Мира Наир и Рама Сауаф Дуаджи - двете силни жени, които стоят до новоизбрания кмет на Ню Йорк

Зад всеки успял мъж, стои по една силна жена. Тази максима се припомня често пъти във връзка с победителите на деня. В случая с кметските избори на Ню Йорк, произведени на 4 ноември, максимата е в сила и за победителя на тях – демократа Зохран Мамдани, отбелязват медиите „Форчън“, Би Би Си, „Арттрибуне“, „Индипендънт“, „Форбс“, „Глемър“, Асошиейтед прес, „Ню Йорк таймс“, "Козьор" и др.

По-конкретно в случая с новоизбрания кмет на Ню Йорк силните жени до него са две – неговата майка, режисьорката Мира Наир и неговата съпруга, илюстраторката Рама Сауаф Дуаджи. Към тях сега също са насочени светлините на прожекторите.

Майката на Зохран Мамдани - Мира Наир, е родена през октомври 1957 г. в Руркела в индийския щат Одиша. Тя е единственото дете в семейството на офицер и социална работничка. Има и двама братя. Мира Наир посещава английско училище в Руркела, а после когато семейството ѝ се мести в Бубанешвар, столицата на Одиша, тя е изпратена да учи в английска гимназия в град Шимла в щата Химачал Прадеш. Там Мира Наир се влюбва в английската литература. Тя също така рисува, пише стихотворения, занимава се активно с музика и участва в постановки в местен театър. След това учи социология в девическия колеж към университета на Делхи. По време на следването си се присъединява към аматьорска театрална трупа. Когато е на 19 години Мира Наир заминава за САЩ, за да следва в Харвардския университет, след като е спечелила стипендия. Там учи фотография, а после и кинорежисура.

В началото на кинокариерата си Наир заснема основно документални филми, които се фокусират върху индийските културни традиции. Дипломната ѝ работа в Харвард е 18-минутен черно-бял филм, озаглавен „Дневник от улиците в района на джамията Джама Машид“. Посветен е на обикновените жителите на района около джамията Джама Машид в старата част на Делхи. Следващият ѝ документален филм е с продължителност 52 минути и е озаглавен „Толкова далеч от Индия“. Той проследява живота на индийски продавач на вестници, който нощува в метрото на Ню Йорк, докато у дома му в Индия го очаква неговата бременна съпруга. Третият ѝ документален филм - „Индийско кабаре“, заснет заедно с фотографа Мич Епстийн, който е и неин първи съпруг и е бил и неин преподавател по фотография в Харвард, проследява живота на стриптийзьорки в Мумбай и на техните клиенти. Продукцията с продължителност 59 минути е критикувана в Индия от индийските мъже заради това, че обрисува индийските жени като жертва на тормоза и доминацията на индийските мъже.

След това Мира Наир започва да снима пълнометражни филми. Сред тях е „Здравей, Бомбай!“, разказващ за живота на бездомните деца в индийския мегаполис, известен днес като Мумбай. Тази продукция носи много награди на Мира Наир. На кинофестивала в Кан през 1988 г. тя печели наградата „Златна камера“, присъждана за дебютна пълнометражна лента, както и наградата на публиката. Филмът печели и наградата на американския Национален борд на кинокритиците за най-добър чуждоезичен филм, попада в списъка на най-добрите 1000 филма в света, изготвен от изданието „Ню Йорк таймс“, номиниран е за американската кинонаграда „Оскар“, за френската филмова награда „Сезар“, за американската филмова награда „Златен глобус“ и за британската награда БАФТА в категорията за чуждоезичен филм.

През 1991 г. Мира Наир заснема филма „Масала от Мисисипи“, в който разказва историята на родени в Уганда индийци, които след това се преместват да живеят в Мисисипи. Продукцията с участието на Дензъл Уошингтън печели наградата за най-добър оригинален сценарий на кинофестивала във Венеция, наградата на кинофестивала в Сао Пауло и наградата за режисура на Националния синдикат на италианските филмови кинокритици.

През 2001 г. Наир заснема филма „Мусонна сватба“, фокусиращ се върху пенджабска сватба в Индия, като той ѝ носи наградата „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция и наградата на публиката от кинофестивала в Канбера, както и номинации за наградата БАФТА и „Златен глобус“ за чуждоезичен филм.

През 2002 г. Наир режисира телевизионната продукция „Истерична слепота“ за Ейч Би О, която носи на актрисата Ума Търман, изпълняваща главната роля в нея, наградата „Златен глобус“.

