17 май 1902 г. - Открит е първият компютър

На 17 май 1902 г. е открит първият компютър. Той обаче не е сглобен във фабриката на някоя съвременна компания. Напротив – създаден е преди повече от две хиляди години в античния свят…

На изумителната мистериозна находка се натъква група гмуркачи за водни гъби.

Преди 117 години на връщане от Африка ги заплашва буря и те решават да изчакат тя да премине, закотвени на малък гръцки остров. При едно от гмурканията си в района забелязват на морското дъно множество разпилени статуи. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски плавателен съд, случило се хилядолетия назад.

Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови парчета, за които първоначално е решено, че са част от скулптурите. Две години по-късно археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: Това са части от сложен механизъм, съставен от зъбчати колела. Иначе казано – най-древния компютър.

На 17 май 1902 г. археологът Валериос Стаис, който се занимава с анализ на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, тъй като бронзът е силно пострадал от корозия, и в нея заблестяват предавки. Стаис предполага, че това е фрагмент от древен часовник, и дори пише научна работа по въпроса.

Но колегите му от археологическата общественост срещат тази публикация на нож. Стаис дори е обвинен в измама. Критиците на учения твърдят, че в Античността не може да са съществували такива сложни механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия кораб. Стаис е принуден да отстъпи под натиска на общественото мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.

Механизмът от Антикитера се състои от няколко метални компонента, силно увредени от хилядолетния престой на морското дъно. Чрез детайлни томографски изследвания е установено. че първоначално това са били близо 40 различни зъбчати колела. сглобени във функциониращ механизъм. Целият механизъм се е вмествал в кутия с размер, оценяван приблизително като 34х18х9 см. На предната ѝ страна е имало „циферблат“ с различни пояснителни текстове, част от които е разчетена.

Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс.

Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“

Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.

Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят.

Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756.

Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е., отбелязва Мегавселена.

И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция.