ПАСЕ: Избори в Украйна не могат да бъдат провеждани при военно положение

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) потвърди, че избори не могат да бъдат провеждани в условията на военно положение в Украйна и призова за продължаване на подкрепата за страната, за да се гарантира безопасно и включващо всички украинци гласуване, веднага след като условията го позволят, съобщи Укринформ.

Това гласи резолюцията "Избори във време на криза", подкрепена днес на сесията на ПАСЕ в Страсбург от 100 делегати и 6 въздържали се, отбелязва украинската агенция.

"Асамблеята потвърждава, че съгласно международните демократични стандарти избори не могат да се провеждат при военно положение", се посочва в текста, чиито автори се позовават на предишни резолюции на ПАСЕ.

Сред най-сериозните предизвикателства пред правата, свободите и функционирането на демократичните институции ПАСЕ изтъква пълномащабната война на Русия.

"Кризите и необходимите реакции на държавата могат да имат дълбоки последици за правата и свободите, както и за функционирането на демократичните институции. Пандемията от КОВИД-19, терористичните атаки, природните бедствия и, най-сериозно, пълномащабната агресивна война на Русия срещу Украйна оказаха изключителен натиск върху страните членки на Съвета на Европа, налагайки извънредни мерки за поддържане на демократичните процеси", се казва в документа.

Асамблеята отбелязва, че изборните процеси все по-често се провеждат в "устойчива обстановка на риск и уязвимост" поради поляризация, дезинформация, чужда намеса, кибератаки и последиците от конфликти. В тази връзка ПАСЕ призовава страните членки да актуализират избирателното законодателство, да осигурят прозрачност при вземането на решения за евентуално отлагане на избори, да засилят киберзащитата и да разработят стратегии за противодействие на дезинформацията.

ПАСЕ настоява също така за спешно преразглеждане на подходите по отношение на националната сигурност и защитата на изборите в контекста на войната на Русия срещу Украйна и хибридните заплахи срещу страните членки на Съвета на Европа.

Същевременно Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призовава за подкрепа на държавите, засегнати от продължителни конфликти или извънредни ситуации, с особено внимание към Украйна, с цел да се гарантира провеждането на "сигурни, включващи всички граждани и надеждни избори, които да се проведат в съответствие с европейските и международните стандарти, веднага след като условията го позволят".

Както Укринформ съобщи, Централната избирателна комисия предлага да се установи шестмесечен подготвителен или преходен период след прекратяването на военното положение и преди началото на изборния процес.

Взривове отекват в Одеса, градът е атакуван с дронове от акваторията на Черно море, съобщават местните канали в "Телеграм".

Над 20 дрона се движат откъм морето към всички райони на града.

Сирените бяха задействани в 23:25 часа.

Регионалните власти призовават жителите да се укрият в бомбоубежищата.

Българите в Одеска област наброяват над 150 000 души и са трети по численост според последното официално преброяване в Украйна. В самия град Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградски, Измаилски и Белгород-Днестровски район.

Руският президент Владимир Путин посети Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург, където го посрещна губернаторът на града Александър Беглов.

В памет на жертвите на блокадата на Ленинград Путин положи венец пред паметника "Майка-Родина", съобщи ТАСС.

След като постави венец в подножието на паметника, президентът за миг наведе глава в знак на скръб за жителите и защитниците на града. След това в памет на всички, които станаха жертви на блокадата на непокорения от нацистите град, бе обявена минута мълчание.

По пътя към паметника по 300-метровата алея от Вечния огън президентът по традиция положи цветя пред една от братските могили, където е погребан родният му брат Виктор, починал в блокирания Ленинград на ранна възраст през зимата на 1942 г.

Пискарьовското гробище се смята за най-голямото гробище от периода на Втората световна война. По време на блокадата то се е намирало в северните покрайнини на Ленинград и масовите погребения са се провеждали там през първата и най-сурова зима на блокадата. Тук са погребани около 420 хиляди жители на Ленинград, загинали от глад, студ, болести, бомбардировки и артилерийски обстрел, както и 70 хиляди войници, които са защитавали града.

През 1960 г. по проект на архитектите от Ленинград Александър Василиев и Евгений Левинсон тук е създаден мемориалът "Майка-Родина" и е запален Вечният огън, а през 2000 г. е създадена Алеята на паметта, посветена на защитниците на Ленинград и на онези, които са работили в обсадения град, поддържайки неговата жизнеспособност.

Тази година се отбелязва 82-та годишнина от пълното освобождаване на Ленинград от тогавашната фашистка блокада, продължила 872 дни и отнела живота на стотици хиляди жители на града. Историците все още не могат да посочат точния брой на жертвите - оценките варират от 500 хиляди до 1,5 милиона души. Блокадата продължава от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г., отбелязва ТАСС.