С настъпването на пролетта всеки казахстанец с особено чувство очаква един от най-светлите и значими празници – Науръз. Този древен празник, чиито корени са в дълбочината на хилядолетията, символизира обновлението на природата, началото на нов жизнен цикъл и тържеството на хармонията между човека и заобикалящия го свят.
Историята на Науръз наброява повече от 5000 години. Неговият произход е свързан с деня на пролетното равноденствие, когато денят и нощта стават равни, а природата се пробужда след дългата зима. За народите от Централна Азия този момент винаги е означавал начало на нова година и нов етап в живота. Номадите на Великата степ посрещали Науръз с особена радост: изпращали суровата зима, радвайки се на първите лъчи на топлото слънце, на зеленината и на завръщането на живота в степта.
Празнуването продължавало няколко дни. Хората посещавали своите роднини и съседи, пожелавали си благополучие, споделяли новини и се подготвяли за новата година. Тези традиции на взаимно уважение, гостоприемство и единство се съхраняват и днес, предавайки се от поколение на поколение.
В съвременен Казахстан Науръз получи ново съдържателно значение, като същевременно запази дълбоката си връзка с историческите традиции. През 2024 г. по инициатива на президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев беше утвърден нов формат на празнуване – десетдневието „Науръзнама“, което се провежда от 14 до 23 март. Тази инициатива е насочена към съхраняване на културното наследство на народа и към придаване на празника на по-дълбок обществен и духовен смисъл.
Всеки от десетте дни на десетдневието е посветен на отделна тема и ценности, отразяващи богатството и многообразието на казахстанската култура и обществен живот:
1) 14 март – „Көрісу күні – Амал мерекесі“ (Ден на срещите). Още от древността този ден се е смятал при казахите за начало на новата година. Хората посещавали домовете на роднини и съседи, поздравявали се с настъпването на пролетта и си пожелавали благополучие.
2) 15 март – „Қайырымдылық күні“ (Ден на добротата). Посветен е на благотворителността, милосърдието и подкрепата към хората, които се нуждаят от помощ. Този ден напомня за значението на състраданието и взаимната подкрепа в обществото.
3) 16 март – „Мәдениет және ұлттық салт-дәстүр күні“ (Ден на културата и националните традиции). В този ден се отделя специално внимание на съхраняването на културното наследство, развитието на изкуството и популяризирането на националните традиции.
4) 17 март - „Шаңырақ күні“ (Ден на шанърака). Шанъракът е символ на домашното огнище и семейството. Денят е посветен на укрепване на семейните ценности – любов, уважение, взаимно разбирателство и приемственост между поколенията.
5) 18 март - „Ұлттық киім күні“ (Ден на националното облекло). В този ден жителите на страната обличат традиционни костюми, демонстрирайки уважение към историята и културата на своя народ, както и подчертавайки културното разнообразие на Казахстан.
6) 19 март - „Жаңару күні“ (Ден на обновлението). Той символизира началото на нов етап в живота на страната и на всеки човек. В цялата страна се провеждат акции по засаждане на дървета и екологични инициативи, отразяващи идеята за обновление и грижа за бъдещето.
7) 20 март - „Ұлттық спорт күні“ (Ден на националните спортове). Националните спортни традиции са важна част от културното наследство на Казахстан и отразяват духа на номадската цивилизация, в която силата, издръжливостта и взаимопомощта са били основа на живота.
8) 21 март - „Ынтымақ күні“ (Ден на солидарността). Този ден подчертава значението на общественото разбирателство, взаимното уважение и единството на народа на Казахстан.
9) 22 март – основният ден на празника, „Жыл басы“ (Начало на годината). Той символизира началото на нов жизнен цикъл, обновлението на природата и обществото. Именно в този ден се провеждат мащабни народни тържества, издигат се юрти, звучи национална музика и се организират културни и спортни събития.
10) 23 март - „Тазару күні“ (Ден на пречистването). Посветен е на духовното и екологичното обновление. В цялата страна се организират почиствания и екологични инициативи, напомнящи за необходимостта от грижовно отношение към природата.
През цялото десетдневие „Науръзнама“ в страната се провеждат фестивали, изложби, литературно-музикални вечери, театрални постановки, благотворителни акции и спортни състезания. Празникът изпълва улиците с атмосфера на радост, гостоприемство и единение.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Владимир Путин, президент
Цяла Азия и в Русия го празнуваме, после в 17.00ч клякаме на килимчета с лице на изток !!! Спасибо за вниманието.
15:03 13.03.2026
2 Велик Кюрдистан
Коментиран от #8
15:20 13.03.2026
3 Ха ха ха ха
Коментиран от #4
16:55 13.03.2026
4 Да Да Да
До коментар #3 от "Ха ха ха ха":
Но и в България се празнува.Поради разликата в църковния календар се празнува 3 седмици по рано.
Както и там се палят и прескачат огньове за пречистване и други подобни обредни неща.
Коментиран от #5
19:11 13.03.2026
5 Да Да Да
До коментар #4 от "Да Да Да":
Сирни заговезни е.Коментиран от #6
19:12 13.03.2026
6 Да Да Да
До коментар #5 от "Да Да Да":
"Съществен момент в сирнишката обредност е паленето и прескачането на големи огньове от страна на ергените и поотрасналите момчета. През цялата Сирна седмица те събират клони и шума, които носят по високите места извън селището. Като ги подреждат около висок кол, младежите се съревновават по махали да направят по-големи купни. Вечерта запалват купните, които в различните български краища се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки. Палят се и факли от слама."Коментиран от #7
22:05 13.03.2026
7 Да Да Да
До коментар #6 от "Да Да Да":
В Иран, и няколко други страни, пролетното равноденствие бележи началото на невруз – двуседмичен празник, неразделна част от персийската култура. На фарси невруз означава „нов ден“, трудностите на зимата символично се оставят в миналото и хората празнуват прераждането на природата.Тази година се отбелязва началото на 1396 година по персийския календар.
4.. Празнуването започва с прескачане на огън.
В последния вторник от персийската година много хора участват в ритуал по прескачане на огън, наречен Chaharshanbe Suri. В зороастризма огънят представлява божествената мъдрост. Прескачането му е начин човек да се отърве от предишен лош късмет и да започне новата година на чисто.
Chaharshanbe Suri. -От тука SURİ е станало СИРНИ
22:14 13.03.2026
8 Сури Заритури
До коментар #2 от "Велик Кюрдистан":
" Честит празник на всички кюрди. Свободата наближава!"И тия дето празнуват СИРНИ Заговезни и те ли са от вас или са персиици?
22:45 13.03.2026