Безумните автомобилни интериори на 80-те

80-те години на миналия век ще бъдат запомнени не само с кичозната мода, сладникавата музика и топираните прически. Това десетилетие донесе сериозна промяна в света на автомобилите, в които започна масово да навлиза електрониката. Понякога нововъведенията бяха сполучливи, понякога - недотам...

Германците винаги са разбирали лукса малко сухарски. "Крещящ" трудно може да бъде наречен дори салонът на авангардната баварска седмѝца E65 от началото на новия век. Това обаче изобщо не значи, че немците не разбират от разкош. Доказателство е интериорът на този Mercedes-Benz 560SEC от средата на 80-те. Дървото и кожата са гарнирани с подгряване на седалките, двузонов климатик и висококачествена озвучителна система Becker.

Към края на 80-те цифровите технологии (километражи, бордови компютри, климатроници) вече са навлезли трайно в оборудването на немските автомобили от висш клас като това Audi V8. Изцяло дигитални табла имат дори евтини модели като Opel Kadett. Понякога на арматурното табло има едновременно два аудиоплейъра (напимер касетофон и CD в Opel Senator B).

Французите винаги са били изключително разкрепостени по отношение на дизайна. "Многоетажни" интериори с космически стил като в това Renault R25 Baccara изобщо не са рядкост. Умереното количество дърво, електрическите настройки на огледалата и седалките, качествената кожа и аудиосистемите от висш клас са по-скоро норма за луксозните френски коли от онова време. Към края на 80-те започва и предлагането екзотична екстра като мобилния телефон.

Най-смелите си решения като пржекционни дисплеи и сензорни екрани обаче франсетата все пак изпробват само в концептуални автомобили. Висшите цифрови технологии са запазени за голямата тройка Peugeot, Renault и Citroen. Останалите производители се задоволяват с изобилие от кожа и дърво - като в този MVS 2.80 SPC, който по-късно ще бъде прекръстен на Venturi 260.

Развитата компютърна промишленост в САЩ позволява немислими за Европа нововъведения в автомобилните интериори още в началото на 80-те. Вътрешният дизайн на американските коли от онова време изглежда като чертан с ученическа линия и пергел, но цифровите уреди и авангардните модули за управление на климатика разнообразяват сивите и еднообразни интериори. Този Buick Reatta от края на 80-те има дори пълноценен сензорен екран. За съжаление технологията все още не е достатъчно надеждна и множеството дефекти карат GM да снеме системата от производство през 1990 г.

Салоните на повечето луксозни американски модели от 80-те (като този Cadillac Brougham) приличат на маломерен апартамент - меки кресла без каквато и да било странична опора, фурнирована секция вместо арматурно табло, приглушено осветление, висококачествена аудиосистема... Дигиталните показателни уреди са по-скоро стандарт, отколкото екзотика.

Луксът не е приоритет на италианските интериорни дизайнери от 80-те по простата причина, че апенинските автомобили от онази епоха са ориентирани по-скоро към спорта, отколкото към разкоша. Шикът се свежда до дървен волан, кожена тапицерия и красиви показателни уреди. Чак към края на десетилетието започват да се появават седалки с електрически регулировки и климатроници с дигитално управление като в тази Alfa Romeo 164.

Луксът играе водеща роля само при производители като Maserati. Така например изглежда салонът на модела Karif от 1988 г. - кожа в изобилие, натурална дървесина и обкантен със злато часовник над централната конзола.

Повратен момент в историята на луксозните британски автомобили е появата на един Aston Martin в края на 70-те. Lagonda има изцяло цифров приборен панел, сензорни бутони и бордови микрокомпютър. След появата на този модел елекрониката започва да навлиза в иначе крайно консервативно британско автомобилстроене. Този Jaguar XJ40 Sovereign, например, разполага с темпомат, климатроник, бордови компютър, седалки с електрическо регулиране и т.н.

Компании като Bentley и Rolls-Royce са готови да предложат на клиентите си каквото им хрумне - телевизор, минибар, телефон, аудиосистема и какво ли не. Дървото, кожата и дебелите вълнени килими влизат в базовото оборудване.

През 80-те Япония е безспорен лидер в областта на електронните технологии и интериорите на тамошните флагмански модели са като витрина на магазин за най-съвременни джаджи: аудиосистеми с многопистови еквалайзери, цифрови приборни панели, компютризирани климатроници и всичко това гарнирано с индустриални количества велур, който е на мода в Страната на изгряващото слънце и до ден-днешен. На снимката - Toyota Mark II Hardtop.

Японците първи започват масово да вграждат бутони за управление на спомагателните системи във волана като в този Nissan Gloria По желание на клиента отзад може да бъде монтиран телевизор с видеокасетофон. Нито японците, нито Rolls-Royce или Bentley обаче могат да се мерят с тунинг ателиетата от 80-те.

Така изглежда интериорът на Mercedes-Benz S-Klasse в изпълнение на немската компания Gemballa. 1001SEL има многофункционален волан, от който може да се управлява аудиосистемата и бордовият компютър, изцяло цифров приборен панел, телевизори отпред и отзад, видеокасетофон, телефон и всичко това облечено в кожа, дърво и злато. Такива автомобили се харчат като топъл хляб в Близкия и Средния Изток.

Също толкова ярък е и салонът на BMW 6er E24, в който намират място седалки Recaro, телевизор и видеокасетофон. Тази автомобил е открит от американската армия в полуразрушено състояние в Ирак в началото на на новия век. Говори се, че бил собственост на един от синовете на Саддам Хюсеин.

Пътниците в тази S-Klasse W126, тунингована от ABC Exclusive, буквално се къпят в злато. Четирите индивидуални седалки Recaro CSE имат всевъзможни електрически регулировки, подгряване и вентилация. В салона има още професионална озвучителна система Clarion, телевизор, видеокасетофон, минибар и хладилник. Нещо като Maybach от 80-те...

BMW 7er E23 също не остава встрани от интереса на тунинг ателиетата. Тази седмѝца, подготвена от Steefson Car, прилича на безумен мавзолей на автомобилния разкош (или кич - в зависимост от гледната точка), който предизвиква възхита сред клиентите в нефтодобиващите държави. Освен с всички споменати досега екстри салонът на баварската лимузина блести с дървени вложки, тапицирани с лакирана кожа от питон, сензорни бутони за управление на телевизора със спътников сигнал, златна запалка, сребърна посуда, хладилник и дори малък сейф. Годината е 1987, а цената - 350 000 дойче марки.