Германският канцлер промени значително позицията си за войната срещу Иран

Миналата седмица канцлерът на Германия Фридрих Мерц заяви пред американския президент, че напълно споделя неговата позиция относно свалянето на режима в Техеран. Но сега тонът му по отношение на войната се промени значително, отчита "Политико", пише БТА.

В началото на месеца германският канцлер Фридрих Мерц беше "на една вълна" с американския президент Доналд Тръмп по отношение на целите на войната на Вашингтон в Иран. Във Вашингтон той подчерта:" Ето защо всички ние се надяваме, че тази война ще приключи възможно най-скоро", предаде ДПА. Той изрази надежда, че израелската и американската армия постъпват правилно, за да може евентуалното ново правителство в Техеран да възстанови мира и свободата.

Вече не звучи толкова ентусиазиран.

Най-влиятелният европейски лидер пое риска да застане твърдо на страната на Вашингтон в първите дни на конфликта, докато негови колеги като испанският премиер Педро Санчес и френският президент Еманюел Макрон осъдиха американско-израелските удари като незаконни, посочва "Политико".

И сега Мерц е принуден да направи рязък обрат, тъй като икономическите и свързаните със сигурността последици от войната върху най-голямата икономика в ЕС стават все по-ясни, и публично изразява опасенията си, че Тръмп няма стратегия за изход, за да сложи край на боевете в Персийския залив.

В петък, по време на посещение в Норвегия, Мерц заговори с най-критичния си тон досега. Той заяви, че войната повдига "сериозни въпроси" относно сигурността и добави: "Тя оказва огромно влияние върху енергийните ни разходи и има потенциал да предизвика мащабна миграция."

"С всеки изминал ден възникват повече въпроси, отколкото отговори", каза германският канцлер на пресконференция в Норвегия, където днес наблюдава военно учение на НАТО, заедно с премиерите на Норвегия и Канада - Юнас Гар Стьоре и Марк Карни.

"Става все по-ясно, че на първо място е нужен убедителен план. Необходима е стратегия за прекратяване на тази война", посочи Мерц. "Нямаме интерес от безкрайна война“, добави той и предупреди, че "нарушаването на иранската териториална цялост, държавност и икономическа жизненост, ще има сериозни последствия" и за западните страни. "Ето защо сега се нуждаем от визия за мирен ред", цитира думите му ДПА.

Това е коренно различно от позицията му по време на посещението му във Вашингтон в началото на март. Посещавайки Тръмп в Овалния кабинет, Мерц изрази подкрепата си за военните цели на Тръмп. Той се усмихна ласкателно, когато президентът се похвали с щетите, нанесени на Иран от американските въздушни удари, и заяви, че Берлин е напълно съгласен с Вашингтон по отношение на необходимостта от премахване на диктатурата в Техеран.

Но канцлерът вече не изглежда да има настроение за усмивки, тъй като последиците от войната – която вече навлезе в третата си седмица – все повече заплашват безброй германски и европейски интереси. Политическата изолация на Мерц сред ключовите европейски съюзници и нарастващият натиск от страна на партньора му в коалицията център-ляво – Социалдемократическата партия (ГСДП) – накараха канцлера да заеме по-твърда позиция по отношение на войната през последните дни.

Мерц все повече се опасява, че войната с Иран ще задълбочи огромните икономически проблеми на страната му – като вече затрудненият производствен сектор на Германия понася още един удар заради скочилите цени на енергията. Той също така се притеснява, че това може да забави европейските усилия за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна и потенциално да предизвика нова бежанска криза, точно когато той се бори да попречи на крайнодясната, антиимиграционна партия "Алтернатива за Германия" (AзГ) да се превърне в най-популярната политическа сила в страната.

Германският канцлер заяви в петък по време на посещение в Норвегия, че страната му не участва във войната срещу Иран, предаде Ройтерс. "Германия не е част от тази война в Иран и не искаме да ставаме част от нея", каза Мерц. На въпрос за стратегически важния Ормузки проток канцлерът отговори, че няма причина да се обмисля предоставянето на военна защита на морските пътища.

В същия ден Мерц осъди решението на администрацията на Тръмп да облекчи петролните санкции срещу Русия в опит да понижи световните цени на петрола, като се опасява, че този ход ще послужи единствено за попълване на военния бюджет на Кремъл и поддържане на пълномащабната инвазия на Москва в Украйна. Той нарече хода на Вашингтон "погрешен".

