Най-големият страх на Путин

Владимир Путин знае, че ако сега спре войната срещу Украйна и приеме компромисен мир, ще да влезе в руската история като човекът, който е загубил Украйна, пише Питър Дикинсън за Atlantic Council.

Пълномащабната инвазия от 2022 г. беше просто последният и най-крайният етап от продължителна кампания на ескалираща руска агресия, насочена към предотвратяване на излизането на Украйна от орбитата на Кремъл.

През ранните години на управлението на Путин тази кампания се фокусираше предимно върху масирана намеса във вътрешните работи на Украйна. След Революцията на достойнството в Украйна през 2014 г. Путин избра далеч по-силна комбинация от военна и политическа намеса. Когато дори това спускане към открита агресия не успя да провали траекторията на Киев на запад, Путин се опита да реши украинския проблем на Русия веднъж завинаги, като започна най-голямото европейско нашествие след Втората световна война.

С наближаването на петата година от войната, много малко данни показват, че твърдолинейната тактика на Путин работи. Докато Русия успя да окупира около 20 процента от Украйна, общественото мнение в останалите 80 процента от страната вече е изключително враждебно към Москва и подкрепя по-тесни европейски връзки. За по-голямата част от хората в Украйна, нахлуванията през 2014 и 2022 г. представляват повратни моменти, които са повлияли дълбоко на разбирането им за украинската идентичност, като същевременно са променили радикално отношението към Русия.

Трансформацията в геополитическата ориентация на Украйна се отразява и в промените, които се случват във вътрешнополитически план, тъй като центърът на тежестта на страната се измества решително от изток на запад.

От 2014 г. насам традиционните източноукраински бастиони на руското влияние, като Донецк и Луганск, са окупирани от кремълските сили и на практика са откъснати от останалата част на Украйна. Градове на изток са изправени пред несигурно бъдеще. Ситуацията в Западна Украйна е поразително различна. Градовете в целия регион преживяват бърз растеж благодарение на притока на семейства и фирми, които искат да се преместят далеч от военната зона. Например Лвов бележи огромно развитие, засенчвайки дори столицата Киев. Мащабни инфраструктурни проекти вече помагат за затвърждаване на статута на Западна Украйна като най-привлекателния регион на страната и врата към ЕС.

Все още не е ясно кога точно Украйна ще стане пълноправен член на ЕС, но в цялата страна нараства чувството на увереност, че някога далечната мечта за членство в ЕС най-накрая е постижима.

Това е много лоша новина за Владимир Путин. Обсесията му по Украйна отразява страха му, че консолидирането на демократична, европейска и истински независима Украйна завинаги ще я откъсне от руските имперски амбиции.

Сега е все по-очевидно, че решението му да нахлуе в Украйна има обратен ефект, ерозирайки вековното руско влияние, като същевременно ускорява европейската интеграция, на която той толкова ожесточено се противопоставя.

Ако Путин не успее да заличи изцяло идеята за украинска нация, Украйна в следвоенния период е обречена да се утвърди в рамките на по-широкия западен свят, като същевременно остане непримиримо враждебна към Русия.