Да трупаш дълг с 45 000 евро в минута: какво се случва в Румъния

Румъния е задлъжнявала през 2025 г. с 45 000 евро (или близо 230 000 румънски леи) в минута, публичният дълг за първи път премина прага от 60 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), инфлацията е близо 10 процента, а икономиката влезе в техническа рецесия, информират местните медии през последните дни, пише БТА.

Данни на Министерството на финансите, оповестени вчера, показаха, че през ноември 2025 г. публичният дълг на Румъния е превишил изисквания в договорите за Европейския съюз праг от до 60 процента от БВП, възлизайки на 1121,44 млрд. леи или 60,2 процента от брутния вътрешен продукт. Това е над два пъти повече в сравнение с 2020 г., когато дългът бе в размер на 498,57 млрд. леи, посочва в. „Адевърул“ и коментира, че "Румъния задлъжнява с най-бързи темпове в ЕС просто за да оцелява“.

По данни на Европейската комисия страните, в които съотношението между дълга и БВП е най-високо през третото тримесечие на 2025 г., са Гърция (149,7 процента), Италия (137,8 процента), Франция (117,7 процента), Белгия (107,1 процента) и Испания (103,2 процента). Държавите с най-нисък дълг са Естония (22,9 на сто), Люксембург (27,9 на сто), България (28,4 процента) и Дания (29,7 процента).

Ускореният темп на задлъжняване на Румъния, който е концентриран върху потреблението и заплатите вместо върху инвестициите, превръща публичния дълг в голямо бреме за следващите поколения, предупреждават местни анализатори.

Същевременно Националният статистически институт съобщи, че румънската икономика е изпаднала в техническа рецесия – състояние, при което БВП регистрира спад в реално изражение в продължение на две последователни тримесечия в сравнение с предходните периоди. През четвъртото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт е бил в реално изражение с 1,9 процента по-нисък в сравнение с третото тримесечие на 2025 г., като това е второ поредно тримесечие на спад, сочат данните на румънската статистика.

Инфлацията остава висока – над 9 процента, като според местни експерти това се дължи най-вече на увеличението на данък добавена стойност (ДДС) и на акцизите от 1 август м.г.

През август годишното равнище на инфлацията достигна почти 10 процента или по-точно 9,9 на сто спрямо 7,84 процента през юли. През януари т.г. годишният темп на инфлацията бе 9,62 процента по данни на Националния статистически институт.

Още през лятото управителят на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску прогнозира този скок на инфлацията. "Необходими са 12 месеца, за да може индексът на потребителските цени да отрази мащаба на някои шокове от страна на предлагането“, обясни Мугур Исъреску. Тогава той каза още, че Румъния може да избегне рецесия, ако увеличи усвояването на европейски средства и инвестициите, финансирани с европейски пари.

Букурещ разчита изключително много на средствата от ЕС, включително на тези от плана за възстановяване и устойчивост, който приключва през август 2026 г. Много от реформите обаче се бавят, което води до загуба на финансиране. Така например през октомври м.г. Букурещ договори с Брюксел ревизиран вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от който на практика отпаднаха реформи и инвестиции на стойност 7 млрд. евро. Министърът на европейските фондове Драгош Пъслару призна, че страната разчита на оставащите средства по плана, както и на около 5 млрд. евро от кохезионните фондове в следващия период.

В началото на месеца обаче Пъслару съобщи, че Румъния губи още 231 милиона евро по НПВУ заради неизпълненото изискване, отнасящо се до пенсиите на магистратите. Прилагането на тази реформа се бави заради поредица отлагания на решение на Конституционния съд, който трябва да се произнесе по конституционността на приетия нормативен акт.

Коалиционното правителство на Илие Боложан одобри вече два пакета бюджетно-фискални мерки, за да овладее прекомерния бюджетен дефицит, който през 2024 г. достигна най-високо равнище в ЕС от 9,3 процента. Замразени бяха заплати и пенсии, премахнати бонуси и други стимули, скочиха акцизи и данъци и бяха предприети реформи в държавните компании и регулатори. Правителството се готви да прокара и трети пакет с мерки за икономии, който предвижда съкращения на разходите в публичната администрация.

Според данни на Министерството на финансите Румъния е приключила 2025 г. с бюджетен дефицит от 7,65 процента от БВП, а за тази година си е поставила за цел да го сведе до 6 процента.

В средносрочен план, съгласно 7-годишния фискален план по процедурата за прекомерен дефицит, Румъния е определила траектория за намаляването му до около 2,4 процента от БВП до 2031 г.

