Кръвта на илюзиите е истинска

Войната разкрива същността на обществото. Украинската авантюра, за съжаление, разби множество илюзии, с които беше удобно и спокойно да се живее.

Аз имам своите пристрастия, но се старая да им придърпвам юздите. Няма нищо по-неприятно от това човек да загуби връзка с реалността. Затова в своите текстове за Донбас опитвам да разказвам за хората и събитията без никаква агитация... Пък и какво да агитирам? В онази касапница вече четиринадесет години потоците кръв и сълзи не смогват да измият мръсотията. Загинаха милиони, а хитреците станаха въшкави с пари. Няма победи. И откъде ще дойдат те, щом липсват цел и смисъл?... А своите и чуждите гледат отстрани като пукали, отегчени от скучния кошмар. Тъй че, приятели, нека всеки сам си решава чия страна да заеме.

Игор Коршунов бил мобилизиран. Не избягал в чужбина, както направиха много горди руски мъже, а поел тежкото бреме... Преминал през ада на Часов яр (1) и на други подобни местенца. Бил ранен. Върнал се в строя (2). Продължил да воюва на опасно направление в редовете на воинска част N: 506ХХ.

Един ден командирът извикал боеца и му казал, че го откомандироват от предната линия в тила. Нещо от рода на: «Благодарим за честната служба, ти си юнак, сега отдъхни!».

Игор заминал. А на новото място шапкар от военното окръжие започнал да го изнудва – войничето трябвало да плати за «отърваването» си от фронта. В противен случай щели да му видят сметката.

Обвинили боеца в дезертьорство... С таково клеймо пътят е прав и кратък - в щурмова група. В момента нищо не се знае за нашия герой. Съобщават, че бил конвоиран в Москва, а там дирите му се губят.

Има много подобни случаи. Офицерите на предната линия отнемат еднократните парични помощи, които държавата дава на подчинени им войници при подписването на контракта за военна служба (3). Тиловаците, тези гадни тлъсти котараци, също получават своя дял.

Командирът вече е робовладелец. Бойците са негова безправна собственост. Красноречив е фактът, че руското общество не се вълнува от тази трансформация. Контролиращите органи също не реагират. Бандитите остават ненаказани, а потърпевшите, ако изобщо оцелеят, няма на кого да се оплачат. Пълна деградация.

Р.s. Търси се разследващ журналист. Ако ви е интересна темата за това как в една страна, претендираща да е защитничка на онеправданите, набират военнослужещи, пишете.

Бележки

1. Град в Донбас. Население до 2023 год.: 12000 човека. В хода на боевете е бил изравнен със земята. Групировката «Юг» на руската армия започва операцията по превземането му на 23.03.2024 год.. Сраженията се водят до 31.07.2025 год.

Съобщават за 7500 убити украински войници. Липсват достоверни данни за загубите на братушките, но всички източници подчертават, че те са значителни. Например, пишат, че завладянето на микрорайон «Канал» (на 3.07.2024 год.) е коствало между 3000 и 99000 руски живота. Истината явно е някъде по средата... Но каква полза от нея?

2. Държавата не дава възможност на участниците в СВО да се уволнят преди края на бойните действия. Начините да напуснеш окопите са два: или тежко раняване, или смърт. Макар че на практика дори сериозната травма не може да гарантира демобилизиране... Не са редки случаите, когато по заповед на командирите неизлекуваните войници биват извеждани от болницата обратно на фронта. Загубите са големи, а попълненията – недостатъчни.

3. На подписалите договор за участие в СВО държавата изплаща еднократни помощи в размер от 1,5 милиона до 3 три милиона рубли (приблизително 15000 – 30000 евро).