Откъснати от света: какво е да живееш на безлюден остров

Западно от бреговете на Ирландия в Атлантическия океан се намира остров Грейт Бласкет. Той е известен с изумителната си природа, но е откъснат от света - там не живее никой. Е, почти никой. Доскоро там бяха Джеймс и Камил - младо семейство, което избра да загърби модерния начин на живот и да се пресели за известно време на необитаемия остров Грейт Блаксет.

Пазителите на Грейт Бласкет

Двамата трябваше да живеят там шест месеца. Нелека задача по няколко причини. Първо, те бяха единствените обитатели на острова. И второ, там няма стабилно електроподаване, няма и топла вода, нито интернет.

"Хората реагират по два начина, когато чуят за начинанието ни", разказва младата Камил. "Едните са категорични, че никога не биха могли да живеят така. А другите казват: Разбира се, защо не. Ние сме от вторите."

37-годишният Джеймс и 26-годишната Камил са избрани с конкурс сред стотици кандидати, пожелали да станат тазгодишните пазители на безлюдния остров. Двамата не просто живеят на острова половин година, но и се грижат за него. "Изискването за тази работа е просто да се ангажираш да се грижиш за това място всеки ден в продължение на шест месеца", обяснява Джеймс. "Има много предизвикателства, пред които човек се изправя през това време - и затова е много важно да реагираш на тях с положително отношение."

Остров Грейт Бласкет е една от най-западните точки на Европа. Мястото е специална защитена зона - с бели плажове и кристално сини води. Метеорологичните условия обаче са тежки. Именно затова през 1950-те години островът е изоставен. Последните му жители, които говорят галски диалект, са принудени да го напуснат и да се преместят на остров Ирландия. Сега всяко лято двама души отиват там, за да се грижат за острова - и за туристите, които посещават това откъснато от света място.

През шестте месеца Джеймс и Камил са били заети от сутрин до здрач - посрещали туристите и се грижили за всичко, от което те се нуждаят. Поддържали също ваканционните къщички, в които отсядат гостите, както и малкото кафене, което работи с вода, идваща директно от извор в близките скали.

"Тези моменти искам да отнеса със себе си"

Спусне ли се мрак, трудните условия на острова се усещат особено силно, разказва Камил. "Когато дойдохме за пръв път тук, постоянно търсех по стените ключовете за включване на лампите. Но постепенно свикнах и спрях да ги търся. Просто си включвах фенерчето."

И двамата казват, че с това се свиква сравнително бързо. С други неща е малко по-трудно. "Душът е нещо наистина прекрасно. Толкова много ми липсваше, че се опитвах да го изтикам от ума си, за да не си го мисля непрестанно. Опитвахме се да компенсираме и други неща - например хладилника. Събирахме студена вода и слагахме разни неща в нея", обяснява Камил.

Въпрос, на който често се налагало да отговарят - дали ги притеснява, че спешната помощ трудно ще ги достигне при нужда. "Наречете го младежка наивност, но просто вярвахме, че всичко ще бъде наред", казва Камил.

Времето на Джеймс и Камил на остров Грейт Бласкет изтече и сега те трябва да се върнат към делника в Ирландия. Двамата споделят, че животът на острова ги е научил да се радват на всеки момент и да нямат прекомерни очаквания към следващия ден. "Просто да седя на плажа, да наблюдавам тюлените и да усещам вятъра - тези моменти искам да запомня и да отнеса със себе си", казва Камил.

Автор: Шарлоте Пил