Румен Гълъбинов: Бюджет 2020 е предрецесионен (ВИДЕО)

Бюджет 2020 е номинално повече пари, но реално не съвсем. Това е рекорден бюджет като приходи и разходи. Ще имаме повече пари, дадени за образование, здравеопазване, за пенсии. Въпросът е,че тези социални системи остават нереформирани. Дори не се модифицират. Това заяви в студиото на ФАКТИ икономистът и съветник на президента Румен Гълъбинов.

"Излезе наскоро изследването PISA за функционална грамотност на българските ученици. За 2018 г. ние се представяме по-зле от предишните години и сме пак на последно място в ЕС. Увеличихме миналата година заплатите на учителите, тази пак ще ги увеличим, но това не е достатъчно, трябват промени и структурна реформа в образование, дигитализиране на уроците, всяко дете да има таблет, учителите да са с прилична компютърна грамотност, защото към момента се оказва, че над 40% от тях нямат такава.

За здравеопазването ще се дават 500 млн. повече обаче здравната грижа не се подобрява като качество. Българското здравеопазване в този си вид повече консултира, отколкото да лекува хората. Ние имаме една огромна система, която не работи като система, а работи всеки за себе си – здравният център работи сам за себе си, лекарските екипи – сами за себе си, рехабилитациите са си отделно, има една автономност прекалена.

С увеличението на пенсиите България пак няма да стане дори предпоследна в ЕС по минимална пенсия, защото в останалите държави членки тези пари са по-високи, включително и в съседните държави", коментира Гълъбинов.

"Ако искаме да направим нещо наистина за българските пенсионери, трябва да се направи веднъж накуп – рязко увеличение, за да може да се почувства. Това ще е голям тласък за вътрешното индивидуално потребление, защото групата на пенсионерите в повечето случаи са основна маса от потребители на дребно, не са толкова спестители. С увеличението на пенсиите няма да увеличим допълнително спестяванията в банките, за да се притесняваме, че парите няма да работят, напротив – те ще влязат в търговския оборот.

Имахме възможност да направим това с последните три бюджета – имахме излишъци, които можеше да се използват, имахме и възможности, свързани с икономическото развитие", каза икономистът.

"За догодина се предвижда да имаме 3,3% ръст на БВП, ЕК е по-консервативна и прогнозира 3%. Ще видим какви са прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ), вероятно и те ща са малко по-ниски. Ако постигнем това увеличение на БВП това ни позволява да сме малко по-щедри.

Достигайки 610 лева минималната заплата, това са около 310 евро, не достигаме дори румънската, която е 435 евро. Пак сме на последно място по минимална работна заплата и то изоставаме с 25-30% от тези държави, с които влязохме по едно и също време. И тук трябва да има смело и рязко увеличение, което да върви заедно с данъчни промени. Не увеличение на данъци, а намаление. Не толкова на преките, колкото на косвените намаления. Данък добавена стойност е крайно време да бъде намален като обща ставка – за увеличаване на търговския оборот, стимулиране на потреблението и ускорен ръст на икономиката. Наложително е да се запази плоския данък, но да се въведе необлагаем минимум – ние сме единствената държава без необлагаем минимум в ЕС. Това е косвено увеличение на заплатите на хората", каза той.

"Очакванията са по-скоро за рецесия, отколкото за финансова криза. Не всяка рецесия става криза. Рецесията е просто едно забавяне на икономиката в няколко поредни тримесечия. Пак от нас зависи да управляваме умело това състояние, за да не отидем в криза. Тук мисля, че е добре, че бюджетът за следващата година предвижда ние да нямаме дефицит, да нямаме и излишък. В определено отношение това прави Бюджет 2020 предрецесионен. Отчита се по този начин опасността от рецесия, защото нищо чудно за 2021 г. да имаме бюджет, който да предвижда и дефицит, ако тази рецесия се установи за по-дълго време. Тя идва извън България, не е породена толкова от фактори от вътрешната икономика, колкото от международните събития – тръговските войни между САЩ и Китай, забавяне на някои основни европейски икономики като германската, френската, италианската и Brexit.

Ако настъпи такава рецесия може би секторите, които са най-уязвими са тези, в които имахме най-голям успех напоследък, за съжаление. Трябва да се подготвим. Високотехнологичните сектори с аутсорсинг услуги, които ние много добре развихме в последните години, също и снабдяването с авточасти, те могат да бъдат засегнати поради това, че ние сме доставчици и поддоставчици на големи европейски производители и ако при тях се получи трайно забавяне в индустриалното производство и намаление на поръчките, това ще се отрази и на нас", прогнозира Гълъбинов.

"А в аутсорсинг индустрията една част от високотехнологичните компании има преекспонирана стойност вече, включително и тези, които се търгуват на фондовите борси и едно рецесионно състояние може би ще върне към реалността техните истински стойности. В този смисъл България трябва да си дава сметка, че така както бързо и лесно идва аутсорсинг индустрията при услугите особено в ИКТ сектора, така тя е мобилна и може лесно да се насочи към други дестинации, където условията са по-добри, цената на труда е по-ниска вече, отколкото тук, или пък се намират достатъчно хора, които да могат да обслужват с владеене на чуждестранни езици, с компютърни умения и др.

Трябва да развиваме това, но преди да всичко да се стремим към привличане на стратегически инвеститори, които да останат повече от 10 г. и то предимно в индустрията", каза още той.

Относно новината за повишаване на кредитния рейтинг на България икономистът заяви, че той действително в момента е най-висок сред страните на Балканите и е равен на унгарския.

„Това е положителна новина за икономиката, въпросът е как ние използваме тази ситуация. Това ни задължава да погледнем пак отвътре икономиката си и да превърнем това повишаване в устойчива тенденция. Това е и положителен знак за външни инвеститори да дойдат у нас. Много е важно тук какви условия им създаваме. Мисля, че можем да се възползваме от повишения кредитен рейтинг, но ние много трябва да работим върху човешкия капитал. В момента висшето образование у нас трудно доставя нужните кадри. Създаде се усещане у родителите да пращат децата си да учат в чужбина“, каза Гълъбинов.

На въпрос дали ситуацията у нас може да се определи като социална катастрофа той отговори, че става дума по-скоро за демографска криза.

„Дано не е катастрофа, защото това вече е трудно поправимо, но ние със сигурност сме в демографска криза и трябва включително и с бюджета да се отделят средства за стимулиране на раждаемостта, отглеждането на деца, майките, въобще цялата система, въобще цялата система, която е насочена към възпроизводство на населението, наред с грижата за удължаване живота на населението. Отново реформи, отново структурни промени са нужни, не просто да даваме повече пари в същите системи, защото те не работят добре като системи. Добили са парцелирана автономност“, допълни той.

Целия разговор с Румен Гълъбинов гледайте във видеото: