Опозицията в Япония готви обединение, за да вземе властта

11 Октомври, 2025 06:58, обновена 11 Октомври, 2025 07:06 4 227 4

  • япония-
  • опозиция-
  • партии-
  • политика

Ако намерението им се промали, новият лидер на ЛДП Санае Такаичи, ще бъде избрана за премиер въпреки разпадането на коалицията с Комейто

Опозиционните партии в Япония обмислят обединение зад един кандидат за министър-председател, за да надвият лидера на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП) при гласуването в парламента и да завземат властта след разпадането на коалицията ЛДП-Комейто, съобщи вестник „Никей“.

Йошихико Нода, лидер на основната опозиционна Конституционно-демократическа партия (КДП), нарече настоящата ситуация „шанс, който се предоставя веднъж на десетилетие, за да се смени правителството“. Той възнамерява да призове опозицията да се обедини зад един кандидат, за да си осигури мнозинство при гласуването в парламента. „Никей“ отбелязва, че Нода може да подкрепи кандидатурата на Юичиро Тамаки, лидер на по-малката Народно-демократическа партия (НДП).

КДП обаче е предпазлива по отношение на сътрудничеството с НДП, тъй като възгледите на партиите по въпроси, свързани с ядрената енергия и отбранителната политика, се различават. Самият Тамаки заяви, че е готов да ръководи правителството.

Друга опозиционна партия, Японското дружество за обновление, чието участие е необходимо за формирането на коалицията, според вестника наблюдава ситуацията отстрани. „Ако КДП е сериозна в убеждаването на ПДП да сформира коалиция, ще слушаме внимателно“, каза нейният лидер Хирофуми Йошимура, отбелязвайки, че шансовете за постигане на споразумение „не са много високи“.

Ако опозиционните партии не успеят да се обединят, новият лидер на ЛДП, консервативният политик Санае Такаичи, ще бъде избрана за министър-председател въпреки разпадането на коалицията с Комейто, превръщайки се в първата жена, която оглавява правителството.

Лидерът на центристката партия Комейто, Тецуо Сайто, обяви вчера разпадането на коалицията с ЛДП. Разногласията са свързани с финансовите скандали, които разтърсиха ЛДП преди година. Тогава, под натиск на премиера Шигеру Ишиба, някои членове на ЛДП напуснаха партията, но Такаичи вече беше заявила ясно, че не само ще върне много от тях в партията, но и ще ги назначи на високи позиции в администрацията си.


Поставете оценка:
Оценка 4 от 3 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Е, така се

    4 0 Отговор
    Прави!
    А тук- риба, рак и щука! Е как ще върви каруцата?
  • 2 Нищо лошо!

    1 0 Отговор
    Щом между опозиционните партии няма комунисти, значи няма и нищо лошо. Само комунистите са престъпници...
  • 3 Киил

    0 0 Отговор
    Педро Петров се роди в малка, тъмна и мръсна работническа квартира, която ухаеше на болшевизъм и пролетарски прогрес. Баща му, тесен социалист с червено сърце и романтични спомени от Испанската гражданска война, реши, че детето ще се казва именно Педро. Майка му, докато го кърмеше, пускаше на старото грамофонно радио дългите, тромави речи на Ленин и Цола Драгойчева, както и революционни химни – всичко, което оформяше духа на бъдещия идеалист.

    От малък Педро беше хилаво, бледо дете с лице на малък лалугер — така го наричаха и му се смееха децата в квартала. Той се криеше от подигравките, но най-вече се срамуваше от фамилията си — Петров. Тя му се струваше прекалено българска, назадничава и му тежеше като камък, който не можеше да хвърли.

    Когато порасна, Педро тръгна към Волга, за да се „преобърне“ в нов човек. Там, в сивите сенки на къпещите се в мъгла води, един млад поп от КГБ на име Гундяев го прекръсти и му даде името Волгин. Леко, почти незабележимо, го „дангоса на врата“ с един странен знак — някой би казал, дяволски. Педро се върна в България с ново фамилно име и с осезаема промяна в поведението: излъчваше демонична решимост, отдаден на социализма и на необяснимата, обсебваща любов към Русия.
  • 4 Лило

    0 0 Отговор
    Годините минаха. С помощта на тъмни и бюрократични мистерии Педро Волгин застана в Европарламента. Там се превърна в шумно мини-торнадо — громеше ЕС, сееше раздори в европейското единство, а тайно пълнеше малки торби с евро като истински демон на бюрокрацията. Колегите му го гледаха с недоумение, съседите се шегуваха зад гърба му, но Волгин нямаше време за смях — любовта му към Путин го изгаряше отвътре като червен феникс.

    Въпреки неистовите му усилия, ЕС остана непокътнат и непобеден. И тогава се случи обратът: онова, което той най-много обичаше, се разпадна — Руската федерация се сгромоляса. Гордостта на Педро кървеше като Волга, на която някога бе покръстен.

    Със затъмнено съзнание и отчаян поглед се луташе по коридорите на парламента, докато в мислите му проблясваше само едно: „Как да отмъстя?“ Изведнъж го осени идея. Промъкна се скришом до партийните сейфове на антируската коалиция, натъпка два куфара с евро до пръсване и бързо изскочи на улицата. Излъчваше смешна увереност и силна надежда, че ще хване такси за първия самолет до Москва.

    И тогава — изневиделица — автобус, облечен в предизборен плакат с огромния лик на Урсула фон дер Лайен, го блъсна. Куфарите се разтвориха с пукот, банкнотите извиха лека буря във въздуха. Волгин остана на пътя, лежащ сред купчина евро, с тъжен, но влюбен поглед — сякаш казваше: „Путин, ще бъдем заедно и след смъртта.“
Новини по държави: