Инцидентът с Кадиров-младши: Колко безпомощен е Путин?

Пътен инцидент със сина на Рамзан Кадиров в Грозни внезапно разкри нещо, за което в Кремъл отдавна предпочитат да не говорят: Чечения е нерешен проблем, а Путин е безпомощен да се справи с това, което сам създаде.

Историята с пътно-транспортното произшествие на Адам Кадиров (при което той получи сериозни травми - б.ред.) - син и възможен правоприемник на чеченския лидер Рамзан Кадиров, би изглеждала като елемент от обикновена регионална хроника, ако не се бе случила точно в Чечения. Автомобилите, кортежът, скоростта, жертвите, травмите – в Путиновата система това обичайно приключва с официално съобщение, следствие и назначени виновници. Но в чеченската реалност всичко става по-различно – настъпва гробна тишина. И именно тази тишина се оказва много по-важна от самото произшествие.

Оглушително мълчание

Мълчанието от страна на властите в Чечения и в Москва, което беше гробно, синхронно и дисциплинирано, стана най-честният отговор на въпроса какво се е случило. То говори не за контрол, а за безпомощност. Защото произшествието внезапно разкри това, за което в Кремъл вече много години предпочитат да не говорят: Чечения е нерешен проблем, замразен чрез лични договорености - територия, която така и не е вкарана в иначе доста издръжливата властова система на Путин.

Рамзан Кадиров отдавна управлява републиката като частно владение. Държавните институции са подменени от кланова система, в която постовете се заемат от роднини и приближени, а лоялността е по-важна от всяка формална компетентност. Властта не се делегира – тя се разпределя в рамките на семейството. Сигурността не се гарантира от закона, тя се обезпечава с близост до главата на клана.

В тази система всеки проблем около потенциалния наследник автоматично се превръща в политическа криза. Защото макар властта да не е институционализирана, тя не може да преживее без последствия дори и малките сътресения. Затова изглежда, че ПТП с участието на любимия син на ръководителя на републиката се оказва въпрос за устойчивостта на цялата власт в Чечения.

Какво да се прави?

В тази история Кремъл би предпочел да не казва нищо. Нито Следственият комитет, нито Министерството на вътрешните работи, нито администрацията на президента бързат с коментарите. И това мълчание не означава внимание, а липса на план. В продължение на много години Путин умишлено се отказваше от реалното институционално присъствие в Чечения, делегирайки всичко на един човек. Насреща получаваше показна стабилност, лоялност и фантастични резултати на „изборите“.

Но контролът в Чечения винаги е бил личен, а не държавен. И сега възниква неудобният въпрос: какво да се прави, ако личната система се пропука? Как да се реагира, без да се признае, че целият модел за управление на региона е бил построен на ненадеждна основа и на личните гаранции на Путин за Кадиров?

В самата Чечения ситуацията също е далеч от мита за монолитната поддръжка. Мълчаливото мнозинство не демонстрира лоялност – то демонстрира страх. Силовата вертикала на Кадиров се крепи на парите, репресиите и личната преданост на най-близкото му обкръжение. Но всяка подобна система има предел. Колкото повече се затяга натискът, толкова по-голямо става вътрешното напрежение.

„Преходът на властта“ в Чечения е под въпрос

Тук идва ключовият момент – преходът на властта, който в Чечения не съществува под никаква ясна форма. Формалното запълване на длъжностите с роднини не решава проблема за приемствеността, а само го отлага и го прави по-опасен. От гледна точка на Путин, „нормалният преход“ означава предсказуемост, управляемост и липса на риск от взрив. Семейната монархия в кавказкия регион обаче не отговаря на тези критерии.

Кой и как трябва да наследи властта? При какви условия? С чие съгласие? И какво да се прави, ако вътре в клана започне борба, а федералните силоваци, меко казано, не горят от желание да признаят и да поддържат такъв преход? Отговори на тези въпроси няма. Точно поради това Кремъл удължава паузата – защото всеки ясен сигнал може да провокира това, което той се опитва да предотврати.

Отделна линия на напрежение са отношенията с федералните силоваци и провоенния актив. За тях Чечения отдавна е територия на изключенията: с особен статут, неприкосновена и извън контрол. На фона на войната и мобилизационната реторика това предизвиква все по-голямо раздразнение. Засега – мълчаливо.

Мащабна криза

Изводът е, че стандартното произшествие в Грозни изведнъж се превърна в демонстрация на мащабна криза. Тя показа, че Чечения остава неустойчива конструкция вътре в Путиновата система. Че нейната стабилност се базира на лични гаранции. Че преходът на властта там не е обмислен и подготвен. И че Кремъл, въпреки мита за всевластието, не контролира последиците от собствените си решения, а само отлага момента, когато ще му се наложи да се сблъска с тях. Имайки предвид множеството слухове за здравословното състояние на Рамзан Кадиров, не е ясно колко дълго може да се отлага това решение. Пътният инцидент в Грозни показва, че Путин няма понятие какво ще стане с това, което сам е създал.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.