През 2005 г. Наир е поканена да бъде режисьор на продукцията „Хари Потър и Орденът на феникса“ от цикъла филми за прочутото момче магьосник, но тя отказва. Сред останалите филми, заснети от Мира Наир са „Име за име“, „Панаир на суетата“, „Кралицата на Катве“ с Лупита Нионго, „Амелия“ за Амелия Еърхарт с Хилари Суонк и Ричард Гиър.

Мира Наир продължава да снима и късометражни филми. Тя например участва с късометражен филм в антологичния филмов проект 11'09"01 септември 11, посветен на атентатите от 11 септември 2001 г.

Мира Наир е организатор и на ежегоден мастър клас за филмова режисура, провеждащ се в Кампала в Уганда. Тя е създала и организация, подпомагаща бездомните деца в Индия.

Освен богатата филмова кариера Мира Наир има и оживен личен живот. Първият ѝ брак с фотографа Мич Епстийн, сключен през 1981 г., продължава 8 години и двамата се развеждат пред 1989 г. Още същата година Наир се запознава с втория си съпруг – индийско-угандийския политически анализатор, преподавател и писател Махмуд Мамдани. Той произхожда от мюсюлманско семейство от Мумбай, живяло в едновремешната британска територия Танганайка и впоследствие преместило се в Уганда. Мира Наир го среща в кенийската столица Найроби. Там тя прави проучвания за един от филмите си и попада на книгата „От гражданин до бежанец“ на Махмуд Мамдани, след което решава да се запознае с автора. Двамата се женят след 2 години и техният син Зохран Мамдани се раджа през същата година в Кампала в Уганда, където двойката живее, докато Махмуд Мамдани преподава в престижния угандийски университет „Макере“. През 1996 г. семейството се мести в Кейптаун, в Република Южна Африка, където Махмуд Мамдани получава нов преподавателски ангажимент. Там семейството пребивава 3 години. След това то се премества в Ню Йорк, когато Зохран Мамдани е на 7 години.

В политически план Мира Наир е привърженик на палестинската кауза и отправя критики към отношението на Израел към палестинците. Филмите ѝ показват, че тя се интересува и от темите за идентичността, за расата, за културата, за масовата миграция в постколониалния свят, за предубежденията към мигрантите по света. Мира Наир се фокусира в по-общ план и върху онеправданите и изолираните в периферията на обществото хора. Същите теми вълнуват и съпруга ѝ. В Ню Йорк той преподава в университета Колумбия. Семейството на режисьорката е дефинирано като част от прогресивната интелектуална буржоазия на мегаполиса. Смята се, че Мира Наир е оказала влияние чрез филмите си и чрез темите, които разглежда в тях, върху формирането на философията на сина си Зохран.

Зохран Мамдани има бакалавърска степен по африкански изследвания от частния университет в щата Мейн, известен като колеж „Боудин“, в който училищната такса е 72 000 долара на година. Там Зохран оглавява местна пропалестинска организация и още оттогава се дефинира като пропалестински настроен и като антиционист, но не и като антисемит. През 2014 г. той започва работа за асоциация за подпомагане на наематели с ниски доходи, заплашени от експулсиране от жилищата им. В даден момент Зохран се впуска и в хип-хопа с творческия псевдоним „Йънг Карданом“, като в парчетата си отдава почит на индийските си корени, но в музикалното поприще той не постига големи успехи, припомня френското издание „Козьор“.

През 2018 г. Зохран е натурализиран като американски гражданин. Тогава той е на 27 години и 2 години по-късно се впуска в политиката, като се кандидатира за място в законодателното събрание на щата Ню Йорк, представяйки се като американски демократ-социалист, допълва френското издание. Вдъхновява се от марксизма и ленинизма, отхвърля олигархията, която, според него е на власт в САЩ, защитава идеята за едно по-равнопоставено общество, настоява за безплатно социално осигуряване, за безплатно следване в университетите, за национализация на основните услуги, като например транспорта, подкрепя правата на мигрантите и на хората от ЛГБТ общността. Сега обещава замразяване на наемите, изграждане на 200 000 жилища, които ще бъдат отдавани на умерен наем за 10 години, като договорите за строеж ще бъдат възлагани на предприятия, в които работниците са на 100 процента синдикални членове. Мамдани обещава безплатни автобуси на градския транспорт в Ню Йорк при билети сега вариращи между 2 и 7 долара. Той обещава безплатни детски ясли, безплатни здравни грижи за децата до 5-годишна възраст, създаването на общински магазини за хранителни стоки, удвояване на минималната почасова заплата от 16,50 долара на 30 долара, създаването на департамент за общинска сигурност, който ще облекчи работата на общинската полиция и ще се занимава с дребните престъпници, като в него ще работят социални работници, специалисти по психическо здраве и медиатори, създаване на центрове за прием на млади представители на ЛГБТ общността или на хора, които са в процес на смяна на пола. Мамдани е защитник и на данъка върху богатството, по-точно за увеличаване на корпоративния данък от 8,85 процента на 11,5 процента и за въвеждане на допълнителен данък от 2 процента за доходите над 1 милион долара на година.

