Планетата Меркурий се свива

Меркурий продължава да изненадва астрофизиците с геоложката си еволюция. Публикувано наскоро изследване в авторитетното научно издание Geophysical Research Letters разкрива, че процесът на планетарно свиване протича с между 10 и 30 процента по-бързо, отколкото сочеха досегашните изчисления. Анализът показва, че от момента на своето раждане преди 4,5 милиарда години до днес най-малката скалиста планета в Слънчевата система е загубила близо 23 километра от първоначалния си диаметър.

Основната причина тази мащабна компресия да остане скрита за науката толкова дълго време се крие в бурната история на небесното тяло. Непрекъснатият астероиден бомбардиращ огън през еоните е разпръснал огромни количества скални отломки, които буквално са затрупали и маскирали геоложките хребети и гънки. Сравнявайки съществуващите карти с нови топографски модели, изследователският екип установява, че в зоните с най-силно изразен и неравен релеф следите от свиването просто са били заличени под слоевете прах и метеоритни отломки.

За да заобиколят този визуален проблем, учените са насочили вниманието си към по-гладките региони на повърхността, където тектоничните деформации са останали сравнително съхранени. Резултатите потвърждават, че охладителният процес на планетата генерира значително по-агресивно компресиране на скалистата ѝ кора. Според водещия автор д-р Гаку Нишияма от Института по планетология към Германския аерокосмически център (DLR), тези данни сочат или към наличието на много по-масивно метално ядро с ниско съдържание на леки елементи като силиций, или към значително по-висока начална температура на планетата при образуването ѝ.

Сегашният математически модел стъпва върху архивни данни от мисията Messenger на НАСА, приключила през 2015 година, чиято резолюция позволяваше улавянето единствено на релефни структури с размери над 5 километра. Изследователите отбелязват, че настоящите стойности все още могат да се окажат подценени. Научната общност очаква с голям интерес предстоящия ноември 2026 година, когато европейско-японската сонда BepiColombo ще започне високодетайлно сканиране на повърхността на Меркурий, даващо възможност за окончателно картографиране на планетарната компресия.