Според икономиста от „Джей Пи Морган“ (JP Morgan) Николайе Александру-Гидесчук Румъния може да постигне през 2026 г. бюджетен дефицит от 6 процента, ако вече приетите фискални мерки бъдат приложени изцяло, а публичните разходи бъдат държани под контрол.

Бюджетният дефицит, финансиран чрез заеми, води обаче до ускорено задлъжняване на Румъния и анализаторите предупреждават, че при тези темпове дългът може да скочи през следващите 3-4 години до 70 процента от БВП. Според експертите Румъния взема заеми при лихви, подобни на тези на Франция, което показва тенденция към неустойчивост и се отразява на румънците чрез трайно висока инфлация.

„Достигнахме до публичен дълг от 60 процента от БВП и той ще продължи да нараства, защото дефицитите са много големи. Бюджетният дефицит се добавя към публичният дълг, защото се финансира чрез емисии на облигации, тоест чрез заеми с ограничен срок. До 3-4 години ще достигнем дълг от 70 процента от БВП с тези дефицити, които имаме“, заяви икономистът Адриан Кодърлашу пред в. „Адевърул“.

Той посочи, че това увеличение на дълга ще се отрази на румънците чрез увеличаване на инфлацията.

Икономическият анализатор Адриан Негреску коментира пред Диджи 24, че на фона на забавянето на икономиката изплащането на дълга се превръща в голям проблем, тъй като само през 2026 г. Румъния ще трябва да внесе 30 млрд. евро в сметката по дълга, която нараства всеки месец.

Икономистът Йонуц Думитру, който е почетен съветник на премиера Илие Боложан и бивш председател на независимия консултативен орган Фискален съвет, обясни миналата седмица пред Диджи 24, че поради огромните дефицити и понижения кредитен рейтинг на Румъния страната отделя над 3 процента от БВП само за лихви по заемите.

Адриан Негреску напомни, че Румъния продължава да взема заеми, главно за да покрива текущите разходи на държавата.

„Задлъжняваме много, за съжаление не заради инвестиции, а за пенсии, заплати и други социални разходи, докато лихвите по заемите, които взема Румъния, продължават да са много високи“, посочи той.

Според Негреску инвеститорите следят със загриженост публичния дълг на Румъния, защото други страни с висок дълг, като Германия, Франция, Италия и др., имат капацитет да го изплатят.

„Ние, за съжаление, имаме достатъчно крехка икономика, която е зависима от потреблението (…)“, отбеляза Негреску пред в. "Адевърул".

Според него решението е намаляване на разходите на държавата и преструктуриране на държавния апарат.

Анализаторът Силвиу Гресой заяви пред същото издание, че увеличеният дълг не означава автоматично криза, но е сериозен сигнал за тревога.

„Ако анализираме ситуацията, можем да констатираме, че не стойността е онова, което плаши пазарите, а скоростта, с която нарасна дългът и факта, че това идва в пакет с много високи бюджетни дефицити. Румъния скочи за много кратък период от комфортната зона към този праг от 60 процента, а това поставя под въпрос средносрочната устойчивост“, коментира Гресой, цитиран от „Адевърул“.

Седемгодишният план за намаляване на бюджетния дефицит на Румъния предвижда нарастване на публичния дълг до 62,6 процента от БВП до 2029 г. Настоящите оценки показват обаче, че това равнище ще бъде надхвърлено много по-бързо, като се има предвид, че планът предвиждаше през 2025 г. публичният дълг да възлезе на 55,7 процента, а през 2026 г. – на 58,5 процента от БВП – стойности, които бяха вече превишени, отбелязва "Адевърул".

Икономическият анализатор Янку Гуда написа в профила си във Фейсбук, че поне половината от увеличението на публичния дълг през последните пет години (2020-2025) е отишло за заплати и пенсии или по-точно 66 процента. Той отбеляза, че други 18 процента са отишли за стоки и услуги, а само 12 процента от увеличението на публичния дълг е отишло за увеличаване на инвестициите, финансирани от национални фондове, като уточнява, че не се вземат предвид тези, финансирани от европейски фондове и от Националния план за възстановяване и устойчивост, защото те не генерират публичен дълг.

„За да разберете сериозността на ситуацията: публичният дълг се е увеличил през последните 5 години (2020-2025) с приблизително 800 милиарда леи, което е почти два пъти повече от увеличението на публичния дълг през предходните 30 години (1989-2019)“, написа Гуда на страницата си във Фейсбук.