Според наблюдатели на Мамдани сега силно влияние върху възгледите му оказва и неговата млада съпруга. Половинката на Зохран Мамдани е Рама Сауаф Дуаджи. Тя е родена през 1997 г. в Хюстън в щата Тексас в семейството на сирийски мюсюлмани от Дамаск, преселили се в САЩ. Баща ѝ е софтуерен инженер, а майка ѝ е лекар. Когато Рама е на 9 години, семейството ѝ се премества в Дубай.

Рама започва да рисува още като ученичка. Рисунките ѝ осейват нейните ученически тетрадки и учебници, докато тя е в час. Това често ѝ навлича проблеми с учителите. Родителите ѝ подкрепят любовта ѝ към изкуството, но ѝ препоръчват, когато си избира професия да прояви практичност. Но Рама не се вслушва в този съвет. След като се дипломира от гимназията, тя започва да учи във филиала в Доха, в Катар, на колежа за изкуства към Вирджинския общински университет. После се премества в централата на учебното заведение в Ричмънд, в щата Вирджиния, където получава бакалавърска степен по изящни изкуства. Рама след това се връща при семейството си в Дубай, но не пропуска да се включва във всякакви творчески резиденции, в това число в Париж и в Бейрут. Накрая през 2021 г. се премества в Ню Йорк, за да учи илюстрация в местното Училище за визуални изкуства. Получава магистърска степен през 2024 г.

След това Рама се посвещава изцяло на илюстрациите и на анимацията, фокусирани върху арабската култура, върху социалната справедливост в Близкия изток, по-специално върху правата на жените в тази част на света. Творбите ѝ са публикувани в редица издания, сред които „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк таймс“, както и в британската медия Би Би Си. Сътрудничи и на няколко стрийминг платформи.

От началото на войната в Газа през октомври 2023 г. Рама създава много творби относно този конфликт, фокусирайки се върху страданията на палестинците. Създава и анимация в подкрепа на глобалната флотилия за Газа, на борда на която беше и шведската екоактивистка Грета Тунберг. Рама има и цикъл от творби в подкрепа на жертвите на гражданската война в Судан, която се води сега в тази африканска страна.

Младата жена се запознава със Зохран Мамдани по времето, когато той вече е законодател в щатското законодателно събрание на Ню Йорк през 2021 г. Любопитното е, че двойката се среща за първи път в онлайн приложението за запознанства „Хиндж“. През октомври миналата година Рама и Зохран се сгодяват и два месеца по-късно сключват религиозен брак, като церемонията е съобразена с мюсюлманските традиции. През февруари 2025 г. двойката сключва и граждански брак в кметството на Ню Йорк. Младото семейство организира и трета сватбена церемония през юли 2025 г. в Уганда, родната страна на Зохран.

Въпреки че в последните няколко месеца Рама е вече официално съпруга на Зохран Мамдани и сега ще бъде първата „първа дама“ на Ню Йорк от „поколението Зет“, младата жена държи да стои далеч от светлините на прожекторите и вече отказа редица интервюта. Тя обаче допринесе много за предизборната кампания на съпруга си, засилвайки присъствието му в социалните мрежи и създавайки предизборното му лого, съчетаващо ярки сини, жълти и оранжеви тонове, напомнящи едновременно на картата за метрото на Ню Йорк и на цветовете на нюйоркския отбор по бейзбол „Метс“, коментира италианското издание „Арттрибуне“.

Днес за половинката си Зохран Мамдани казва: „Рама не е само моя съпруга, тя е невероятен творец, който заслужава да бъде познат и признат заради онова, което е“.

За това, че животът на Зохран Мамдани е бил повлиян от две силни жени, говори и фактът, че той избра само жени в екипа си по преход във властта, който той представи в сряда. Екипът ще бъде ръководен от политоложката Илана Лиополд и ще включва и Грейс Бонила, председателката на неправителствената организация, подпомагаща нюйоркчаните с ниски доходи "Юнайтед уей ъф Ню Йорк сити", бившата заместник-кметица на града по бюджетните въпроси Мелани Харцог, бившата председателка на Федералната търговска комисия Лина Хан и бившата заместник-кметица Мария Торес-Спрингър, припомня Асошиейтед прес.