"Искаме да гарантираме, че Русия няма да се възползва от войната в Иран, за да отслаби Украйна", добави Мерц.

"Безкрайна война"?

Мерц изпраща противоречиви послания относно Иран, откакто САЩ и Израел започнаха атаките си на 28 февруари. Ден след първата атака Мерц изрази съмнения, че те ще успеят да свалят режима в Техеран, и предупреди за тресавище от типа на това в Ирак. Все пак, каза той, Германия не е в позиция да "поучава" съюзниците си и подкрепя целта им за смяна на режима.

Тези противоречиви сигнали дори доведоха до объркване относно позицията на Германия в иранското правителство.

"Не знаем каква е истинската позиция на Германия", заяви пред "Политико" иранският посланик в Германия Маджид Нили Ахмадабади. "Чуваме различни мнения от правителството."

Но Мерц зае малко по-твърда позиция по отношение на ударите на САЩ и Израел миналата седмица, когато, стоящ редом с чешкия премиер Андрей Бабиш в Берлин, той изрази загриженост, че САЩ и Израел нямат план за прекратяване на конфликта. "Нямаме интерес от безкрайна война", заяви Мерц тогава.

Тази промяна се дължи поне отчасти на нарастващия натиск в рамките на ЕС и в собственото му коалиционно правителство, като депутатите от лявоцентристката ГСДП все по-често атакуват Християндемократическия съюз (ХДС) на Мерц за меката му позиция спрямо Тръмп и ударите срещу Иран.

"Позицията на ХДС все повече губи почва", заяви Рене Репаси, депутат от ГСДП в Европейския парламент. Репаси подчерта, че критиката на председателя на Европейския съвет Антонио Коща към ударите на САЩ и Израел от миналата седмица илюстрира изолацията на Берлин. "Той знае, че мнозинството от държавите членки го подкрепят", каза Репаси за Коща.

Миналата седмица дори италианската министър-председателка Джорджа Мелони – често съюзник на Тръмп – се присъедини към хора от лидери на ЕС, осъждащи ударите срещу Иран като нарушение на международното право, предаде АНСА.. Тя заяви, че настоящата криза в Близкия изток е сред най-сложните от десетилетия и че правителството ѝ няма вина за последиците. Мелони, която поддържа приятелски отношения с американския президент Доналд Тръмп, потвърди позицията си, че това е „намеса, в която Италия не участва и в която няма намерение да участва“.

Мерц не е стигнал толкова далеч – и е малко вероятно да го направи. Но политици от ГСДП в Берлин твърдят, че по-твърдата реторика на Мерц през последните няколко дни се дължи поне отчасти на натиска, който те са упражнили.

"В рамките на коалицията имаше няколко кръга на преговори, по време на които настоявахме много категорично, че трябва ясно да отхвърлим тази война", заяви Адис Ахметович, говорител по въпросите на външната политика на парламентарната група на социалдемократите, пред радио "Дойчландфунк" миналата седмица.

Икономически и бежански страхове

Но Мерц е мотивиран и от икономическите рискове на една продължителна война, особено като се има предвид, че енергоемкият производствен сектор на Германия – който вече се затрудняваше преди началото на войната – е особено уязвим към скокове в цените.

"Перспективите за растеж вероятно ще продължат да се влошават", написа Вероника Грим, една от водещите икономистки в страната, в есе за германския вестник "Ханделсблат". "За Германия това означава, че надеждите за връщане към растеж отново се разбиват."

Очаква се също така Германия да бъде сред най-засегнатите страни в ЕС, ако ескалиращата война в Близкия изток предизвика нова бежанска криза.

Германия би била най-популярната дестинация за иранците, бягащи от войната, като 28% от иранците я посочват като най-вероятната си дестинация, според проучване на базираната в Берлин фондация "Rockwool". Това се дължи до голяма степен на факта, че Германия вече е дом на голям брой ирански бежанци.

Тези предизвикателства възникват в момент, когато консерваторите на Мерц се изправят пред поредица от избори в провинциите, в които нарастващото безпокойство относно икономиката и войната в чужбина играе ключова роля — и допринася за набирането на сила от крайната десница.

Предвид нарастващите рискове, Мерц заяви в края на миналата седмица, че ще работи за разработването на план за прекратяване на войната чрез преговори с Г-7 и Израел.

"Германия не е страна в тази война и не искаме да ставаме такава", каза Мерц. "И в това отношение всичките ни усилия са насочени към прекратяване на войната."