Националните закони са в сила и за платформите, но само в държавата на регистрация

Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело C-376/22, Google Ireland срещу KommAustria потвърди, че държавите членки на ЕС не могат да подлагат онлайн платформи, установени в друга държава членка, на „общи и абстрактни“ задължения съгласно националното си законодателство.

Решението e в резултат на жалба, отправена от Meta Platforms Ireland, TikTok и Google Ireland – всички онлайн платформи с основно място на учредяване в Ирландия – срещу австрийски закон за модериране на съдържание, приет през 2021 г. Инструментът налага задължение на доставчиците на услуги да въведат ефективна и прозрачна система за уведомяване, свързана с предполагаемо незаконно съдържание, достъпно на комуникационната платформа. Друго задължение се отнася до изготвянето на годишен или в случай на комуникационни платформи с над един милион регистрирани потребители, шестмесечен отчет за обработка на уведомленията, свързани с предполагаемо незаконно съдържание. Неспазването на цитираните изисквания може да доведе до глоби от 10 млн евро.

Трите платформи твърдят, че съгласно принципа на „страната на произхода“, австрийското законодателство е неприложимо спрямо тях. Посоченият принцип е заложен в чл. 3 от Директивата за електронната търговия и е в основата на много други разпоредби на ЕС, които се прилагат в онлайн пространството. Той предвижда, че „услугите на информационното общество“ (т.е. онлайн платформите) трябва да бъдат регулирани „при източника“. Това означава, че платформите се подчиняват основно на законите на държавата членка на ЕС, в която са установени, и че разпоредбите относно онлайн платформите на други държави членки няма да се прилагат за тях, дори ако предоставят услуги именно в тях.

В конкретния казус задълженията и отговорностите на онлайн платформа, установена в Ирландия, ще се определят от ирландското законодателство, дори когато тази платформа предоставя услуги в целия съюз.

Като ограничено изключение от правилото държавите членки могат да предприемат определени мерки за защита на общественото здраве, обществената сигурност или потребителите, но само при много ограничени обстоятелства и с предварително уведомление както до Европейската комисия (ЕК), така и до държавата членка, в която е установена съответната платформа.

Решението на Съда на Европейския съюз потвърждава, че основната цел е да се създаде правна рамка, която да гарантира свободно движение на услуги на информационното общество. Съдът отбелязва, че правилото е насочено към изключване на препятствията, които биха възникнали от променливи национални норми, свързани с един и същи предмет, и че такъв „национален подход“ към регулирането на платформите няма да съответства на правото на ЕС. Той отбелязва, че ограниченото изключение от принципа позволява на държава членка да се намеси само при конкретни обстоятелства и за всеки отделен случай. То обаче не позволява да се налагат общи правила, които се прилагат за онлайн платформи, независимо дали са установени в тази или в друга държава членка.

Решението е навременно предвид значителния ръст в обема и в сложността на регулирането на онлайн платформите. То е особено приемливо от ирландска гледна точка. Страната е дом на по-голямата част от 17-те много големи онлайн платформи (VLOP) и две много големи онлайн търсачки (VLOSE), наскоро определени като такива от ЕК в контекста на Закона за цифровите услуги (DSA). Тези платформи и търсачки се подчиняват основно на ирландското законодателство и са в рамките на компетентността на ирландските регулатори.