Първият в света водороден теснолинеен влак

Железопътният сектор направи огромен технологичен скок, доказвайки, че бъдещето без вредни емисии вече не е запазена територия единствено за стандартните, мащабни жп линии. На специална церемония в швейцарския изпитателен център в Ерлен, реномираният производител на подвижен състав Stadler, в тясно сътрудничество с италианския регионален оператор ARST, представи пред света първия по рода си влак, задвижван изцяло с водород, проектиран специално за теснолинейни трасета. Това иновативно творение има за цел да пенсионира остарелите и шумни дизелови локомотиви, които все още доминират по по-тесните планински и изолирани регионални маршрути в десетки страни.

Новата екологична композиция, получила официалното обозначение клас SRHe 113, се състои от два олекотени алуминиеви пътнически вагона и едно изключително хитро междинно звено, наречено Power Pack. Именно в този централен модул са концентрирани резервоарите за компресиран водород и високотехнологичните горивни клетки. Системата работи като мобилна хибридна електроцентрала: горивните клетки превръщат водорода в електричество, което от своя страна захранва тяговите литиево-титанатни (LTO) батерии с капацитет 318 kWh и задвижва колелата. Този подход позволява на влака да развива максимална скорост от 100 км/ч и да изминава внушителните 800 километра с едно еднократно зареждане, което е напълно достатъчно за ежедневните регионални курсове.

Най-впечатляващото в този амбициозен италианско-швейцарски проект е създаването на абсолютно затворен, напълно чист енергиен цикъл. Водородът, необходим за захранване на резервоарите, няма да се транспортира от далечни депа, а ще се произвежда на място в новостроящи се бази в Сардиния, като за процеса на електролиза ще се използва 100% слънчева енергия от локални фотоволтаични паркове. Еха, това означава, че от ауспусите на влака в атмосферата ще се отделя единствено чиста водна пара и конденз вместо задушаващ въглероден диоксид и твърди частици. По предварителни разчети на инженерите, пускането в експлоатация на първите десет бройки от серията ще спестява над 2100 тона CO₂ годишно спрямо конвенционалния дизел – еквивалент на приблизително 450 обиколки на Земята с лек автомобил.

Освен огромния екологичен дивидент, новата мотриса обещава да изведе комфорта на пътниците на непознато досега ниво. С премахването на тежките ДВГ напълно изчезват характерните за старите влакове влудяващи вибрации и нискочестотното бръмчене, което превръща пътуването в истинско акустично удоволствие. Конструкцията на вагоните е изпълнена с нисък под в зоните за качване, което гарантира безпроблемен достъп за трудноподвижни хора, детски колички и велосипедисти. Салонът е оборудван с ергономични седалки, модерни Wi-Fi системи, USB и 220V портове за зареждане на джаджи, както и иновативна климатична инсталация с вградени филтри за пречистване и антибактериална обработка на въздуха. За локомотивните бригади пък е предвидена изцяло изолирана кабина със самостоятелен климатроник и отделен вход.

Предизвикателството пред инженерите на Stadler при разработването на модела SRHe 113 не беше никак малко. Спецификата на италианските теснолинейни железници (с междурелсие от едва 950 мм) налага изключително строги ограничения за максималното тегло и натиска върху релсите, което прави невъзможно простото "умаляване" на стандартен водороден влак. Поради тази причина всяка част от шасито и коша е преработена от нулата с помощта на свръхлеки сплави. В момента влакът се подготвя за серия от тежки и безмилостни тестове под надзора на Италианската национална агенция за безопасност на релсовия транспорт (ANSFISA), за да получи пълна сертификация за безопасност.

Първите редовни пътнически превози по емблематичните тесни линии в Сардиния (включително направленията около летището в Алгеро и Сасари) са насрочени за началото на 2028 година. Проектът е част от мащабна държавна стратегия на Италия за декарбонизация на транспорта, като Stadler вече изпълнява поръчки за подобни водородни теснолинейки и за регионите Калабрия и Сицилия. По този начин италианският юг се превръща в пионер на технологичния подем, преобразявайки историческите инфраструктурни ограничения в страхотно икономическо и екологично предимство.