Живот, отдаден на волейбола

В неделя българският национален отбор по волейбол допусна шеста поредна загуба в Световната лига. Руснаците разгромиха „лъвовете” ни отново с 3:0, поставяйки сериозни въпросителни пред селекционера Камило Плачи. Въпреки тежкото поражение обаче играчите не трябва да губят дух!

България е имала и ще има велики волейболисти. Страната ни е име в този спорт, доказало се през годините, което носи своята магия и очарование. Факти.бг ще ви запознае с едно от най-великите имена в българския волейбол, синоним на честност, професионализъм и отдаденост към играта – Димитър Гигов. Под негово ръководство България постига най-големия си успех на международната сцена, ненадминат и до днес – второ място на световно първенство.

Димитър Гигов се влюбва във волейбола още като гимназист. Увлечението му по тази магия продължава и в ШЗО (Школа за запасни офицери), където като войник новобранец той изиграва първия си мач през 1941 година. Започва Втората световна война и млади момчета тръгват на бой да защитават родината. На 21 години Димитър Гигов се озовава на фронта като минохвъргач.

На тези крехки години той, замествайки убития си командир, става взводен и отговаря за живота на двайсетина много по-възрастни от него мъже. И тук се развива и укрепва неговото вродено чувство за дълг и отговорност. Смел, умен, съобразителен, с точен мерник, той насочва попаденията на мините и до един връща живи и здрави в родината „личния състав” на поверения му взвод. След войната Гигов продължава да овладява майсторството на волейбола в отборите на Славия и Левски.

От 1953 до 1965 година Димитър Гигов е треньор в любимия Левски – на мъже, жени, юноши и девойки, по-късно само на мъже. На тях той отдава всичките си сили. С обич ги формира не само като състезатели, но и като достойни граждани. С мъжкия тим Гигов постига невероятни успехи – както на домашната, така и на международната сцена.

До 1971 година Димитър Гигов е треньор на националния отбор на България – мъже. Безспорно най-големият успех са сребърните медали от Световното първенство през 1970 година в България, който успех и до досега не е повторен като постижение на световен форум. Независимо от горчилката, с която този успех е придружен поради загубата на отбора ни от ГДР на финала и изпуснатата възможност да бъдем първи в света.

„Аз съм доволен от нашите момчета, които дадоха всичко от себе си за максимално най-доброто представяне и не склониха глава в този тежък турнир. С такива момчета може да се воюва на спортното поле!”, споделя тогава Димитър Гигов пред вестник „Народен спорт”. Тези думи показват до каква степен той има доверие на момчетата си – той е техният треньор, който освен наставник и тактик, е и техен най-верен приятел.

С вродената си дарба за общуване, ораторски умения, авторитет и ерудиция, Гигов е създател на поколения волейболни треньори и специалисти. В последните години от своя живот доц. Димитър Гигов работи в администрацията на Българската федерация по волейбол и отдава много сили и енергия за развитието на волейбола въобще и в частност на детско-юношеския волейбол у нас.

Гигов ни напуска през 2006 година, оставяйки трайна следа в спорта, както и в сърцата на хората, имали възможност да се докоснат до него. Във връзка с честването на 100-годишнината от създаването на волейболния спорт той е номиниран от ФИВБ (Международната федерация по волейбол) за един от десетте най-значими треньори в света през XX век.

„Модерно е да се казва, че треньорът е не само спортен учител, а педагог и приятел, но тези качества, пълноценно притежавани от един човек, ние за първи път, а като че ли и единствено, видяхме в нашия треньор Димитър Гигов”, споделя капитанът на волейболния Левски в периода 1951-64 година Илия Асенов-Гулето.

Дъщеря му, Ирина Гигова, казва за него: „Когато прекосявах трудни моменти, той винаги ми повтаряше: „Изход има!”. Тогава невинаги му вярвах, но сега все повече разбирам, че това е единствената рецепта да продължиш да опитваш”.

Към днешна дата българският национален отбор не се намира в превъзходна форма, но изход винаги има...