, и той взе, че претърпя ужасна контузия, вадеща го от терените до лятото. Николай Михайлов пък се заби във Верона, където от лятото насам е изиграл само един мач и вече дори трансфер в Турция му е трудно да си уреди. Владимир Гаджев продължава да играе в Левски, чакайки трансфер в някое западно първенство, но на този етап максимума за развитие на неговата кариера са средняците в Украйна или Полша. Станислав Манолев продължава да стои без отбор,  а Светослав Дяков продължава да си изкарва малоумни червени картони. Надеждите си можем да насочим към младите футболисти. Тодор Неделев премина в германския Майнц 05, но там не го пускат в игра, просто защото не е физически и тактически подготвен. Александър Тонев пък отиде с големи надежди в Астън Вила, където търка скамейката и играе по 10 минутки, веднъж на 5 мача. Можем да отбележим и звездата на Литекс Симеон Славчев, който обаче тепърва ще трябва да свиква с националния отбор. Нападатели както знаете нямаме. Валери Божинов продължава да не може да вкарва в официален мач, Димитър Рангелов е на приливи и отливи в Люцер, а кариерата на Венци Христов се разклати сериозно след цялата тази сага с преминаването му в ЦСКА, което така и не се случи. Надеждите са насочени към Андрей Гълъбинов, който вкарва много за своя Авелино, само че в Серия Б. Говорете каквото си искате за А група, но ви гарантирам, че тя е доста по-силна от долното ниво в Италия.

От всичко изписано до тук става ясно, че ние просто разполагаме с един сравнително посредствен отбор. Надеждите ни са насочени в отборната игра и умението на Любо Пенев, както да надъхва своите играчи, така и да избира тактически схеми, можещи по максимално успешен начин да се противопоставят на определен противник.

За съжаление повечето от нашите конкуренти са доста по-класни от националния отбор. Италия няма какво да я коментираме. През последните години италианските клубове са в постоянна криза, но все още местният футбол разполага с имена като Андреа Пирло, Марио Балотели и Джузепе Роси. Предимството ни тук е, че вече познаваме скуадрата. Играхме с италианците по време на предните квалификации, представихме се достойно и сме наясно, че не са чак толкова страшни. Освен това Италия е известна с това, че не се хвърля особено в квалификациите и е склонна да дава точки на всеки по-стойностен тим, по време на гостуванията си.

Лошата новина дойде от втората урна. Хърватия вероятно е най-неприятният втори отбор в група, веднага след Белгия. Само две имена в хърватския отбор говорят достатъчно. Лука Модрич- титулярният плеймейкър на Реал Мадрид и Марио Манджукич, титулярният нападател на Байерн Мюнхен. Общо взето играчи на двата най-силни клубни отбора в Европа към този момент. След като прибавим към тях имена като Иван Ракитич, който е голмайстора на испанския Севиля през този сезон и титуляра на Волфсбург- Иван Перишич, излиза че хърватите май са по-силни и от италанците. Освен това те ще дойдат да играят тук балканско дерби, така че вероятността да ни подценят или да играят за равен е доста малка.

Дошлите от трета урна норвежци бяха възприети като добра новина. Вярно е, че те бяха един от приемливите трети отбори, но истината е, че и техният отбор сериозно превъзхожда нашия по качество. Те разполагат с футболисти играещи в Херта, Норуич, Фулъм, Кайзерслаутерн, Борусия Мюнхенгуадбах и Щутгарт. Тоест може и футболистите им да не са супер класа, но пък са по-реализирали се от нашите. Освен това норвежците са типичен скандинавски отбор, обичащ да играе на базата на много физика и индивидуални избухвания на част от играчите си. А както знаем Бъглария исторически се представя много зле срещу скандинавските отбори. За доказателство може да си припомните последните ни мачове срещу Швеция и Швейцария.

Азербайджан не е по-класен отбор от българския, но в тази страна отдавна наливат сериозни пари във футбола, като ако си позволим да подценим техните футболисти ще берем много ядове. С малтийците вече сме наясно от квалификациите за световното първенство, но от мачовете срещу тях разбрахме, че бъдат ли подценени, хапят много лошо. Реално те костваха класирането на Армения за баражите.

От всичко казано до тук, трябва да разберем едно. За съжаление нашите национали въобще не са фаворити за класиране на Евро 2016, като отборите водачи, разполагат с далеч по-класни състави. Можем да се представим добре само ако разчитаме на силна отборна игра, себераздаване във всяка една линия, и евентуално израстване на родни национали през следващите 2 години. Но по-добре не хранете надежди за евентуално класирани. Възприемете тези квалификации като шанс да видите на живо едни от най-силните футболисти в света, и надежда за евентуалното израстване на родните национали.